Определение № 60254 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2445/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищцата по делото К. А. Б., действаща в качеството си на ЕТ „АИППИМП – д-р К. А.“, срещу определение № 122/01.04.2021 г., постановено по частно гр. дело № 707/2021 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 720/02.02.2021 г. на жалбоподателката срещу определение № 78/20.01.2021 г. по частно възз. гр. дело № 11/2021 г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено частното касационно производство. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ВКС неправилно е приел, че частната касационна жалба на жалбоподателката е недопустима. В тази връзка се изтъква, че в случая е обжалвано определение, с което се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, предвид което жалбоподателката счита, че обжалването не било обвързано от материалния интерес. Ответникът по делото Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не е подала отговор на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С въззивното определение № 78/20.01.2021 г. (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба), окръжният съд е потвърдил определение № 1960/08.12.2020 г. по гр. дело № 2940/2020 г. на Великотърновския районен съд, с което е прекратено производството пред последния и делото е изпратено по компетентност на Административния съд в [населено място]. Видно от исковата молба, с нея срещу ответната НЗОК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на две суми от по 50 лв., претендирани като подлежащи на връщане имуществени санкции (глоби), наложени с нищожен акт на ответника, както и за заплащане на сумата 34.06 лв., претендирана като обезщетение (лихва) за забава на плащането на горните суми от по 50 лв. през периода 26.07.2017 г. – 02.12.2020 г. От горното следва, че въззивното определение, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв. Въззивното решение, което би било постановено по тези искове, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. От това следва, че съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното от частния жалбоподател въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановил обжалваното определение № 122/01.04.2021 г., за да остави без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на жалбоподателя, е изложил същите съображения по тълкуването и прилгането на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение е постановено при правилно приложение на посочените процесуални норми. Становището на жалбоподателката, че касационното обжалване в случая не било обвързано от материалния интерес, тъй като тя е обжалвала въззивно определение, с което се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, е неоснователно. С разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК законодателят е установил формален критерий за процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните решения – цената на иска, респ. – цената на всеки един от обективно съединените искове по делото. Препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК изрично установява този формален критерий и по отношение на процесуалната допустимост на касационното обжалване на въззивните определения, като не прави разлика дали те са по т. 1 или по т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК, т.е. – дали с тях е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, или се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието на същото – във всички случаи цената на иска се явява абсолютен формален критерий (предпоставка) за процесуалната допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения, обжалваното определение № 122/01.04.2021 г. е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение