Определение № 3126 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Д. П. от [населено място] против въззивно решение № 346 от 10.11.2022г. по в.гр.д. № 570 по описа за 2022г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 108 от 5.07.2022г. по гр.д.№ 155/2022г. на РС Свиленград като е отхвърлен иска му с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Против А. Я. К. за установяване на нарушение на забрана за дискриминационно третиране, извършено от страна на ответника и изразяващо се в отказа му да изслуша ищеца в качеството му на заинтересовано лице, по смисъла на чл.196, ал.2 ЗУТ, относно жилищна сграда, находяща се на адрес: [населено място], [улица], във връзка с извършена проверка на сградата от Комисия с председател А. К., в резялтат на която е издадена заповед № 875 от 8.06.2021г.на Кмета на Община Свиленград. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен, възприемайки изводите на първата инстанция за липса на дискриминация. Не се установява от страна на ответника да е предприел действие или бездействие спрямо ищеца, което да осъществява някоя от хипотезите на пряка или непряка дискриминация, или тормоз, по смисъла на чл.4 и 5 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ Спор по фактите не е имало. Ищецът се е считал за представител на собственик на сграда, за която нарочна комисия, назначена от Кмета на общината е констатирала, че е с покривна конструкция, която е деформирана и е започнала да се руши, поради изгнил носещ елемент, поради което покривът е опасен и може да се срути. На собственика е било наредено /в срок до 20.09.2020г./ да освободи сградата от обитатели, а до 30.09.2020г.да обезопаси сградата със сигнална лента откъм тротоара и да предотврати достъпа до нея. Собственикът доброволно не е изпълнил дадените му указания. Ищецът е подавал молби /през м.Х и м.ХІ.2020г./ до Общината за спиране на процедурата по отстраняване на наемателите, за назначаване на нова Комисия. На 14.05.2021г.е назначена Комисия по чл.196, ал.1 ЗУТ, чийто председател е бил ответникът А. К.. Тя е извършила оглед на състоянието на сградата, и в изготвен протокол е констатирала, че сградата е опасна и негодна за живеене. Въз основа на същият, Кметът е издал заповед за събаряне. В мотивите си, въззивният съд е приел, че към момента на сезирането на общинската администрация, ищецът не е имал надлежен документ, който да го легитимира като надлежен представител на собственика на сградата/Той е представил копие от пълномощно от 16.09.2020г., написано на български език, но с печати на английски език, без апостил и легализиран превод/. Изложените факти не могат да установят ищецът П. да е бил по-неблагоприятно третиран отколкото се третира или би било третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства, на базата на правнозначимите легално установени критерии, основани на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна. В представеното към настоящата касационна жалба изложение, касаторът, който представя удостоверение за правоспособност, нито се позовава на някое от изчерпателно изброените в закона специални основания за допустимост, нито поставя конкретен въпрос, изискуем като общо основание за допустимост. Счита, че законът /чл.196, ал.2 ЗУТ/ не е спазен, защото не е бил изслушан. Дори да няма дискриминация, има нарушение на закона и съдът следва да го констатира. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. К., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорва нейната допустимост, поради липса както на конкретно формулиран въпрос, от значение за изхода на спора, така и на посочени от касатора основания по чл.280 ГПК. Изразени са доводи и за неоснователност на подадената касационна жалба, като счита постановения въззивен акт за правилен. Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на общо основание за допустимост /конкретно формулиран въпрос от значение за изхода на делото/. Съобразно дадените в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания - касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Това е така, защото именно поставеният от него въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд