Определение № 4836 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2561/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. В., чрез адв. Б.Г., против решение № 1131/20.02.2026г. по в.гр.д. № 825/25г. по описа на СГС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е осъден касаторът да плати на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 5296,32 лева - обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор ... за периода 11.05.2019г. - м.12.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. и сумата 97,90 лева – стойност на консумирана електрическа енергия за имота в периода 10.04.2019г. - 23.10.2022г., ведно със законната лихва от 27.01.2023г. Касаторът обжалва решението с оплакване за неправилно кредитиране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с която е определен размера на средния пазарен наем за процесния имот. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди мотивирано своевременно въведените възражения на ответната страна и оплакванията по въззивната жалба, като се твърди да са останали необсъдени от въззивния съд доводите за погрешно определяне от вещото лице на средния пазарен наем за имота. Насрещната страна по жалбата – „АДИС“ ЕООД, [населено място], чрез юрк. О., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: По делото са безспорни активната легитимация на ищеца в качеството му на собственик на процесния имот, представляващ офис от 16, 12 кв.м. в [населено място], ул. ....“ № ...; техническите характеристики на последния / вкл., че няма санитарен възел/; ползването на имота в процесния период от страна на ответника; липсата на противопоставимо на ищеца основание за това ползване; факта на предаване фактическата власт върху имота от ответника на ищеца на 17.06.2024г.; стойността на консумираната електроенергия за процесния период. По спорния въпрос за размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел, че определения в заключението на ССчЕ месечен размер на наема е по – висок от претендирания от ищеца, а последният е съответен на договорения между страните в наемен договор от 25.05.2015г., след чието прекратяване е продължило ползването на имота от ответника. При тази констатация, позовавайки се на съдебна практика по приложението на чл. 236, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД е съизмеримо със средния пазарен наем, но не може да е по – малко от уговорената наемна цена и го е определил според последната, макар тя да е по – ниска от средната пазарна. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на ответника и оплакванията му по въззивната жалба в случая не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото не отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Посоченият от съдебно-счетоводната експертиза месечен размер на средния пазарен наем за имота не е използван от въззивния съд за база за определяне на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, поради което и възраженията за погрешно определяне на средната наемна цена поради използване на неподходящи пазарни аналози са останали ирелевантни, като такива не са обсъждани и съответно нямат отношение към извода на въззивния съд за размера на обезщетението. На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, чиито размер се определя от настоящия състав на 50 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.