Определение № 3512 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2334/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Д. П. вх.№ 3491/ 09.02.2026 г. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд /САС/ № 85/ 07.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 2236/ 2025 г., с което е върната подадената от Н. П. частна касационна жалба вх.№ 28260/ 24.10.2025 г., против постановено от същия съд по същото дело определение № 2523/ 01.10.2025 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателката излага твърдения, че в обжалваното разпореждане нямало конкретен анализ кои указания не са изпълнени и в какво се изразява нередовността на жалбата. Дори да имало някаква нередовност, съдът следвало да прецени съществена ли е тя и дали е преодолима, а не автоматично да върне жалбата. Моли разпореждането, с което това е сторено, да бъде отменено. Ответната страна Х. Б. не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 2523/ 01.10.2025 по ч.гр.д.№ 2236/ 2025 г. САС потвърдил разпореждане от 11.03.2025 г., инкорпорирано в определение № 261108 от същата дата на Софийски градски съд по гр.д.№ 12738/ 2020 г., с което се връща частна жалба вх.№ 285222/ 18.12.2024 г., подадена от Н. П.. Срещу това определение е подадена жалба вх.№ 28260/ 24.10.2025 г., която е нередовна и за която с разпореждане № 5348/ 05.11.2025 г. въззивният съд дал указания за отстраняване на нередовностите й /жалбата да се приподпише от адвокат и да се приложи пълномощно за редовно учредена представителна власт за пред ВКС; да приложи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 ГПК; да изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, като посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК; да посочи конкретните съдебни актове от практиката на ВКС; в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК да представи противоречивите съдебни актове, а в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК да обоснове защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; да ангажира доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС/. Указано е на Н. П., че при неизпълнение на указанията в срок частната жалба ще бъде върната. В законния срок от датата на връчване на препис от разпореждането указанията не били изпълнени, поради което с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 07.01.2026 г. апелативния съд върнал частната жалба на Н. П. срещу определението от 01.10.2025 г. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.275 ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл.260 – чл.262 ГПК, които задължават съда, пред когото жалбата е постъпила, да извърши проверка на редовността й. В случай на констатирана нередовност, този съд е длъжен да укаже на жалбоподателя да я отстрани в законовия срок, а ако указанията му не бъдат изпълнени – да върне частната жалба. Действията на апелативния съд са в съответствие с тези законови разпоредби. Частната жалбоподателка не твърди, че е изпълнила дадените указания, а доводите й, че нямало яснота в какво се състои нередовността на жалбата й, са неоснователни. В разпореждането от 05.01.2025 г. САС е дал пределно ясни указания в какво нередовността се състои и как следва да бъде отстранена. Н. П. е получила лично препис от това разпореждане на 08.12.2025 г., но не е изпълнила дадените с него указания в срок. Поради това законосъобразно жалбата й от 24.10.2025 г. е била върната. По изложените съображения Върховният касационен съд