Определение № 1423 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4913/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. Н. Д. срещу решение №.744/2.06.25 по г.д.№.1230/24 на АС София, 4с., с което е потвърдено решение №.260084/31.01.24 по г.д.№.4659/19 на СГС, 27с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.439 ГПК и чл.124 ГПК за признаване за установено, че касаторът не дължи на ответниците 59000лв. - вземане по изпълнителен лист от 15.05.05 по г.д. №.9725/05 на СРС, въз основа на който е образувано и.д.№.20088440400218 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№.844 при КЧСИ, поради погасяване по давност, и че не съществува ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нот. акт №.25, том III, рег. №.3687, д.№.375/01. Ответните страни Г. М. В. и В. П. Г. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че между страните не е налице спор по фактите: на 15.11.05 е издаден изпълнителен лист по г.д.№.09725/05 на СРС, 76с., съгласно който Л. К. В. и Ч. Н. Д. са осъдени да платят на В. П. Г. и Г. М. В. 59 000лв., ведно със законната лихва и разноски на основание чл.237 б.„ж“ ГПК (отм.) /несъдебно изпълнително основание-нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот №..., т..., рег.№..., д.№.../... на нотариус рег.№.200 на НК, в който е обективирано задължението за връщане на заета сума в посочения размер/; въз основа на същия е било образувано и.д.№.2582/05 на СИС при СРС, впоследствие и.д.№.642/06 на ЧСИ рег.№.780 и накрая и.д.№.218/08 на ЧСИ с рег.№.844 на КЧСИ; изпълнителното производство е било спирано многократно по молби на Л. В. от различни съдилища като обезпечителна мярка; с определение от 03.06.09 по г.д.№.3105/09, въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед от 07.10.10, СГС е постановил спиране на изпълнението на цялото изпълнително производство /потвърдено, така както е допуснато, с определение от 29.04.13 по г.д.№.1241/13 на САС/, а с определение от 17.10.13 по г.д.№.3423/13 на САС определението за допускане на обезпечение е било отменено /САС е отменил отказа на СГС да го отмени поради непредявяване на бъдещия иск, по повод на който е допуснато обезпечението, в срок/; на тази отмяна взискателят В. се е позовал в молба до ЧСИ от 11.09.18г.; в рамките на периода 14.02.06 - 30.05.18 изпълнението е било спряно и по молба на Ч. Д. - с определение по г.д.№.10452/05 на СРС, 33с., въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед /с което изпълнението е било спряно по отношение на имота – обект на изпълнение, предмет на договорна ипотека/; с определение от 21.11.17, влязло в сила на 30.05.18, определението за спиране е било отменено след отхвърляне на обезпечения иск на Ч. Д. така, както е квалифициран - за заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариалния акт, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист; изпълнителното производство е било възобновено, за което Ч. Д. е бил известен със специално съобщение от ЧСИ /изх.№.от 18.07.18/-с което е уведомен, че следва опис и оценка на притежаваното от него имущество /първоначално опис на недвижимия имот, предмет на ипотека, е бил извършен още на 14.02.06/; бил е уведомен и, че с разпореждане от 05.07.18 е наложен запор върху банковите му сметки; изпълнението е било спряно и като обезпечителна мярка по настоящото производство - с определение от 11.07.19 /въз основа на което е издадена обезпечителна заповед от 31.07.19/, при насрочена публична продан за периода 15.07.19-15.08.19; с окончателно решение №.2717/ 29.04.20 по г.д.№.1958/20 на СГС в производство по чл.435 и сл. ГПК съдът е отменил по жалба на длъжника Ч.Д. постановление от 27.08.19, с което е отхвърлено искането му за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и е прогласил, че по силата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство по и.д.№.218/08 е настъпило на 18.02.08; съдът е приел, че въпреки спирането на изпълнението с определение от 14.02.06 по г.д.№.10452/05 на СРС по отношение на ипотекирания имот, това не е било пречка за продължаване на изпълнителните действия срещу този длъжник чрез насочване на изпълнението върху друго негово имущество и доколкото последното поискано изпълнително действие е от 17.02.06 – за налагане на запор върху обезпечителната гаранция по посоченото обезпечение, след изтичане на две години е настъпила перемпция. За да се произнесе по основния спорен въпрос изтекла ли е предвидената в закона 5-годишна погасителната давност за вземането, предмет на изпълнение, въззивният съд е изходил от хронологията на извършването на изпълнителните действия, преценени в светлината на цитирани тълкувателни решения на ВКС. Отчел е, че за периода 14.02.06 - 30.05.18 изпълнението по отношение на ипотекирания имот е било спряно по молба на самия ищец Ч.Д.. Посочил е, че спирането на изпълнението означава, че е налице пречка за предприемане на изпълнителни действия спрямо този конкретен обект на изпълнение, а възобновяването възстановява възможността да се извършват изпълнителни действия. Спирането на изпълнението макар и по отношение на конкретен обект на изпълнение не може да доведе до правни последици, идентични с бездействие на взискателите да предприемат изпълнителни действия и да доведат като резултат до погасяване на изпълняемото право, съответно на ипотечното право. При възобновяване на изпълнителното производство, когато основанието за спиране отпадне, изпълнителните действия за осъществяване на правото, предмет на принудително изпълнение, могат да продължат и това право няма да е погасено поради непредприемане на действия за принудително изпълнение, чието извършване е било недопустимо за периода на спиране на изпълнението. Налице е обвързаност между искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия и извършването на същите единствено от съдебен изпълнител. Намерено е, че възприемането на противното няма никаква легална основа; то би означавало при спиране на изпълнението по отношение на конкретен обект, от който взискателят може да се удовлетвори - още повече, който е и предмет на ипотека /чл.173 ЗЗД/ - при всички случаи да се възложи в тежест на взискателя неблагоприятна последица за неговата правна сфера - дори и в случай на отпадане на основанието за спиране - ако се приеме за вярна тезата, че в такава хипотеза би било основателно правопогасяващо възражение за давност. Съдът не е споделил и тезата /като се има предвид, че в настоящото производство не е обвързан от решението по чл.437 ал.4 ГПК-нескрепено с правна последица СПН – ТР 7/14/, че при частично /по отношение на конкретен обект/ спиране на изпълнението изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради бездействие на взискателя в посочения срок; отразил е, че такова бездействие той не осъществява-при положение, че извършените изпълнителни действия не се заличават и при възобновявяне на изпълнението е открита възможността за предприемане на нови такива, а ефектът на прекъсната давност се запазва при предприети принудителни действия независимо дали са резултатни или безрезултатни откъм изпълнение за кредитора. Отразено е, че принципно, когато не се осъществява изпълнение въз основа на предприето от съдебния изпълнител действие, за да се постигне удовлетворение на взискателя, съответно да се преодолеят последиците от последващо негово бездействие, санкционирани с погасителната давност, се изисква активно поведение на кредитора да поиска предприемане на ново действие за принудително изпълнение-докато в случая изпълнение върху ипотекирания имот не се осъществява само поради забрана за това, наложена като обезпечителна мярка; следва да се има предвид, че погасителна давност не тече при активно поведение от страна на кредитора - ако той е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение. Независимо от това дали след 14.02.06 взискателите са поискали извършването на други изпълнителни действия спрямо друго имущество на длъжника, изпълнението не може да бъде прекратено по силата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, и при това положение давност не е текла не само до 26.06.15, но и до 30.05.18-без в предмета на производство да е поставян на самостоятелно разглеждане въпросът защо отмяната на обезпечението е извършена едва през 2017г., влязла в сила на посочената дата - 30.05.18, при положение, че спорът, по повод на който е поискано спирането, е приключил през 2011г. От 30.05.18 до 04.04.19 безспорно не е изтекъл и едногодишен календарен срок, а изпълнението отново е спряно като обезпечителна мярка в настоящото производство-поради което и е намерено, че правопогасяващото възражение за давност на длъжника Ч. Д. с начален момент 14.02.06 е неоснователно. Обобщено е, с оглед така развитите съображения въз основа на приетите за установени от въззивния съд фактически и правни положения по действията на принудително изпълнение, извършени по приложеното изпълнително дело, че към датата на подаване на исковата молба/4.04.19/ не е изтекла 5-годишна погасителна давност за процесното оспорено като погасено по давност вземане от договор за заем. Поради това и предявените искове, с които се иска признаване за установено, че вземането е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение, както и, че поради погасяване на дълга не съществува и ипотечно право, са неоснователни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е въззивният съд да е зачете настъпилите правни последици от постановеното съдебно решение по г.д.№.2717/ 29.04.20 на ГО ЧЖ по ч.г.д.№.195/20, с което е прекратено и.д.№.218/18 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и е установено, че перемпцията е настъпила към 18.02.08 като съдът е постановил решението си съобразно задължителната практика на действащото към този момент ТР 2/13 от 26.06.15 на ОСГТК на ВКС и са настъпили правни последици за страните?“; 2. „При настъпила перемпция по изпълнителното дело съобразно решение №.2717/29.04.20 на ГО ЧЖ на СГС по ч.г.д.№.195/20, с което е прекратено изп.д.№.218/18 и са настъпили правни последици и като се има предвид, че изпълнителното дело образувано преди постановяване на ТР №.2/13 от 26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, която перемпция също е настъпила преди постановяване на ТР №.2/13 от 26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, и като се има предвид, че изпълнителното дело не е висящо към датата на постановеното ТР №.2/13 от 26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, от кой момент е започнала да тече нова давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на ТР №.2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС?“ /ТР 2/23 от 4.07.24, ОСГТК, т.10 ТР 2/13, ОСГТК, реш.№.132/14.05.25 по т.д.№.1314/23, ІІ ТО/; 3.“Спира ли давностните срокове по претендираното вземане бездействието на взискателите считано от 11.07.11 до 30.05.18 като заинтересована страна не е поискала отмяна на обезпечителната мярка и не е поискал извършване на обезпечителни действия, като се има предвид, че взискателите са имали възможност да действат, но не са го направили в посоченият период?“ /ТР 2/13 от 26.06.15, ОСГТК, ТР 2/23 от 4.07.24 по тълк.д.№.2/23/; 4. „От кой момент следва да се прилага ТР 2/4.07.24 по т.д.№.2/23 на ОСГТК на ВКС, като се има предвид, че то е постановено в хода на настоящето съдебно производство и изменя смисъла на установената практика, като се има предвид, че предявеният иск по настоящето дело е съобразен с действащото към датата на предявяването му ТР №.2/13 от 26.06.15 на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите три въпроса са конкретни, свързани с фактите и обстоятелствата по спора /а не общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК/, като отговора им следва да се даде след разглеждане на спора по същество, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция по касационните жалби по критериите по чл.280 ГПК. Същевременно въпросите предполагат условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че е настъпила перемпция. Напротив, изрично е посочил, че преценката налице ли са предпоставките за това на чл.433 ал.1 т.8 ГПК следва да се извърши в настоящото производство /тъй като не е обвързан от резултата в производството по чл.435 и сл. ГПК, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо - спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право; решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос-ТР 7/14, ОСГТК/ и, след анализ на конкретните доказателства по делото, е намерил, че те не са налице. Четвъртият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Предвид изложеното той е неотносим към решаващата й воля. Последната е свързана с това, че не е налице прекратяване при условията на чл.433 ал.1 т.8 ГПК-и съответна изтекла 5г. давност, тъй като не е налице релевантно бездействие-спирането на изпълнението макар и по отношение на конкретен обект на изпълнение не може да доведе до правни последици, идентични с бездействие на взискателите да предприемат изпълнителни действия и да доведат като резултат до погасяване на изпълняемото право, съответно на ипотечното право; при възобновяване на изпълнителното производство, когато основанието за спиране отпадне, изпълнителните действия за осъществяване на правото, предмет на принудително изпълнение, могат да продължат и това право няма да е погасено поради непредприемане на действия за принудително изпълнение, чието извършване е било недопустимо за периода на спиране на изпълнението; по тези причини, независимо от това дали след 14.02.06 взискателите са поискали извършването на други изпълнителни действия спрямо друго имущество на длъжника, изпълнението не може да бъде прекратено по силата на закона – чл.433 ал.1 т.8 ГПК, и при това положение давност не е текла не само до 26.06.15, но и до 30.05.18. Същевременно обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът /т.1 ТР 1/09, ОСГТК/. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,