Определение № 235 от 04.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 700/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на: [фирма] и [фирма] срещу решение № 75 от 11.01.2011 г. по т.д. № 295/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, поправено с решение № 731 от 08.05.2012 г. К. ищец – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Л. Т., обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 18 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 603/2009 г. на Окръжен съд – София за признаване за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 4 969.01 лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2007 г. до 12.11.2008 г., е отхвърлен този иск. Твърди се, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. По съображения в жалбата се иска отмяната му, с произтичащите правни последици. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно приложението на чл.86, ал.1 ЗЗД. К. ответник – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. Д., обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че [фирма] дължи сумата 28 140.05 лв. за ползване на електроенергия за периода м.февруари – м.август 2007 г., ведно със законната лихва. Поддържат се основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК и по съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяната му, с присъждане на разноски. В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване са развити доводи за различие в твърдяните обстоятелства по заповедното производство – неплащане на месечно доставена ел.енергия и обстоятелствата, поддържани в настоящото производство, а именно, че се касае за корекционна процедура. Твърди се, че въпросът, свързан с възможността за последваща корекция на сметки на потребители за доставена електрическа енергия за минал период е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, Търговска колегия, съответно приложена. Поддържа се и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците по подадените касационни жалби са заявили оспорването им с подадени по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Като неоснователно следва да се прецени възражението на [фирма], основано на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като жалбата на дружеството – ищец е срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на акцесорна искова претенция, а въззивното решение е обжалвано от дружеството - ответник в частта за главницата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, преценявайки доказателствения материал по делото, е приел за установени твърденията в исковата молба за констатирано по реда, предвиден в Общите условия на ищеца нарушение на задълженията по чл.15, ал.1, т.4 и т.5 на ответника като потребител на ел.енергия, за което съгласно чл.47 от ОУ той носи имуществена отговорност за нанасяне на вреди на доставчика в резултат на неизпълнение на вменените му задължения – да се въздържа от действия, водещи до изменение на схемата за свързване на електрическите съоръжения или преустройства на елементите от СТИ с цел използване на ел.енергия без реалното й отчитане. Вредите, подлежащи на обезщетяване са начислени от ищеца по реда, предвиден в чл.25, ал.1 и ал.2,т.2 от |ОУ, поради което и предявеният по реда на чл.422 ГПК главен иск е приет за основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По отношение на иска за мораторна лихва въззивният съд е формирал извод за неоснователност, тъй като липсва покана до ответното дружество за заплащане на начислената корекционна сума и последната е изискуема от датата на предявяването й по съдебен ред – от 28.11.2008 г. Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен и от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, предвид произнасянето по предявен по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, основан на други, различни обстоятелства в сравнение с поддържаните в заявлението по чл.410 ГПК обстоятелства, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за парични вземания/главница и мораторни лихви/ по ч.гр.д. № 575/2008 г. на Районен съд – Ихтиман. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение