Определение № 155 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал.2, пр.1 вр. с ал.3 ГПК. Н. В. А. е подала частна жалба срещу определение № 1* от 12.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу определение № 115 от 2008 г. на Пловдивския районен съд, 2-ри състав по гр.д. № 760 от 2008 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението, поради противоречие с процесуалния закон и се прави искане определението да бъде отменено като се даде ход на гр.д. № 760 от 2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, 2-ри състав. Към жалбата е представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка като се подържа ,че са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, т.е. допускането на касационната проверка ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както и че противоречи на практиката на ВКС и е налице противоречива съдебна практика. Ответника община “. е взел становище по жалбата, като излага съображения относно нейната неоснователност и отделно намира, че не са налице основания за допускане на касационната проверка. Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първостепенен съд, преграждащо развитието на съдебното производство. Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя, възраженията на ответника и данните по делото приема следното: Частната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане ,тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. С определение № 1* от 12.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Г. О., ІV състав е потвърдено определение № 115 от 2008 г. на Пловдивския районен съд, 2-ри състав по гр.д. № 760 от 2008 г. защото е намерено, че предявеният иск е идентичен с иска по гр.д. № 247 от 2008 г. на ПРС, 2 състав защото е налице тъждество на спорното материално право. Този извод е направен след анализ на въведеният спорен предмет по двете дела.становено е, че с исковата молба, която е образувана в гр.д. № 247 от 2008 г.са били предявени в обективно съединение три иска, срещу община “., като при един и същи правопроизводящ факт са направени три искания- за присъждане на обезщетение от 15 000 лв.за неимуществени вреди за незаконни действия на община “., с които е осъществен състава на чл.71, ал.1 ,т.3 от Закона за защита от дискриминацията, за установяване на нарушението и за постановяване на забрана за повторно му извършване- чл.71, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗД. Правилно районният съд е констатирал ,че с тази искова молба са предявени искове, които подлежат на разглеждане по различен процесуален ред поради което с определение от 21.05.2008 г. по гр.д. 247 от 2008 г. е разделил производството и претенцията за обезщетение съгласно чл.74, ал.2 от ЗЗД е препратил на Административен съд, гр. П. за разглеждане. Исковата молба по чл.71, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗД е останала за разглеждане по гр.д. № 247 от 2008 г. и спорното материално право, въведено с тази искова молба е тъждествено с това по исковата молба, образувана по гр.д. № 760 от 2008 г., поради което по-късно заведеното дело е било правилно прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,