Определение № 562 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. К., чрез адв. Н. Д., срещу решение № 1613/16.12.2022г. по гр. дело № 2238/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, е прието, че вина за настъпилото разстройство на брака между касатора и С. Т. К. имат и двамата; упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца –Т. и С., е предоставено на майката и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка на децата си – 400 лева за Т. и 350 лева за С., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Касаторът твърди, че с въззивното решение съдът не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба оплаквания, не е обсъдил по отделно и в съвкупност доказателствата по делото и не е посочил фактите, които намира за установени по делото и въз основа на какви доказателства прави подобен извод. Иска отмяна на решението в подлежащата на касационно обжалване част - с която е предоставено упражняването на родителските права на майката - и постановяване на ново, с което тези права бъдат предоставени нему, а на майката бъде определен режим на лични контакти с децата и бъде осъдена същата да им заплаща по 150 лева месечна издръжка. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: 1/ „Има ли задължение въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установените факти по делото, и изложи собствени мотиви, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето?“ 2/ „Следва ли предоставянето на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства, явяващи се от значение за интереса на детето“? 3/ „Следва ли при спор относно упражняването на родителските права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява занапред родителските права и да допусне доказателства за това служебно“? 4/ „Кои са критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интересите на децата, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това?“ 5/ „ Във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК как съдът преценява най- добрия интерес на децата при взимане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетните деца и режима на лични отношения с другия родител?“ 6/ „Кои обстоятелства са от значение за преценката на съда по чл. 59, ал.2 СК вр. с чл. 59, ал.4 СК при предоставяне на родителските права на малолетните деца на един от родителите ?“ 7/ „Следва ли при две противоречащи си СПЕ относно родителския капацитет на страните, които претендират да им бъдат предоставени родителските права, касаещ както дефицити, така и други критерии за оценка на родителския капацитет, съдът да назначи служебно тройна експертиза с нови вещи лица за изясняване на този въпрос или сам може да прецени родителския им капацитет без помощта на експертиза?“ По този въпрос се сочи допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Насрещната страна по касационната жалба – ответницата С. К., оспорва жалбата и възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира сторените пред ВКС съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба, като насочена срещу въззивното решение в частта по въпросите по чл.59, ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на децата, е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази част. Съображенията на касационната инстанция са следните: За да достигне до идентични с първата инстанция изводи да предостави упражняването на родителските права на майката и за размера на издръжката, която бащата следва да заплаща, въззивният съд е приел че, при равни други условия, определящи за родителския капацитет на майката са по –изискващият възпитателен подход и желанието й за родителско сътрудничество и нормална комуникация с бащата в името на децата, за разлика от липсата на такова у последния. При определяне размера на издръжката, въззивният съд е отчел високия стандарт на живот на децата до раздялата на родителите им; липсата на изключителни нужди за някое от тях; конкретната икономическа обстановка в страната, при която установена тенденция е увеличаване цените на стоките от основна необходимост и финансовите възможности на бащата.Решаващите изводи и по двата въпроса са направени в отговор на оплакванията по въззивната жалба и след обсъждане на събраните по делото доказателства - гласни и писмени, и обясненията на страните по реда на чл. 56, ал.6 СК, поотделно и в съвкупност, като свидетелските показания на св. К. са преценени в приложение на чл.172 ГПК при съответните мотиви. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросите на касатора от 1 до 6 включително, настоящата инстанция обобщава и уточнява в следния смисъл: “Кои са критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки въпроса на кого следва да предостави упражняването на родителските права в хипотезата, когато и двамата родители претендират това и как те следва да бъдат преценени?“ Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС ( ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр.д.№ 3857/2017, ІV г.о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г.о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г ., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Такива са възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Въззивният съд е съобразил всички правнозначими горепосочени обстоятелства, установени с приетите по делото доказателства /писмени и гласни/, оценил ги е комплексно и взаимосвързано, с оглед спецификите на конкретния случай, и така мотивирано е достигнал до крайния извод, че определящи за предоставяне упражняването на родителските права на майката са по- изискващият възпитателен подход и дейното й желание за родителско сътрудничество в името на децата. Нежеланието на бащата да опита преодоляване на родителското неразбирателство, въпреки понесената от поведението на майката лична обида, е отчетено като дефицит на родителския му капацитет, защото принципно не благоприятства нормалното развитие на децата и оказва негативно влияние върху тях. Несъгласието на касатора с този краен извод е довод за неправилност на въззивното решение, който не подлежи на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. Седмият въпрос на касатора съдържа условие, което не е налице по делото, поради което отговорът му не е от значение за решаващите изводи на въззивната инстанция. Двете изслушани от първата инстанция съдебнопсихиатрични експертизи не си противоречат по въпроса за родителския капацитет на страните. Заключенията и на двете са категорични, че всеки от родителите има родителски капацитет. Втората експертиза е повторна и е назначена по повод възражения срещу обосноваността на изводите на основната за предпочитанията на децата към баща им. Само по отношение на това обстоятелство повторната експертиза дава различно заключение, което е, че и двете деца нямат изразено предпочитание към някой от родителите си. В правилно приложение на съдопроизводствените правила и след проведеното по искане на касатора с въззивната му жалба изслушване на детето Т., именно това заключение е кредитирано от въззивния съд. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. С оглед изхода на настоящото производство на ответницата се следват сторените пред касационната инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение