Определение № 2854 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 763/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Д. против решение № 349/23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 367/2022 г. от ІІІ-ти състав на АС-Варна. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен, отменил е първоинстанционното решение и е постановил ново, с което го е отхвърлил. Съдът е приел, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел при установената фактическа обстановка,че не може да се достигне до извод, че връзката между ищцата и починалия й брат е била особено, извънредно, нетипично силна духовна и емоционална връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, които са по-интензивни и продължителни от нормалните за тази връзка. Описаните от свидетелите отношения не могат да бъдат преценени като изключителни и нетипични за българския бит. Прието е, че съвсем естествено и напълно в традицията на българското общество е братята и сестрите да са едни от най-близките в емоционално отношение роднини, да се подкрепят морално и материално, да споделят радости и трудности и съответно да изпитват голямо страдание и мъка при смъртта на някой от тях. Ето защо съдът е приел, че в случая няма основание да се направи изключение от разрешенията, залегнали в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение на ищцата да се признае право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния брат. С оглед на това предявената искова претенция е отхвърлена изцяло като недоказана. В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. При изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В изложението на касационните основания се твърди, че възприетото от въззивния съд е в противоречие с посоченото по-горе тълкувателно решение, както и решения на ВКС, посочени в изложението и представени към него – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От изложението на основанията следва да се изведе въпроса, поставен от касатора, следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между ищеца и неговия починал родственик и да се обсъдят подробно събраните в тази насока доказателства, за да се направи извод относно това, налице ли са предпоставките за да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Съдът е посочил и описал дадените в насока на горното свидетелски показания, но не е посочил защо приема, че ищцата не е сред кръга на лицата, имащи основание да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й, като се е ограничил единствено да констатира това, посочвайки, че не са налице основания за противното. По въпроса, следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между ищеца и неговия починал родственик и да се обсъдят подробно събраните в тази насока доказателства, за да се направи извод относно това, налице ли са предпоставките за да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, ВКС