Определение № 1442 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4011/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „СОФ Кънект“ АД, чрез юрисконсулт Г. К. и старши юрисконсулт А. К., против въззивно решение № 3757/25.06.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 1186/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 18722/15.11.2023 г., по гр. д. № 25172/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Н. Й. Х., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ със Заповед № 46/16.02.2023 г. на работодателя, възстановена е Х. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „експерт“ в „СОФ Кънект“ АД, и касаторът е осъден да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 6 541,11 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 11.03.2023 г. до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2023 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Преустановяване на дейността на организационно обособеното звеното за в бъдеще като елемент от основанието за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли окончателно и трайно преустановяване на тази дейност след вземане на решението за закриване на звеното и уволнението на включените в неговия състав служители или преди вземане на това решение, респективно уволненията?“; 2. „Вътрешната реорганизация на дейността, която не е елемент от основанието за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли, че дейността на закритото звено се осъществява по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне след вземане на решение за закриване на звеното и след уволнението на включените в неговия състав служители или преди вземане на това решение, респективно уволненията?“; 3. „Закриването на съответната дейност като елемент на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, закриване на част от предприятието, означава ли преустановяване на дейността само на закритото организационно обособено звено или преустановяване изобщо на дейността на работодателя?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, да прецени тяхната достоверност и да обоснове защо кредитира едни и защо не кредитира други доказателства?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По първите три въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Тълкувателно решение № 5/26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС; решение № 228/02.05.2019 г. по гр.д. № 782/2018 г. на III г.о.; решение № 10/03.02.2022 г. по гр.д. № 2665/2019 г. на IV г.о.; решение № 32/07.03.2022 г. по гр.д. № 286/2019 г. на III г.о.; решение № 50059/10.07.2023 г. по гр.д. № 3340/2022 г. на IV г.о.; решение № 105/26.06.2019 г. по гр.д. № 3326/2018 г. на III г.о.; решение № 60/09.05.2022 г. по гр.д. № 3452/2019 г. на III г.о. По четвъртия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 346/25.11.2011 г. по гр.д. № 1387/2010 г. на III г.о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на IV г.о.; решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на IV г.о.; решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на IV г.о.; решение № 60167/15.07.2021 г. по гр.д. № 559/2018 г. на IV г.о.; решение № 50242/29.11.2022 г. по гр.д. № 117/2022 г. на IV г.о.; решение № 478/16.07.2024 г. по гр.д. № 3449/2023 г. на IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата Н. Й. Х. е подала писмен отговор, в който излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че към момента на уволнението Н. Й. Х. е заемала длъжността „експерт“ в отдел „Обществени поръчки“, сектор „Контрол на договори и архив на обществените поръчки“ към „Главна дирекция Финансова“ по силата на безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 46/16.02.2023 г., считано от 11.03.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, закриване на част от предприятието. Заповедта била издадена във връзка с организационно решение от 16.01.2023 г. на управителния съвет на дружеството, с което се закрива отдел „Обществени поръчки“, ведно с прилежащите сектори в „Главна дирекция Финансова“. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, съдът е посочил, че, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото е налице вътрешно-организационно преустройство на дейността. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, вътрешната реорганизация не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще бъде налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, които заемат съкращаваната длъжност. Съдът е изложил, че по смисъла на Кодекса на труда понятието „част от предприятие“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ и „структурно звено“ имат едно и също юридическо съдържание, а именно обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд. Въззивният съд е приел, че към дружеството- работодател преди прекратяване на трудовото правоотношение са съществували два относително самостоятелни отдела, но с идентична дейност /трудова функция на част от предвидените щатни бройки към тях/: 1. „Обществени поръчки“ и 2. „Покупки и тръжни процедури“, и двата функционално позиционирани в „Главна дирекция Финанси“. Прието е за безспорно установено, че след като от м. 04.2021 г. „СОФ Кънект“ е поело управлението на Летище София, в качеството си на концесионер, се преустановява дейността на работодателя свързана с сключването на нови договори по реда на ЗОП. Следователно в процесния отдел „Обществени поръчки“ от 04.2021 г. до 11.03.2023 г. не се е осъществявала първоначално предвидената дейност, свързана с подготовката, сключването и изпълнението на облигационни права и задължения, възникнали по реда на ЗОП. Отделът обаче е продължил своята дейност, прилагайки по аналогия правилата на ЗОП при сключването на нови договори с трети лица, като впоследствие работодателят изготвил самостоятелни правила. Въз основа на събраните свидетелски показания е установено, че отдел „Покупки и тръжни процедури“ бил създаден през м. 10.2022 г., т.е. година след като дружеството е преустановило своята дейност, свързана със сключването на договори по реда на ЗОП. Основната функция на новосъздадения отдел се изразявала в извършването на пазарна проучвания, водене на преговори, подготвяне на документацията във връзка с избора на доставчици и лица предоставящи услуги. Цялостната кореспонденция и избора на контрагент се осъществяла чрез вътрешната автоматизирана система, използвана от ответното дружество, в която съответният доставчик на услуга регистрира своята оферта. „СОФ Кънект“ АД създало вътрешни правила за провеждане на поръчки, които са прилагани от двата посочени по-горе отдела, при сключването на договори с трети лица за задоволяване на основните потребности на дружеството. Ето защо въззивният съд е достигнал до извода, че след създаването на отдел „Покупки и тръжни процедури“ две относително самостоятелно обособени звена са осъществявали идентична дейност по подготовката и сключването на договори с трети за дружеството лица, прилагайки едни и същи правила и методи, изрично изготвени от работодателя. От направено сравнение на представените длъжностни характеристики, съдът е констатирал сходство между трудовите функции на длъжностите „експерт“ в отдел „Обществени поръчки и длъжността „старши експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“, които се изразявали в администрирането на досие за всяка поръчка, воденето на кореспонденция с доставчиците, изготвянето на доклади и справки с цел оптимизирането на процеса по избор и контрагент. Поради това е приел, че дейността на отдел „Обществени поръчки“ не е преустановена след 04.2021 г., а продължила да се осъществява, но под различна правна рамка и при приложението на различни правила и методи за работа, изрично изготвените от работодателя и приложими в двата отдела. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания е установено, че през месец март 2023 г. е имало между 10-15 процедури за избор на нови доставчици, при прилагането на вътрешните правила, които са били използвани и от двата отдела „Покупки и тръжни процедури“ и „Обществени поръчки“. Според въззивния състав, единствено била намалена щатната численост, като били съкратени 18 щата в отдел „Обществени поръчки“, а самата трудова функция, осъществявана от ищцата, е продължила да съществува в щатните бройки „експерт“, „старши експерт“ и „младши експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ обаче решаващо било дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Посочил е, че след като дейността на закритото структурно звено не е преустановена за в бъдеще по окончателен начин, а същата продължава да се осъществява от отдел „Покупки и тръжни процедури“, то в случая било налице вътрешно-организационно преустройство на предприятието. С тези съображения, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което обуславяло и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 - за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените от касатора въпроси от първи до трети се свеждат до въпроса за фактическия състав на основанието за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ. Същият обуславя решението по делото, но въззивният съд е отговорил в съответствие с установените в съдебната практика на ВКС разрешения. С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че разликата между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ – „закриване на част от предприятието“, и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – „закриване на предприятието“, е само количествена. При основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е налице пълно закриване на предприятието и преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност, като то престава да съществува като работодател. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице при преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./, което няма признаците на работодател по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Със закриването на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността. Посочено е също, че вътрешна реорганизация е налице, когато се извършват структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и други, но дейността им се запазва. Вътрешната реорганизация сама по себе си не е основание за прекратяване на трудовия договор, освен ако е съпроводена със съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. В случая въззивният съд е направил съпоставка между дейностите от закритото звено „Обществени поръчки“, в което е била назначена ищцата и звеното „Покупки и тръжни процедури“, и позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че преди прекратяване на трудовото правоотношение в ответното дружество са съществували два относително самостоятелни отдела /„Обществени поръчки“ и „Покупки и тръжни процедури“/, функционално позиционирани в „Главна дирекция Финанси“, които осъществяват идентична дейност по подготовка и сключване на договори с трети за дружеството лица, прилагайки едни и същи правила и методи, изготвени от работодателя, и тези дейности продължават да се извършват от служителите на отдел „Покупки и тръжни процедури“. Поради изложеното е обосновал извод, че не е налице реално закриване на част от предприятието, а вътрешно-организационно преустройство на предприятието, и съответно не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.1 КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата, поради което уволнението на това основание е незаконосъобразно. Затова по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Четвъртият въпрос касае задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. На ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и служебно известни на настоящия съдебен състав - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., вкл. цитираните от касатора решения. В тази практика се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди представените доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни, вкл. и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза/. Въз основа на установените от тях правнорелевантни факти е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора и е достигнал до обоснован извод за незаконност на извършеното уволнение. Следователно и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с направения от съда анализ на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. В случая ответника по жалбата има право на разноски, но поради липса на доказателства за сторени такива, искането за присъждане на разноски, направено в отговора срещу касационната жалба, не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.