Определение № 490 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 273/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Старт Ивест” ЕООД срещу определение № 128 от 21.06.2023г., постановено по в. ч. т. д. № 127/2023г. от Апелативен съд - Бургас, с което се потвърждава разпореждане№ 260072 от 30.01.2021г. по т. д. № 446/2017г. на Окръжен съд - Бургас за връщане на подадената от касатора въззивна жалба, поради невнасяне на дължимата за нея държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно по съображения, изложени в жалбата. Ответникът по частната жалба не представя отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2 ГПК, апелативният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените указания за внасяне на дължимата за нея държавна такса в размер на 26 738,67 лева, след влизане в сила на определението на съда по чл.83, ал.2 ГПК, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от заплащане на таксата. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК относно следните правни въпроси: „1/ Допустимо ли е освобождаване на юридическо лице (търговско дружество) от задължение за внасяне на държавна такса за производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на юридическите лица от държавна такса, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса, когато това се налага за осигуряване на правото на ефективен достъп до съд и на ефективна правна защита?; 2/ С оглед ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразена с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае до упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли юридическото лице, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на държавна такса по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство?; 3/ Допустимо ли е юридическото лице да има право на ефективен достъп до правосъдие и на ефективна съдебна защита, съответно нарушаването на това право не представлява ли спор за нарушаване на правото на ЕС; Правото на ЕС изключва ли принципната възможност юридическо лице, в частност търговско дружество, да поиска да бъде освободено от плащане на разноски във връзка с производството пред съд; Ако е не, то в този случай съдът следва ли да приложи чл.83, ал.2 ГПК, а критериите, посочени от СЕС, при произнасяне по това искане. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че атакуваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, поради неосъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като всички поставени от жалбоподателя въпроси са относими единствено към вече приключилото с влязъл в сила акт производство по чл.83, ал.2 ГПК, предмет на което е искането на касатора за освобождаването му от заплащане на държавна такса по въззивната му жалба, в което всички инстанции са приели, че не са налице предпоставките за това. С оглед неотносимостта на формулираните въпросите към предмета на настоящото производство – неизпълнение в срок на указанията на съда за внасяне на дължимата по въззивната жалба държавна такса, безпредметно е разглеждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. ` Водим от горното, Върховният касационен съд