Определение № 50399 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 84/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Св. Б. като пълномощник на В. В. П., Д. М. П. и М. В. П. срещу въззивно решение № 104 от 03.08.2021 г. по в.гр.д. № 193/2021 г. на Окръжен съд –Габрово. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд превратно е тълкувал волята на страните, изразена в сключената през 1959 г. съдебна спогодба за делба, поради което е направил необоснован извод, че техният праводател е прехвърлил на съсобственика си Р. П. правото на собственост върху притежаваната идеална част от процесния имот. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с разясненията, дадени в т.8, б. „б” от ППВС № 7/73 г., както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато със съдебната спогодба не се предвижда парично уравнение или единствената вещ не се предоставя на един от съделителите, който да изплаща в пари идеалната част на другите съделители, налице ли е вещнопрехвърлително действие на спогодбата. 2. Когато със съдебна спогодба се отстъпва половината от даден имот на един от съделителите срещу задължение да ползва един етаж от къща, която ще бъде построена в този имот от същия съделител, налице ли е вещнопрехвърлително действие на спогодбата или е налице отстъпване на право на строеж. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. Р. П. изразява чрез своя процесуален представител адв. Р. Н. становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 449 от 18.01.2021 г. по гр.д. № 1096/2020 г. на Районен съд - Габрово, с което е признато за установено по отношение на Д. М. П., В. В. П. и М. В. П., че М. Р. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор ........по КККР на [населено място], с площ 571 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, трайно ползване на имота: незастроен имот за жилищни нужди, на основание дарение, обективирано в нотариален акт № ..., т...., дело № ....../73 г. и покупко - продажба, извършена с нотариален акт № ........., т........, дело № ......./2006 г. на нотариус с рег. № ..........в регистъра на НК, и е отхвърлен като недопустим предявеният от М. Р. П. против В. И. П. и Р. К. Р. установителен иск за същия имот. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1958 г. братята Р. Р. П. и К. Р. П. закупили процесния недвижим имот с нотариален акт № ...., т........, дело № ....../58 г. Със съдебна спогодба от 06.06.1959 г. по гр.д. № 262/1959 г. на Г. народен съд К. Р. П. отстъпил на Р. Р. П. собствената си 1/2 ид. част от имота, като срещу дела си ще получи ползването на долния етаж от къщата, която Р. П. ще построи в парцела, който етаж ще се състои от две стаи и кухня със сервизни помещения, и ще има право да живее в този етаж в продължение на 10 години, считано от построяване на къщата. Въззивният съд, след като е изложил подробни мотиви относно правната характеристика и действието на съдебната спогодба, сключена в делбеното производство, е обосновал извод, че спогодбата от 06.06.1959 г. има вещнопрехвърлително действие по отношение притежаваната от съделителя К. П. идеална част от имота, и легитимира наследодателя на ищцата Р. П. като собственик на целия имот. Обстоятелството, че до момента имотът е незастроен, т.е. съделителят Р. П. не е изпълнил задължението си да построи сграда и да предостави първия етаж за ползване на съделителя К. П. е преценил като ирелевантно към транслативния ефект на спогодбата. Посочил е, че при неизпълнение на насрещното задължение спогодбата подлежи на разваляне по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД /тъй като се касае за недвижим имот/, а ако са налице предпоставките на чл. 26 или чл. 27 ЗЗД – същата може да бъде обявена за нищожна или унищожена, но в случая по делото няма данни, а и не се твърди заинтересованата страна да се е възползвала от правото си да иска разваляне на спогодбата чрез иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. В обобщение въззивният съд е направил извод, че към момента на смъртта си К. П. не е бил собственик на процесния имот, поради което и неговите наследници не са придобили по наследяване това право, а оттук и наследодателят на ответниците В. П. не е придобил правото на собственост върху имота нито на основание договора за дарение, сключен с нотариален акт № ......., т........., дело № ......./81 г., с който В. П. и Р. Р. са му прехвърлили имота, нито по силата на наследствено правоприемство от К. П.. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с т.8, б.”б” от ППВС № 7/73 г. Дадените в тази точка разяснения относно действието на спогодбата по делбеното дело в смисъл, че спогодбата има вещнопрехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение, нямат отношение към поддържаната от жалбоподателите теза, че по силата на сключената на 06.06.1959 г. съдебна спогодба по делбеното дело техният общ наследодател К. П. е учредил на своя брат само право на строеж върху съсобствения им имот, а не е прехвърлил притежаваната от него 1/2 ид. част от имота. Всъщност твърдението за противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна съдебна практика изразява несъгласието на касаторите с направените от въззивния съд в резултат на пнаправеното тълкуване изводи относно смисъла и съдържанието на изявената от съделителите воля при сключване на съдебната спогодба по делбеното дело. Това е фактически, а не правен въпрос, който не се обхваща от общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като не е свързан с тълкуване и прилагане на закона, а с конкретна преценка на обективираните в съдебния протокол волеизявления на страните. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на изрично формулираните в изложението на основанията за касационно обжалване два правни въпроса - дали съдебната спогодба има вещнопрехвърлително действие, когато единствената вещ се предоставя на един от съделителите, но не е уговорено парично уравнение на дела на останалите, и дали когато със съдебна спогодба се отстъпва половината от даден имот на един от съделителите срещу задължение да предостави ползването на един етаж от къща, която ще бъде построена от него в този имот на другия съделител, съдебната спогодба има вещнопрехвърлително действие или е налице отстъпване на право на строеж. Така формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По първия въпрос е налице формирана практика на ВКС по приложението на чл. 69, ал.2 ЗН, която приема, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, както и че за уравнение на дял може да се учреди право на ползване върху имот, предмет на делбата. Вторият въпрос възпроизвежда тезата на жалбоподателите, че сключената през 1959 г. съдебна спогодба има за предмет само учредяване на право на строеж върху съсобственото дворно място, която теза, както се посочи по - горе, не кореспондира с волеизявленията на съделителите, отразени в съдебния протокол, и е правно необоснована. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът