Определение № 357 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. А. Й., чрез процесуален представител адв.Генова, срещу въззивно решение от 16.09.2019г., постановено по в.гр.д.№360/2019г. на Окръжен съд - Враца, в частта, с която след частична отмяна на решение от 02.05.2019г. по гр.д.№318/2019г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен предявения от Б. А. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за размера над 2 400лв. до 4 500лв. за имуществени вреди и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в частта за размера над 6 000лв. до претендирания размер от 12 000лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата. Постъпила е касационна жалба от прокурор в Окръжна прокуратура Враца като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстнационното решение за уважаване на предявения от Б. А. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 4000лв. - за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от Б. А. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за още сумата 2000лв. - за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Б. А. Й., чрез процесуален представител адв.Генова, оспорва наличието на основание за допускане на касацинно обжалване. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими по иска за обезщетение за неимуществени вреди. Касационната жалба на Б. А. Й. е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди, тъй като същият е предявен за сумата 4 600лв., т.е. под предвидения размер в разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Б. А. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 4000лв. - за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпления по чл.216,ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.142,ал.2,т.6 вр. с чл.26,ал.1 и чл.325,ал.1 НК, за които лицето е било оправдано, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата; след частична отмяна на първоинстанционното решение, с въззивното решение е уважен предявения от Б. А. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за още сумата 2000лв. - за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Преценявайки събраните доказателства относими към отражението на започналото се и развило се против ищеца наказателно преследване/свидетелски показания и заключение на психологичната експертиза/,тежестта на едно от повдигнатите обвинения, предвиждащо,както се посочи наказание лишаване от свобода до 10 години,което го определя като тежко такова, интензитета на извършените процесуално-следствени действия на органите по разследването в досъдебната фаза и действията, протекли в съдебната фаза на наказателното производство, притежавания служебен и обществен авторитет на ищеца-действащ полицай в РУ "АЕЦ-Козлодуй", настъпилите промени в семейството му, негативните последици върху психичното и общото му здравословно състояние-психиатричната експертиза, както и приложените медицински документи за извършени прегледи и търсена лекарска помощ, засегнатите чест и достойнство с оглед служебната му реализация, въззивният съд е определил размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване на ищеца от 6 000лв., който е приел, че по-пълно удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът Й. поставя въпроси: 1“при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДВ задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди“; 2“за съответствието на определения от въззивния съд размер на следващото се парично обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т.11 от ППВС №4/1968г. критерии“.Според касатора въззивният съд не е взел предвид неколкократното му привличане в качеството на обвиняем, вкл. и от набл.прокурор, който приел, че е извършил престъплението като лице от състава на МВР, т.е. във връзка с длъжностното му качество, което обуславя и по-тежко наказание за престъплените по чл.216 НК – то е квалифициращо обстоятелство; във връзка с това обвинение възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от права“; вземането на мярка за неотклонение – макар и най-леката такава – „подписка“, което е свързано с ограничаване на правото му на свободно придвижване; чистото му съдебно минало и безупречната му репутация в обществото; личността му и връзката на това престъпление с професионалната му реализация; подценено било отражението на стреса от образуваното наказателно производство върху здравословното му състояние. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото противоречие. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти и значението им за определянето на справедливия размер на дължимото обезщетение. Несъгласието с крайното разрешение на съда не е основание за допускане на касационно обжалване, а оплакване срещу правилността на решението. За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България поддържа, че разрешението с въззивното решение на правния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е в противоречие с т.ІІ на ППВС №4/68г. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Доводите на касатора в касационната жалба са, че: въззивният съд не е мотивирал защо именно сумата 6 000лв. е приета за справедлива обезвреда за неимуществените вреди, въпреки разумната продължителност на воденото наказателно производство и липсата на доказателства за психическото и здравословно увреждане на ищеца. Счита също, че ищецът не е доказал да са му причинени неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което са приети за установени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконните обвинения; обсъдени са обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението в конкретния случай и са преценени при определяне на размера на обезщетението. Отделно от това, несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Не може да се приеме, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивното решение е в противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение