Определение № 174 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 11936/ 30.01.2015 год. на Н. Р. П., действащ със съгласието на майка си П. Н. П. и лично от същата, заявена чрез процесуалния им представител адв. Я. Я. – САК срещу въззивно Решение No 19135 от 16.12.2014 година, постановено по гр. В.д. Nо 6040/2014 година на Софийския градски съд по допускане на делбата. С обжалваното решение, Софийският градски съд в качеството на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на Софийския РС по допускане съдебна делба между страните по делото, на апартамент в [населено място], останал в наследство от общия наследодател- Р. Н. П., починал през 2012 година, при равни права. За да приеме, че е налице съсобственост на основание наследяване от общия наследодател Р. П. ,решаващият съд е приел, че Саморъчното завещание от 30.01.2011 година в полза на сина Н. не може да бъде зачетено, като недействително, тъй като завещателят е страдал от заболяване, което не предполага да е разбирал свойството и значението на извършеното. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с доводи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпрос от значение за решаването на спора: приел е, че Н. и П. П. са редовно уведомени за заседанието от 8.12.2014 година, без по делото да има доказателства за това. Вторият въпрос според изложението на касатора е относно факта, че точно към датата на извършване на завещателното разпореждане, завещателят е бил недееспособен, след като няма доказателства за часа на изготвяне на завещанието и състоянието на завещателя. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация З. Р. П. чрез адв. П. С. - САК, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване- липсва надлежно изготвено изложение, няма формулирани въпроси по см. на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поддържат се доводи за неоснователност и на въведените основания за отмяна на въззивното решение. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока чл. 283 ГПК, и с оглед характера на производството - съдебна делба, следва да се приеме, че същата е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи по касационна жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. По начина, по който са ‚формулирани“ въпросите на касатора, същите не могат да бъдат квалифицирани като „правни въпроси“ от предметната рамка на спора и имащи значение за крайния правен резултат. Нередовното призоваване на страната по делото, съставлява нарушение на процесуални правила, гарантиращи ефективното участие на страната в исковия състезателен процес. Доколко това нарушение би имало обуславящо значение за крайния правен резултат по делото в съответната инстанция, е въпрос на доказване- т.е. фактически въпрос и интерпретация - т.е. по приложението на правната норма, във всеки конкретен случай. При данните по делото, че като страна - въззивник пред втората инстанция, П. П. лично и от името на сина си Н. П., е предприела действия по изпълнение указания на съда – подадена писмена молба от 15.10.2014 година с приложение писмен документ за внесен депозит, касаещи допуснатата в разпоредително съдебно заседание експертиза, съответно изслушана и приета на датата, за която страната поддържа, че не е била надлежно уведомена, следва извод, че т.е. „въпрос „ не е от категорията на тези по чл. 280 ал.1 ГПК, че съставлява твърдение, неподкрепено от данните по делото, и че същото не може да бъде ценено в смисъла на „въпрос“ по приложение на конкретно процесуално правило, на който се основава искане за селекция и допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос според изложението на касатора е относно факта, че точно към датата на извършване на завещателното разпореждане, завещателят е бил недееспособен, след като няма доказателства за часа на изготвяне на завещанието и състоянието на завещателя, а фактически въпрос не попада в рамката на разясненията ‚правен въпрос‘. По искането на ответника по касация за разноски: Искането е основателно, но не може да бъде уважено. Ответникът в производството има право на направените за защита разноски при постановен правен резултат в негова полза, в размера в който същите са доказани. От представения Договор за правна защита и съдействие, който е само в писмена форма, без да е налице формат, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводство, искането за присъждане на разноските, макар и да е направено своевременно, не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия