Определение № 604 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2253/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Деведжи 2005“ ООД чрез адв. А. обжалва решение № 401 от 13.06.2022 г. по в.т.д. 1097/21 г., САС, с което е потвърдено решение № 260281 от 17.02.2021 г. по т.д. 643/20 г., СГС за отхвърляне на предявения от „Деведжи 2005“ ООД иск за възстановяване на недължимо платена от „Интернешънъл Асет банк“ АД сума за разликата над 733,70 евро до 15 000 евро, частичен иск за вземане в общ размер 49 512,99 евро.

В касационната жалба излага съображения, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно поради нарушеното му право на участие в процеса и невъзможност да вземе участие в съдебното заседание. По този начин бил нарушен състезателният процес, предвиден в чл. 8 от ГПК.

Счита, че неправилно е приложен закона, като според него не ставало въпрос за предявен частичен иск. Процесната заповед за изпълнение не била относно частично вземане. Оспорва възможността за начисляване на наказателни лихви след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК. Излага подробни съображения за липса на предсрочна изискуемост на кредита.

Сочи основание за отмяна, съгласно чл. 281, т.3, пр.1 от ГПК – нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на обсъждане на възражение за нищожност и нарушение на процесуалните правила -неприлагане на служебно задължение за разглеждане на основание за нищожност на сключения договор, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че е налице очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Подробно излага съображения за нарушено право на участие на страната в процеса и нарушаване на предвидения в чл. 8 от ГПК принцип на състезателност в исковия процес, като по същество представлява основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила действието по даване ход на делото в първото открито съдебно заседание при положение, че с молбата за отлагане на делото, процесуалният представител на страната е изтъкнал здравословни проблеми, сочещи на ковид инфекция, за които макар и да не е представил такива, изрично е съобщил, че ще ги представи и които след няколко дни действително са представени.

Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила, като съдът не бил разгледал всички възражения на страната, като е приел, че при влязла в сила заповед по чл. 417 от ГПК, правопораждащите факти за остатъчното вземане по конкретно спорно правоотношение не могат да бъдат подробни съображения за неприложимост на ТР 3/16 г на ОСГТК на ВКС. Заповедта не била относно частично вземане.

2. Следва ли да се приеме, че определената за принудително изпълнение сума по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, представлява частично вземане, ако това изрично не е посочено в заповедта за изпълнение.

3. Приложимо ли е ТР 3/16 г. на ОСГТК на ВКС и за заповедното производство, в което искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е направено за вземане, но без изрично да е посочено, че вземането е частично?

4. Доначисляването от банката на допълнителни наказателни лихви, представлява ли „остатъчно“ вземане по договор за кредит, ако за първи път са начислени след издаване и влизане в сила на заповедта и на основание, непосочено в заповедта по чл. 417 от ГПК?

5. Преклудирано ли е правото на кредитополучателя да оспори начисленото от банката ново вземане по същия договор за кредит, обосновано с доначислени наказателни лихви след влизане в сила на заповедта за изпълнение?

6. Следва ли да се приеме, че волеизявлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника, след като уведомлението за това е връчено на трето лице, което макар и да има пълномощно от длъжника (издадено преди сключване на договора за кредит) не го е подписало в качеството на негов пълномощник?

Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като сочи решения на ВКС, постановени във връзка с настъпване на предсрочна изискуемост и уведомяване на длъжника за същата, относно нищожността на правни сделки и задължението на съда, така както е разяснено в ТР 1/20 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС относно нищожността на клаузи съгласно константната практика на ВКС решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр.д. 1856/16 г., решение № 228 от 01.02.2013 г. по т-д. 1236/10 г, ВКС, II ТО, решение № 66 от 23.08.2019 г. по т.д. 2131/18 г., ВКС, I ТО, решение № 659/19.03.2018 г. по т.д. 4031/2.

7. Длъжен ли е съдът да призове третото лице помагач за участие в производството, след като конституирането му е станало в открито съдебно заседание, на което третото лице не е призовано за участие. Допуснал ли е съдът нарушение на чл. 7 от ГПК?

Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – противоречие с решение № 212 о по т.д. 1106/10 г., II ТО, решение № 202 по т.д. 866/12 г., I ТО, решение № 76 по т.д. 377/11 г, II ТО. Твърди, че необсъдени са останали възраженията, посочени в допълнителната искова молба и въззивната жалба относно оттегляне на възраженията срещу заповедта по чл. 417 от ГПК, както и относно нищожността на начислената допълнително наказателна лихва, както и във връзка с формулираните правни въпроси 4 и 5. Счита, че съгласно ТР 1/20 г. от 27.4.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи. Твърди, че е налице свръхобезпеченост на кредита. По кредита имало обезпеченост с договорни и законни ипотеки,както и бил издаден запис на заповед, като уговорената наказателна лихва от 15 % преследвала същата обезпечителна и санкционна функции. Позовава се на константна практика на ВКС по приложение на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Счита, че съдът е следвало да обсъди посочената клауза и необсъждайки същата се е отклонил от задълженията си. Касаторът мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които решение № 8 от 19.01.2018 г по т.д. 2435/16 г., ВКС, съгласно което съдът следва да обсъди всички наведени основния за недействителности в противен случай се отклонява от задължителната практика, изразена В ППВС 1/85 г. задължението си да обсъди всички доводи на страните и възражения.

Ответникът „Интернешънъл Асет банк“ АД оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Н. А. А., трето лице помагач, чрез адвокат Д. Д. обжалва също решение № 401 от 13.06.2022 г. по в.т.д. 1097/21 г., САС, с което е потвърдено решение № 260281 от 17.02.2021 г. по т.д. 643/20 г., СГС за отхвърляне на предявения от „Деведжи 2005“ ООД иск за възстановяване на недължимо платена от „Интернешънъл Асет банк“ АД сума за разликата над 733,70 евро до 15 000 евро, частичен иск за вземане в общ размер 49 512,99 евро.

Счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита чрез право на участие в процеса. Първоинстанционният съд бил го конституирал като трето лице помагач, но в същото заседание, в което това било сторено, бил даден ход по съществото на спора, като не му била дадена възможност да осъществи защитата си. Във въззивната си жалба бил посочил, че му е нарушено правото на защита, но въззивният съд не е взел отношение по това оплакване. Освен това, въззивният съд не бил се произнесъл по останалите възражения, с аргумент, че при влязла в сила заповед за изпълнение, за ищеца били преклудирани всякакви възможности за „последващо оспорване“ на процесното правоотношение, като съдът бил се позовал на ТР 3/16 г. на ОСГТК на ВКС относно частичния иск. Не било ясно, че е налице частично вземане, тъй като нямало краен размер. Били изцяло платени задължения на 21.03.2019 г. и 19.03.2019 г. С извършване на плащане на 421 423,85 евро, банката била погасила 203 655 евро главница, формирана от текуща главница и просрочена по 4 бр. вноски главница. Крайният размер на вземането бил посочен в две удостоверения от 11.03.2019 г. и 19.03.2019 г., които задължения били платени на 21.03.2019 г. С извършеното плащане на сума в размер на 421 423,85 евро, банката била погасила 203 655, 00 евро главница, формирана от текуща главница и просрочена главница по 4 бр вноски. Към 21.03.2019 г. било извършено окончателно плащане на вземането по заповедта и същата била влязла в сила.

Действително на 21.03.2019 г. с многоредово банково бордеро 4827586, на основание писмо за предсрочна изискуемост от 19.02.2018 г. банката за първи път била начислила 36 747,85 евро лихва за просрочие и 11 119,75 евро непогасена възнаградителна лихва за периода 31.08.2018 г. до 21.03.2019 г. Но тези претендирани вземания били начислени след погасяване на вземанията на банката в заповедта за изпълнение и на ново основание, предсрочна изискуемост, каквото в заповедта не било споменато. По тази причина на 22.03.2019 г., банката била уведомила ищеца, че е начислила тези „допълнителни наказателни лихви“, на основание обявена предсрочна изискуемост от 19.04.2018 г. (а според счетоводството 19.02.2018 г.). Така начислените допълнителни лихви не били част от заповедта.

Твърди, че липсва предсрочна изискуемост на кредита, поради това липсвало и задължение за изплащане на наказателна лихва.

С приемането на извод за предсрочна изискуемост и влязла в сила заповед, съдът не се бил произнесъл по останалите възражения. Съдът не бил изпълнил задължението си да прецени служебно нищожността на сделките. Освен това не бил се произнесъл по въведеното възражение за нищожност на договорна клауза. Твърди, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна. Излага подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка.

Моли да се отмени решението и вместо него да се уважи иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила действието по приключване на съдебното следствие без конституирането на трето лице помагач да е призовано за участие по делото и без на същото да е дадена възможност за запознаване с материалите по делото, за да направи доказателствените си искания, при положение, че молбата за неговото конституиране е предявена само два дни преди насроченото съдебно заседание и делото фактически не е било на разположение в деловодството? Твърди, че по отношение на този правен въпрос, касаторът се е произнесъл в противоречие с решение № 212 по т.д. 1106/10 г., II ТО, решение № 202 по т.д. 866/12 г., I ТО, решение № 76 по т.д377/11 г., II ТО, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Също така сочи, че е налице и основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2. Разполага ли длъжникът с правото да се противопостави на претенцията на банката за допълнително вземане по договор за банков кредит, доначислено на основание предсрочна изискуемост, но след издаване на заповед за изпълнение, в която заповед банката не е посочила, че кредитът е предсрочно изискуем, нито, че претендираното вземане е частично.

3. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на длъжника срещу допълнително начислени от банката вземания по договор за банков кредит, след като вземането на банката е погасено от длъжника по издадената в нейна полза заповед за принудително изпълнение по същия договор за кредит. Счита, че длъжникът може да изложи възражение срещу новонастъпилите факти. По тези правни въпроси касаторът обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - съдът бил се произнесъл в противоречие с решение № 60062/03.08.2021 г. по т.д. 282/20 г., ВКС, II ТО.

4. Следва ли съдът да приеме, че уведомлението за предсрочна изискуемост поражда правни последици, ако същото не е връчено на адреса и на лицето, посочени в договора за кредит, а на лице, което макар и да има представителна власт е получило уведомлението в лично качество и като такова не е уведомило длъжника?

5. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си твърденията на третото лице в молбата за конституиране, с които заявява, че вписаната дата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е невярна, при положение, че същото не е участвало в производството, поради липса на призоваване?

Излага съображения за необсъждана на всички доводи и възражения. Подробно мотивира нищожност на клаузата за неустойка, като сочи задължителна и трайна практика на ВКС, с което обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Сочи и основание за допускане касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

„Интернешънъл асет банк“ АД чрез юрисконсулт С. С., оспорва касационната жалба на Н. А. А., счита, че не е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Оспорва сочените общи основания за допускане касационно обжалване. По същество счита, че правото на участие в процеса на касатора не е нарушено. Счита, че съдът се е произнесъл по всички възражения на касатора.

„Мусан Д“ ООД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Деведжи 2005“ ООД срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за сума в размер на разликата над 733,70 евро до 15 000 евро, както и разноски от 570,66 лв, като е посочено, че искът е частичен от цяло вземане в размер на 41 885 евро. Въззивният съд е разгледал въззивните жалби на „Деведжи 2005“ ЕООД и третите лица помагачи Н. А. А. и „Мусан Д“ ООД срещу отхвърлителната част на решението.

За да се произнесе по въззивните жалби на ищеца и на третото лице помагач срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска му, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал иска на „Деведжи 2005“ ООД срещу „Интернешънъл Асет Банка“ АД, с участие на трети лица помагачи Н. А. А. и „Мусан Д“ ООД. Първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД банката да заплати сумата от 733,70 евро, платена на 02.04.2019 г. без основание, като част от плащане в общ размер 41 885 евро, и е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до сумата от 15 000 евро. Въззивният съд, за да потвърди решението в отхвърлителната част, е приел, че страните са сключили договор за инвестиционен банков кредит на стойност № ДК – 12-497002377-073/19.07.2016 г. за сумата от 495 000 евро, с цел изграждане на нов производствен цех за тестени изделия и закупуване, монтаж и внедряване на рециклирана производствена линия за тестени изделия. В договора бил уговорен краен срок за погасяване на кредита, 30.04.2023 г. при погасителен план, неразделна част от договора. Кредитът е усвоен от ищеца, „Деведжи 2005“ ЕООД. Задължения за връщане на сумата, отпусната на основание договора за кредит били поели като солидарни длъжници Н. А. А., Е. А. А., както и „Мусан Д“ ООД, като били учредили и редица обезпечения по кредита. На 16.08.2017 г. страните и „Устра еко тур“ ЕООД и ЕТ „Еко тур - Р. М.“, в качеството си на ипотекарни длъжници били сключили Анекс 1, с който са предоговорили част от клаузите по договора, „Устра Еко тур“ ЕООД и „ЕТ „Еко тур Р. М.“ били поели задължение да обезпечат кредита чрез учредяване на ипотека. Към договора бил представен нов погасителен план.

Съдът е приел, че в уведомление, адресирано до „Деведжи 2005“ ООД - кредитополучател, било налице изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 26, ал. 1 т. 5, т. 8 и ал. 2 от договора. Посочено било, че към 05.04.2018 г. вземането било в размер на 460 640,61 евро, от които главница в размер на 455 035 евро, лихви в размер на 2 861,76 евро и такси 2 743,85 евро. Уведомлението било връчено на Н. А. на 19.04.2018 г. Уведомление с горното съдържание било изпратено до „Мусан Д“ ООД, Е. А. А. и Н. А. А. като солидарни длъжници по отпуснатите кредити и трите уведомления били получени от Н. А. на 19.04.2018 г. На същата дата бил получил и уведомление по друг кредит, съгласно договор № ДК 491-022076-142/19.12.2015 г.

С оглед предсрочната изискуемост на договор за кредит № ДК 123-497002377-073/19.07.2016 г., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по чл. 417 от ГПК. Заповедта била издадена срещу „Деведжи 2005“ ООД, „Мусан – Д“ ООД, Н. А. А. и Е. А. А. и била сума в размер на 200 000 евро, законна лихва върху главницата от 27.02.2019 г до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. Прието е, че заповедта е издадена срещу „Деведжи 2005“ ООД, в качеството му на кредитополучател, а спрямо останалите в качеството на солидарни длъжници по договора за банков кредит от 19.07.2016 г. и Анекс 1 от 16.08.2017 г. Прието е, че заповедта е влязла в сила след оттегляне на депозираните от длъжниците възражения.

По искане на длъжника банката била издала удостоверение изх. № 084/11.03.2019 г. от Директора на „Интернешънъл Асет банк“, клон Галакси, съгласно, която остатъчният дълг по договора за кредит към 11.03.2019 г. бил в размер на 403 655 евро – главница, 12 270,224 лихви и 4 036,55 евро такси и 8 489,99 евро съдебни разноски. С последващо удостоверение изх. № 043/19.03.2019 г., остатъчният дълг е посочен към 18.03.2019 г. в общ размер 429 821,83 евро, от които 403 655 евро главница, 13 640,29 евро лихви и 4 036,55 евро такси и 8 489,99 евро съдебни разноски.

Прието е, че съгласно извлечение за движение по разплащателна сметка било видно извършване на 21.03.2019 г. на валутен превод в полза на банката на процесния договор за инвестиционен превод в размер на 421 371,69 евро.

Прието е, че с уведомление от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, изх. № 31- 283/22.03.2019 г. до „Деведжи-2005“ ООД, банката е обявила, че сключеният договор между нея и „Деведжи“ 2005“ ЕООД от 19.07.2016 г. е е обявен за предсрочно изискуем, поради което и с оглед клаузата на чл. 14 от договора от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем върху непогасената част от главницата се дължи лихва, равна на определения в чл.12, лихвен процент плюс 10 пункта, съобразно което и извършения превод на сумата от 421 331.84 евро, дължимите суми по договора за кредит са в остатъчен размер от 41 259.98 евро-присъдена главница.

Възприето е, че в удостоверение изх. № 103/01.04.2019 год., издадено от „Интеренешънъл Асет банк“ АД са налични данни относно остатъчния дълг по договор за инвестиционен кредит от 19.07.2016 год. към 01.04.2019год. в размер на 41 884.88 евро,от които 41 259.98 евро - главница, 114.61 евро-лихва и 1004.30 лева-съдебни разноски. На 02.04.2019 год. е извършен превод от „Деведжи-2005“ ООД в полза на банката на сумата от 41 885 евро и това се установява от представено по делото платежно нареждане от същата дата.

Прието е, че с депозирани по ч.гр.д. 106/19 г. РС Момчилград, „Деведжи 2005“ ООД, „Мусан Д“ ООД и Н. А. А., са заявили оттеглянето на подадените от тях възражения срещу заповед за незабавно изпълнение № 51 от 28.02.2019 г.

Въззивният съд е приел, че по делото са налице данни за сключен на 29.12.2015 г. договор за сключен за инвестиционен кредит, по силата на който „Интернешънъл Асет Банк“ АД и предоставила на „Преработвателна компания“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 2 335 000 лева с цел покупка на дружествени дялове, равняващи се на 100% от капитала на „Мед Техноложи“ ЕООД и увеличение на капитала на дружеството „Мед Техноложи“ ЕООД, който е сключен и с „ Мусан-Д“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник. Към договора е приложен погасителен план, както и Анекс № 1 от 10.02.2016 г., и Анекс № 2/ 30.11.2016г., с приложен към него погасителен план и Анекс № 3/18.08.2017год., с които са предоговорени условия по цитирания договор за инвестиционен кредит. С решение № 210/17.12.2019год., постановено по гр.д. № 25/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и на основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че съществува вземане „Интернешънъл Асет Банк“ АД от „Мусан-Д“ ООД за сума в размер на 750 00 лв - част от главница по предоставен кредит от „Интернешънъл Асет Банк“ АД на „Преработвателна компания“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и „ Мусан-Д“ ООД в качеството му на солидарен длъжник на основание Договор за инвестиционен кредит № ДК-91-022076- 142/29.12.2015 г., Анекс № 1 10.02.2016год., Анекс № 2 / 30.11.2016год. и Анекс № 3/18.08.2017 г. към него, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.02.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, която заповед е № 50/ 28.02.2019 г по ч.гр. д.№ 104/2019 г. на РС- Момчилград. Решението е влязло в сила на 24.01.2020 г.

Установено е, че е издадена Заповед № 49/28.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по заявление на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД срещу „Месан-Д“ ООД на кредитополучател и срещу „Деведжи-2005“ ООД в качеството му на солидарен длъжник, за сума в размер на 194 000 лв – главница, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. и разноски в размер на 3 880 лв, дължащи се на основание Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № 2438-01/01.04.2015 г. и Анекс от 31.03.2016 г. към него. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 28.02.2019 г. По делото е прието и, че е сключен на 21.02.2019 г между „ Търговска банка Д“ АД и „Деведжи-2005“ ООД договор за кредит, по силата на който на „Деведжи-2005“ ООД е отпуснат стандартен кредит в размер на 2 450 000 лв до 05.02.2027год. за финансиране на остатъчни задължения /главница, лихви и такса предсрочно погасяване/ към „Интернешънъл Асет Банк" “АД, както следва: до 1 730 000 съгласно договор за инвестиционен кредит № 2377-01/31.03.2014 год. и договор за инвестиционен кредит № ДК-123-497002377-073/19.07.2016год. сключени с „Деведжи 2005“ ООД и до 720 000 лева съгласно Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № 2483-01/01.04.2015год., Договор за кредит срещу сторниране на фактури № ДК-123-002841-113/04.01.2017 г. и Договор Асет Бизнес Динамика № ДК 123-002438- 153/12.07.2017 г., сключени с „ усан-Д“ООД. Представени са приложения към договора, както и извлечение от сметката на „ Деведжи-2005“ ООД за период 06.10.2016год.-21.03.2019год.

По делото е представена и молба от 21.03.2019год., подадена от „Деведжи-2005“ ООД до „Интеренешънъл Асет Банк“ АД във връзка с Удостоверение № 43/19.03.2019год. В същата се съдържа изявление, че с постъпили суми се извършва погасяване на дълга по договорите за кредит, които са обявени за предсрочно изискуеми считано от 05.04.2018год. съгласно получено изрично изявление за предсрочна изискуемост. Върху молбата е наличен печат на „ Деведжи-2005“ ООД и подпис на лице, посочено като управител на дружеството.

Прието е, че Н. А. А. е баща на Х. Н. А., А. Н. А. и А. Н. А. и съпруг на Н. Мехедали А..

С оглед заключението на вещото лице от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, е прието, че за периода от сключване на договора за инвестиционен кредит 19.07.2016 г. до 02.04.2019 г. общото задължение по него за вноски и такси е в размер на 219 537.46 евро, от които 135 385 евро начислена главница по 30 броя месечни вноски, 60 037.30 евро- начислена възнаградителна лихва по 30 бр. месечни вноски за периода от 30.10.2016 г. до 31.03.2019 г. и 16 115.16 евро начислени такси управление и такса ангажимент. Установява се, че към 21.02.2019 год. за погасяване на задължението по договора са 7 постъпили общо 160 423.85 евро, към 02.04.2019год.- общо 581 755.69 евро, от които 421 331.84 евро на 21.03.2019год., към 03.04.2019 г са постъпили общо 623 015.67 евро, като към горните две суми на 02.04.2019 г са постъпили 41 259.98 евро, като част общо постъпилата сума от 41 885 евро.

Възприети са констатациите на вещото лице, че към 30.09.2018 г. сумите, постъпвали по договора са били достатъчни за погасяване на задълженията като е имало периоди когато просрочените суми са били по два броя падежирани вноски. Просрочието е след 30.09.2018 г. като към 21.03.2019 г непогасените задължения по договора за главница, лихва за забава и такси /без да се взема предвид присъдената главница и разходите по изпълнителния лист/ са били в размер на 46 160.00 евро., както и заключението, че ако банката не бе начислила 36 747.85 евро лихва за забава на 22.03.2019 год., то със сумата от 421 331.84 евро биха се погасили всички задължения по договора, както и такси и разноски по изпълнителния лист, включително присъдената законна лихва и би останало задължение за присъдена главница в размер на 4 512.13 евро, вместо 41 259.98 евро.

Въззивният съд приема, че към 19.04.2018 г., непогасените задължения по кредита за главница и лихва с настъпил падеж е в размер общо на 9 780.77 евро като са дадени варианти на задълженията по вид към 21.03.2019 г и към 01.04.2019 г, ако се приеме, че предсрочната изискуемост на е обявена/ ако се приеме, че настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на 19.04.2018 г. и след тази дата се начислява само уговорената в договора за кредит лихва за просрочие /неустойка за забавено плащане/ и ако се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията на 19.04.2018 г и след тази дата се начислява само законна лихва. В тези три варианта е изчислен и размера на таксата за предсрочно погасяване.

Въззивният съд е приел, че по отношение на сумата 49 512,29 евро, част от която е предявена в размер на 15 000 евро, като разглеждана в исковото производство претенция, съставлява начислената от банката, на основание чл. 14 от сключения между страните договор, лихва за просрочие за периода от 19.04.2018 г. до 21.03.2019 г. Съгласно данните по делото, сумата, внесена на 21.03.2019 г. в размер на 421 331,84 евро, е отнесена от банката за погасяване на 174 295 евро, главница и 49 512,29 евро, лихва за просрочена главница.

Спорът по делото, че с извършеното на 02.04.2019год. плащане на сума в размер на 41 885 евро по искане на банката, обективирано в уведомление изх.№ 31-283/22.03.2019год., /сумирано към преходните плащания/, е надплатил сума в размер на 49 512.29 евро, част от които са процесните 15 000 евро/. Банката противопоставя становище, че не е налице твърдяното надплащане, позовавайки се на предсрочна изискуемост на целия кредит, съставляваща основание съгласно чл.14 от процесния договор за начисляване на лихва за просрочие.

Прието е, че предсрочната изискуемост на дълга по процесния договор за инвестиционен кредит, е настъпила на 19.04.2018 г. След като подадените срещу заповедта за изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК, била влязла в сила след оттегляне на подадените възражения срещу нея, то следвало да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.04.2018 г. Със стабилизиране на заповедта, на основание чл. 416 от ГПК, възможността на длъжника да противопостави на кредитора факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и нищожност на клаузи била преклудирана.

При наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок той би могъл единствено да предяви иск по чл. 424 от ГПК или да оспори вземанията по заповедта за изпълнение по реда на чл. 439 от ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В този смисъл възраженията на длъжниците –ищец и трети лица-помагачи във връзка с предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит и обявяването й,както и за нищожността на клаузата на чл.26, ал. 1, т. 5 и т. 8 от договора са приети за преклудирани, като направени след заповедното производство.

Прието е, че макар и заповедта да е издадена само за част от главницата, то с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3/2016год. на ВКС, ОСГТК, за останалата част от вземането по договора за кредит, която не е била предмет на заповедното производство, респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение не се считат за преклудирани единствено правопогасяващите възражения на кредитополучателя, каквито се явяват възраженията за погасяването му поради плащане, прихващане, давност или по друг допустим начин, както и правоотлагащите възражения, тъй като е възможно за разликата да се твърдят факти, които да отлагат нейната изискуемост. Прието е, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, окончателно се разрешава правният спор и заповедта има аналогична на силата на пресъдено нещо. Всички правоизключващи възражения е прието, че не могат да се релевират, извън реда по чл. 424 от ГПК.

Относно неподаването, респ. оттеглянето на подадено възражение възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК са изложени мотиви, че може да се приравни и на извънсъдебно признание на вземането от длъжника, което признание има отношение както към размера, така и към основанието, на което се претендира вземането. При настъпилата на 19.04.2018 г. предсрочна изискуемост на вземането по процесния инвестиционен кредит, първоинстанционният съд е приел, че длъжниците дължат връщане на цялата получена главница, а при забава – и уговорената в чл. 14 от договора неустойка при предсрочна изискуемост, както и останалите задължения по договора, чийто падеж е настъпил преди обявяване на предсрочната изискуемост и направените в заповедното производство разноски. Въззивният съд е споделил възприетия от първоинстанционния съд подход за определяне на кредитния дълг, съответен на разрешението съгласно ТР 3/17 г. на ОСГТК на ВКС. Приети са за неоснователни доводите на длъжниците, че се дължи законна лихва, а не уговорената в чл. 14 от договора лихва. Въззивният съд е възпроизвел извода на първоинстанционния съд, че при настъпилата предсрочна изискуемост на 19.04.2018 г. непогасени задължения за главница са 36 691,91 евро, задължения за неустойка от 382,70 евро, разноски то 7 973,32 лв и изцяло погасени с извършено плащане на 2.4.2019 г. със сума в размер на 41 855, евро, надвишавайки задълженията със 733,79 евро, която сума според въззивния съд подлежи на връщане.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

В случая не може да се приеме, че е налице соченото от касатора „Деведжи 2005“ ООД, основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, за да е налице соченото основание, следва да се възприеме от самото решение, без извършване на същинска проверка на акта по реда на чл. 290 от ГПК и на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, наличие на основание за неправилност на въззивното съдебно решение. Не може да се приеме, че описаните в изложението обстоятелства от касатора съставляват съществено процесуално нарушение, установимо от решението на въззивния съд. Описаните обстоятелства относно нарушение на правото на участие на страната в процеса са относно производството пред първоинстанционния съд и не може да се приеме, че представляват съществено процесуално нарушение, което може да се установи от акта на въззивния съд. Това изключва възможността да се констатира очевидна неправилност на въззивното съдебно решение.

С оглед поставените правни въпроси от касаторите в двете касационни жалби, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на правния въпрос относно задълженията на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото, налице обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване. Изрично в изложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторите са посочили, че липсва отговор на поставените от тях възражения за нищожността на клаузата на чл. 14 в договора относно начисляване на наказателна надбавка, равна на определения в чл. 12 лихвен процента, увеличен с 10 процентни пункта, върху непогасената част от главницата, която надбавка се начислява, в случаите когато банката е обявила предсрочна изискуемост на целия кредит. Така поставеният правен въпрос е значим в разглеждания случай, тъй като при преценка дължимостта на исковата сума, съдът следва да посочи произхода на всяко едно задължение, конкретно относно начислените възнаградителни лихви, както и уговорената наказателна надбавка, наречена неустойка от въззивния съд, да посочи размер на главницата и период на начисляване на лихви, възнаградителни и главница върху която е начислена, както и суми, съгласно уговореното в чл. 14 от договора, размер на главницата, върху която е начислена и период. От значение е дали по отношение на дълг, произхождащ от посочения в исковата молба договор за банков кредит е издадена заповед по чл. 417, т.2 от ГПК. Както и начислена ли е от банката върху сумата, част от главницата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, за периода от 28.02.2019 г. (датата на издаване на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК за сумата 200 000 евро) какъв е видът на начислената лихва и за какъв период. От значение е и постъпилата сума за погасяване на задълженията била ли е достатъчна да погаси всички задължения, съществуващи към момента на постъпването й и ако не е била в каква поредност следва да се извърши погасяването.

Липсата на отговор на така посочените възражения на касаторите, изложени в процеса пред първоинстанционния съд и въззивния съд и поддържани във въззивната жалба, обуславя извод, че посоченият правен въпрос е значим за изхода на спора и ще следва да се приеме, че касаторите са обосновали общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Налице е допълнителното основание, чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие със задължителната практика на ВС, ППВС 1/53 и и задължителната практика на ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2014 г. по т.д. 1245/13 г. и множество други.

Останалите правни въпроси, посочени от касаторите ще бъдат обсъдени с постановяване на решение по делото.

За разглеждане на касационната жалба всеки от жалбоподателите следва да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 558,05 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд