Определение № 1773 от 25.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 395/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Поп-84” ЕООД, [населено място] срещу решение № 336 от 01.12.2023 г. по в. т. д. № 528/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 306 от 10.07.2023 г. по т. д. № 289/2023г. С първоинстанционния акт е обявена неплатежоспособността на дружеството-касатор с начална дата 31.12.2020 г., открито е производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му, наложен е общ запор и възбрана върху имуществото му и е спряно производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 629, ал. 5 ТЗ въззивният съд се е произнесъл по подадената от него нередовна молба по чл. 625 ТЗ, по отношение на която не са били изпълнени всички изисквания по чл. 628, ал. 1 ТЗ и по-конкретно – не са представени препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, баланс, опис и оценка на активите и пасивите на дружеството-длъжник към датата на подаване на молбата. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Задължен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения; 2. При констатирана нередовност на подадената от длъжника молба по чл. 625 ТЗ, следва ли съдът да предприеме предвидените в чл. 129, ал. 2 ГПК действия, като даде срок на длъжника да отстрани нередовностите по молбата и при неизпълнение на тези указания да прекрати производството, доколкото съгласно чл. 621 ТЗ за неуредените в ТЗ въпроси субсидиарно се прилага ГПК; 3. Следва ли при неизпълнение на изискванията на чл. 629, ал. 5 ТЗ от длъжника съдът да разглежда молбата на длъжника и да постановява решение по нея, вместо да остави молбата без разглеждане и да прекрати производството по делото; 4. Следва ли при определянето на началната дата на неплатежоспособността да се вземе предвид последното извършено плащане на длъжника към определен кредитор или определянето й следва да се извърши с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е посочена следната практика: решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т. о. и мн. други (за първия въпрос); решение № 134 от 10.02.2020г. по т. д. № 206/2019 г. на II т. о. (за втория и третия въпрос); решение № 9 от 10.04.2019 г. по т. д. № 2099/2018 г. на I т. о. и решение № 220 от 07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на I т. о. (за четвъртия въпрос). Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което, по молба на самия длъжник „Поп-84” ЕООД, [населено място], е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на същия, въззивният съд, съобразявайки твърденията в молбата по чл. 626 ТЗ, приложенията към нея и служебно събраните от съда по несъстоятелността данни от Агенция по вписванията, КАТ и НАП за липса на регистрирани на името на дружеството пътни превозни средства и недвижими имоти, е приел за доказани предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ – наличието на публичноправни задължения в размер на 15 673.67 лв. (преобладаващата част от които са по влязъл в сила ревизионен акт) и спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ. Последното е счел за установено с оглед обстоятелството, че по образуваното за събиране на вземането на НАП изпълнително производство изобщо не е извършвано погасяване. Поради неоказване на съдействие от страна на длъжника – невнасяне на депозит за допуснатата икономическа експертиза и неосигуряване на достъп до счетоводството му, решаващият състав е формирал извод относно икономическото му състояние от вписванията в Търговския регистър, служебно съобразени от него съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, от които се установява, че в баланса към 31.12.2020г., обявен по партидата на търговеца през 2022г., не фигурират никакви дълготрайни и текущи активи и вземания, всички показатели по актива на баланса са „0“, а в пасива му фигурират задължения в размер на 12 000 лева. При тези налични данни решаващият състав е приел, че стойността на показателите за ликвидност са под препоръчителните: обща - 1; бърза - 0.7; незабавна и абсолютна 0.2 – 0.4, а финансовият резултат от дейността на предприятието е загуба, която е продължила и до настоящия момент. Доколкото това влошено икономическо състояние е факт още към средата и до края на 2020г. и при липсата на други относими към началната дата на неплатежоспособността доказателства, въззивният съд е споделил определената от съда по несъстоятелността начална дата – 31.12.2020 г., а не посочената от длъжника – 12.05.2022 г. Още повече, че началната дата на неплатежоспособността не е била предмет на конкретно оплакване във въззивната жалба. По отношение твърдението за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е преценил същото за неоснователно. Отчитайки, че макар и пестеливо, в молбата по чл. 625 ТЗ са посочени съществените за това производство обстоятелства, е приел, че същата не е нередовна и съответно постановеното по нея решение не е недопустимо. Не е споделил и становището на молителя за недопустимост поради непредставяне на всички предвидени в чл. 628 ТЗ приложения към молбата. Изразил е разбирането, че процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за производството по чл. 626 ТЗ е прилагане на доказателство за уведомяването на НАП съгласно чл. 78 ДОПК, което изискване в случая е изпълнено, докато липсата на останалите, посочени в чл. 628 ТЗ приложения към молбата на длъжника за откриване производство по несъстоятелност, не се отразява на допустимостта на производството. Същевременно, въззивният съд е съобразил съдържащото се в молбата твърдение на самия търговец, че същият не е задължен и не съставя заверени от одитор годишен финансов отчет, че няма никакво имущество и че има само един кредитор – НАП, което сочи на невъзможност да бъде изпълнено изискването за представяне на част от предвидените в чл. 628 ТЗ приложения. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените въпроси, касаещ принципно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, е поставен абстрактно, без да е отнесен към обжалвания акт. При обосноваване на този въпрос касаторът не е посочил кои са онези доказателства, доводи и възражения „на страните“ (всъщност молителят е единствена страна), които, според него, не са взети предвид и не са обсъдени, а е изразил субективното си становище, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по основателността на молбата му по чл. 625 ТЗ, вместо да я остави без разглеждане в съответствие с разпоредбата на чл. 629, ал. 5 ТЗ, т. е. така поставен, въпросът е относим към правилността на въззивното решение, която, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. Макар и значими за изхода на конкретното дело, въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението също не обосновават допускане на касационното обжалване. Не може да се счете, че е налице противоречие между въззивното решение и цитираната от касатора практика на ВКС предвид разликата във фактите по двете дела. Доколкото в настоящия случай самият молител е заявил, че не притежава никакви активи и че не е задължен да съставя годишен финансов отчет, лишено от логика е оставянето на производството по делото без движение с указания да представи приложенията по чл. 628, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че към датата на образуване на въззивното производство разпоредбата на чл. 629, ал. 5 ТЗ, във връзка с приложението на която е поставеният от касатора трети въпрос, вече не съществува след изменението на ТЗ, извършено със ЗИД на ТЗ (ДВ, бр. 66/23 г.). Що се отнася до последния въпрос, касаещ определяне началната дата на неплатежоспособността, същият не подлежи на обсъждане. Съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. От това императивно правило на закона следва категоричният извод, че въпросите, с които се обосновава допускане на касационния контрол, трябва да са свързани с изложените в касационната жалба оплаквания. В случая касаторът не е изразил несъгласие с приетата от въззивния съд начална дата на неплатежоспособността, нито е изложил съображения в тази насока, като единственото му оплакване е за това, че решаващият състав е разгледал молбата му по чл. 625 ТЗ, въпреки нейната нередовност. Следователно, въпросът не е свързан с оплакванията в касационната жалба, по които ВКС, при евентуално допускане на касационния контрол, ще дължи произнасяне. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК