Определение № 33 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2017 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.623 ал.6 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. М., чрез пълномощник адв.И. М. срещу решение № 496/02.03.2017 г. по гр.д.№5519/2016 г., ГО, ХІІ състав на Апелативен съд-София. С него е потвърдено разпореждане № 1237/30.09.2016 г. по ч.гр.д.№98/2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора,с което е признато и допуснато изпълнението на съдебно решение № 465 F 11256 /15 EDSO на компетентния първоинстанционен чуждестранен районен съд, брачно отделение в [населено място] на М. във Федерална република Германия, влязло в законна сила на 22.09.2015 г., с което е определено местожителството единствено при бащата В. Н. Б., с постоянен адрес в Р България, [населено място] и настоящ адрес във ФР Германия, [населено място] на М., на двете малолетни деца-български граждани: К. В. Б. и И. В. Б.. Касаторката твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Твърди, че между страните има влязло в сила решение по гр.д.№ 6093/2010 г. на Районен съд-Стара Загора, с което упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на нея. Изтъква, че те не са родени в [населено място] на М., както е прието в решението на чуждестранния съд, а в [населено място].Счита, че е налице основанието по чл.117 т.3 КМЧП за непризнаване на решението, а така също и че то е противоправно на българския и германския обществен ред, поради посочването на неверни обстоятелства относно месторождението на децата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Преповтаря изложеното в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба В. Н. Б. не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направеното възражение за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка където се иска признаването, е неоснователно. С разпоредбата на чл.23 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., от 27.11. 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, не е предвидена такава хипотеза. Посочените основания за непризнаване в чл.23 б.“д“ и „е“ възникват при противоречие на решението с по-късно постановено постановено решение. По-рано постановено решение,както е в настоящия случай, е основание за непризнаване на решение, постановено по искове за развод, раздяла на съпрузи и унищожаване на брак,съгласно чл.22 б.“в“ от Регламента. Във връзка с други оплаквания, свързани с определяне на компетентния да разгледа спора съд с оглед обичайното местопребиваване, а не месторождението на децата, въззивният съд е посочил, че този въпрос не може да се преразглежда поради забраната на чл.24 от Регламента, както и че нормите на чл.22 б.“а“ и чл.23 б.“а“ за съобразяване с обществената политика не се прилагат към правилата относно компетентността по чл.3-чл.14. ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касационното обжалване е факултативно. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение, страната следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на въззивното решение, а допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Доводите в изложението на касаторката преповтарят написаното в касационната жалба, те имат характер на оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Не е направено ясно и категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.К. съд не може да формулира сам обуславящ въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора. Допълнително основание не може да бъде аргументирано, само с цитиране на законовия текст на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,