Определение № 50471 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1758/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. А. чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А. и М. С. Й. срещу решение № 149 от 21. 03. 2022 г., поправено с решение № 152 от 22. 03. 2022 г., по в. т. д. № 754/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260260 от 12. 07. 2021 г. по т. д. № 244/2019 г. на Старозагорски окръжен съд са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. С. А. – брат на ищеца и внук на ищцата, настъпила в резултат на ПТП на 05. 05. 2018 г., за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва, считано от 05. 09. 2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат доводи, че размерът на дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък при ПТП е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Считат, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства, че отношенията между ищците и загиналото момче са били изключително близки, основани на постоянни контакти, споделяне на всички значими събития, взаимни грижи и обич, че бабата е полагала земестващи родителски грижи по отношение на загиналия младеж, а той от своя страна се е грижил за преживелия го брат, както и данните с източник заключението на съдебно-психологичната експертиза, доклада на Агенция социално подпомагане и свидетелските показания за негативното отражение на смъртта на А. А. върху психиката и живота на ищците. Сочат, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът не е взел предвид и лимитите на отговорността на застрахователите към момента на увреждането. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението на основанията за достъп до касация, инкорпорирано в касационната жалба, се поставят следните въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г., и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?; 3. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; 4. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?; 5. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; 6. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?; 7. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие на константната съдебна практика?“ Касаторите твърдят, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС: въпросът по т. 1 – в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно по т. д. № 486/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 2998/2013 г., І т. о., т. д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., т. д. № 1015/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 708/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о. и др., въпросът по т. 3 – в противоречие с решение по т. д. № 1015/2011 г., ІІ т.о., въпросът по т. 4 - в противоречие с решения по т. д. № 708/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о. и т. д. № 14/2009 г., ІІ т. о., въпросите по т. 5 – в противоречие с решения по т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 1154/2013 г., ІІ т. о., т.д. № 3040/2014 г., ІІ т.о, т. д. № 916/2011 г., І т.о., т. д. № 486/2012 г., ІІ т. о. и въпросите по т. 6 и т. 7 – в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр. д. № 5488/2013 г., ІV г. о. Касаторите поставят въпросите по т. 1 и т. 6 и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат, че е налице и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 5. 05. 2018 г. е настъпило ПТП, при което е починал А. С. А. - внук на ищцата М. Й. и брат на ищеца К. С. А., като смъртта на А. А. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при ПТП на 05. 05. 2018 г., причинено от застрахования при ответника водач Г. Д.. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели В. А. и Д. А., които въззивният съд е кредитирал, е установено, че между ищците и починалия А. А. са били налице близки отношения и привързаност; тъй като родителите му периодично работели сезонна работа в чужбина, през периодите на отсъствие за А. и неговия брат се грижила ищцата М. Й.; след смъртта на А. при ПТП ищците страдали много, били променени, стресирани и разстроени, като не можели да превъзмогнат загубата. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието от първоинстанционния съд, е установено, че смъртта на А. има изразено негативно отражение върху психиката на К. С. А., който първоначално е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, която е преминала, а след това при него е налице разстройство на адаптацията. Съставът на апелативния съд е посочил, че според експертното мнение тези състояния са повлияли съществено емоционалния живот на детето и това се е отразило на цялостното му поведение, като въпреки частичната компенсация то все още не е отреагирало нормално психологично на смъртта на брат си. В решението е отразено, че според вещото лице по същата експертиза М. Й. продължава да живее с мъката и скръбта по изгубеното внуче, като към момента на изследването частично е преживяла загубата и е успяла да възстанови личностното и социалното си функциониране. При така установените факти въззивният съд е направил извод, че предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А. А. вследствие ПТП, настъпило на 5. 05. 2018 г., са основателни. Посочил е обаче, че привързаността между бабата и нейния внук и между двамата братя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение, и е изтъкнал, че според експертното заключение при ищците е налице частично преодоляване на първоначалната стресогенна ситуация. Като е съобразил тези обстоятелства и степента на причинените болки и страдания на ищците, съставът на Пловдивски апелативен съд е счел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за всеки от ищците от по 50 000 лева не е съобразен с критерия за справедливост. Намерил е за такъв размера от 5 000 лв. за всеки от двамата ищци. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изхода на делото. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касационните жалбоподатели въпроси по т. 1 – т. 5 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в посочените от касационните жалбоподатели решения на ВКС. Останалите два въпроса от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, така както са формулирани, представляват доводи за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като във връзка с въпроса по т. 6 се излагат и твърдения за очевидна неправилност на въззивния акт. По тези доводи, насочващи към основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество. Касационните жалбоподатели са освободени от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение