Определение № 2306 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2306

гр. София, 13.05.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4214/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

е извършва с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали (така решение № 107/18.02.2010 г. по гр. д. № 3293/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 295/15.10.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на ВКС, IV г. о.). Това в случая е сторил и второинстанционният съд в обжалваното решение. Той е обсъдил в детайли резултатите от работата на нарочната комисия по подбор на засегнатите от съкращението работници, запознал се е с релевантните критерии за оценка на 5 Актът е постановен на 14.05.2024 тяхната професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения и обосновано е приел, че цифровото изражение на тези показатели дават предимство на оставения работник за сметка на ищцата, трудовото правоотношение с която е прекратено. Затова по този въпрос липсват предпоставки за допустимост на обжалването. Няма основание за допускане на касационното обжалване и по последното питане. То не е изводимо от решаващите мотиви на въззивния съд, а от становище на страната, че в подбора не са участвали всички работници, който по длъжност изпълняват сходна или идентична трудова функция. Въпрос, който се поставя с оглед становище на страната и изразява нейното несъгласие с крайните изводи на съда при разрешаване на спора, не може да обуслови достъп до касация. Предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК са правните разрешения на втората съдебна инстанция, но не и дали те са законосъобразни. Съответствието на въззивния съдебен акт със закона (материален или процесуален), вкл. неговата обоснованост са предмет на производството по разглеждане на касационната жалба – чл. 290 ГПК, но са без всякакво значение при селектирането й. Наличието пък на съдебна практика на ВКС по въпросите, които се отнасят за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът се позовава, изключва приложно поле на така заявеното основание (недопустимо е едновременното позоваване по едни и същи правни въпроси на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, които са различни фактически състави и имат свое самостоятелно приложно поле). Не може да се допусне касационен контрол и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което достъп до касация следва да се откаже. При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 2 256 лв. – за адвокатско възнаграждение и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като са представени доказателства за плащане на сумата по банков път, съобразно уговорения от страните начин на плащане – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІV г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 735/19.06.2023 г. по гр. д. № 1035/2023 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част. ОСЪЖДА П. Н. С. – К. с ЕГН ********** и адрес гр. В., ул. „П. Н. Д.“ №, ет., ап. 6 Актът е постановен на 14.05.2024 да заплати Основно училище „Захари Стоянов“ – гр. В., кв. „Ч.“ сумата от 2 256 (две хиляди двеста петдесет и шест) лева – разноски в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.