Решение № 667 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2008 г.

Решение № 667 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Х. Н. Х. от с. К., общ. Кирково, обл. Кърджали против решение № 101/13.06.2008 г. по гр. дело № 67/2008 г. на Окръжен съд, Кърджали, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен ревандикационният иск срещу него. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба Н. Е. Х. от с. Д., общ. Кирково, обл. Кърджали изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство. С определение № 519/29.06.2009 г. по гр. дело № 3651/2008 г. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е констатирал, че правните изводи на въззивния съд, относно правото на собственост върху постройката и правото на изкупуване на прилежащата й част, по реда и условията на чл. 45а ППЗСПЗЗ, като независими едно от друго, а не обусловени от първото, което е в противоречие с практиката на ВКС, в цитираното решение № 252/7.03.2002 г. по гр. дело № 2360/2001 г. на IV-то г.о. Касационният съд обсъди доводите на касатора за наличие на отменителните основания, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които намира за основателни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 330/9.11.2007 г. по гр. дело № 159/2007 г. на Районен съд М. в частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск срещу ответника Х да постанови ново решение, с което го е уважил, въззивният съд е обосновал правни изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е, че с решение по гр. дело № 2391/1997 г. на ВКС на РБ е отменена по реда на надзора извършената публична продан на изп. дело № 284/1994 г. на Съдия изпълнителя при Районен съд - М. за продажба на метално хале-недовършено, собственост на "А" ЕООД, с. Б. и обявеният за негов купувач Ф. С. М. от с. К. Мотивиран е извода, че отмяната на публичната продан не се е отразило върху правата на купувача Ф. С. М., с които се легитимира, съгласно констативния нот. акт № 68/1997 г. от 12.05.1997 г., според който са признати права върху "нормативно определена прилагаема част, с площ 2708 кв. м., ведно с построеното върху същия имот метално хале-незавършен строеж, със застроена площ от 540 кв. м.". Правните изводи не се споделят от касационната инстанция. Констативният нот. акт № 68/1997 г. е издаден, въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот, за който съществуват категорични и безспорни данни, че се намира в стопанския двор на с. Б., общ. Кирково, видно от регистъра на земеделски земи и гори, идентифициращ се с площ 2708 кв. м. и № 0* по К. на възстановената собственост на селото, като част от имот № 0* по КВС. Тази фактическа обстановка налага извода, че праводателят на ищеца, а именно Ф. С. М., който към момента на отчуждаването на сградата, представляваща хале, находящо се в стопанския двор на с. Б., след отмяната на публичната продан не се легитимира, като неин собственик, затова не се легитимира и с правото на прилежаща към сградата площ от 2708 кв. м., защото не е от кръга на лицата по чл. 45а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, които имат право да закупуват недвижими имоти - държавна собственост, обслужващи стопански сгради, без провеждане на търг. Като е приел обратното, а именно, че праводателят, съответно ищецът, като преобретател на прилежащата площ от 2708 кв. м. се легитимира с правото на собственост, независимо, че не притежава право на собственост върху сградата, представляваща хале в имота, идентифициращ се с № 0* по картата на възстановената собственост на землището на с. Б., въззивният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалноправната норма на чл. 45а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, затова се налага отмяната му и постановяване на касационен съдебен акт, с който ревандикационният иск се отхвърли и по отношение на прилежащата площ. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора направените за настоящето производство разноски, в размер на 98 лева, затова