Определение № 3143 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1016/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „ПМ-96“ ООД срещу решение № 350/13.12.2023г. по в.т.д. № 416/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 21/28.04.2023г. по т.д. № 41/2022г. на Окръжен съд – Шумен за отмяна на решенията по т.2, т.3, т.4 и т.5 от дневния ред на проведеното на 10.05.2022г. общо събрание на съдружниците на „ПМ 96“ ООД а именно: за изключване на В. К. Р. като съдружник в „ПМ 96“ ООД; за изготвяне на баланс, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, с който да бъдат уредени отношенията с изключения съдружник; освобождаване на В. К. Р. като управител на „ПМ 96“ ООД, но не и от отговорност за действията й като управител за периода от 01.01.2019г. до 10.05.2022г.; за реорганизиране на дружеството в ЕООД и приемане учредителния му акт. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, тэъ като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. Р., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Моли въззивното решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е определил, че предмет на въззивното производство са следните основания за отмяна на решенията на общото събрание: нарушения по свикването на общото събрание - неспазване на седмодневния срок по чл.139, ал.1 ТЗ от връчване на поканата за общото събрание до провеждането му и материалноправна незконосъобразност на взетото решение за изключване - липса на твърдяните от дружеството действия против неговите интереси. Апелативният състав е приел въз основа на протокола от 10.05.2022г., чео на същата дата е проведено общо събрание на съдружниците на „ПМ 96“ ООД, на което са присъствали и двамата съдружника и е взето решение за изключване на съдружника Р., на основание чл.126, ал.3 ТЗ. Посочените в отправеното по реда на чл.126, ал.3 ТЗ предупреждение основания за изключване на съдружника Р. са: неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действия против интересите и във вреда на дружеството, изразяващи се в неучастие в ежедневни и ежеседмични оперативни заседания, отказ многократно да подписва с втори подпис плащания на трудови възнаграждения на работниците, за ДДС и осигуровки, данъци и застраховки, както и допускане на територията на дружеството на куче, довело до осъдително решение срещу дружеството за заплащане на обезщетение; неучастие в работния процес и недаване достъп до касата на дружеството. Решаващият състав е намерил за основателно възражението за допуснато нарушение на нормата на чл.139, ал.1 ТЗ. Счетено е за нередовно връчването по телефона на нотариалната покана на 18.04.2022г. Възприел е представената по делото нотариална покана от 13.04.2022г., подписана от управителя на дружеството В., наречена „Отговор и покана“, с нотариална заверка за връчването й на 18.04.2022г. Към нея е приложен и протокол, изготвен от нотариуса за връчването й на 18.04.2022г. по телефона с посочен номер, на който е извършено и от който е извършено обаждането. Върху протокола е налице и отбелязване за получаване на поканата лично от Р. на 05.05.2022г. Като свидетели по делото са разпитани длъжностното лице - връчител при нотариус С. - С. С. и нотариус С. С.. От показанията им, които въззивната инстанция е кредитирала изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, е установила, че след приемането на поканата за връчване на 13.04.2022г. служителят С. е направил няколко посещения в различно време, но адресата Р. не е открита на адреса. Установен е контакт по телефона с Р., както и с лице, живеещо на адреса, от които се е разбирало, че Р. е извън града. Р. е обещала да се върне на следващ ден или да дойде в кантората, но не го е направила. Поради причина, че се касае за покана за общо събрание, на 18.04.2022г. нотариус С. е провел разговор по телефона с Р., като е обяснил, че има покана, която може да получи в нотариалната кантора. Тъй като поканата е била за свикване на общо събрание нотариусът изчел „накратко дневния ред, мястото, датата и часа на свикване на общото събрание“. Въззивният състав е посочил, че в чл.139, ал.1 ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност - да бъде писмена, да бъде посочен в нея дневния ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най - малко 7 дни преди датата на събранието, ако не е предвиден друго в дружествения договор. В разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което решаващият състав се е позовал и на съдебната практика, че връчването може да се осъществи по различен начин - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Посочено е, че ако такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начин на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаването на поканата за общо събрание следва да бъде доказан от ответното дружество. В този случай законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Също така е апелативният съд е счел, че уведомяването чрез нотариална покана е допустим способ за свикване на общо събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл.50 ЗННД, препращащ за връчването на съобщения и книжа от нотариуса към разпоредбите на чл.37 - чл.58 ГПК. Сред тях е и нормата на чл.42, ал.3 ГПК, регламентираща, когато съобщението не е връчено по реда на ал.1 и ал.2, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, по изключение и по разпореждане на съда връчването да стане от служител на съда чрез телефон. В тази връзка апелативният състав е намерил, че в случая не са били налице предпоставките за разпореждане от страна на нотариуса за връчване чрез телефон. От нотариуса първоначално е разпоредено връчване на поканата от негов служител - връчител, който е правил посещения на адреса в рамките на шест дена от 13 до 18 април 2022г. Не е изпълнено изискването на чл.47, ал.1 ГПК адресатът да бъде открит най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Посоченият от свидетеля - нотариус факт, че е преминал към връчване по телефона, защото се касае за връчване на покана за общо събрание с посочена в нея дата на провеждане, не представлява изключителност, защото краткият срок за връчване и спазване на срока по чл.139, ал.1 ТЗ не е резултат от външен факт, независещ от волята и възможностите на лицето, предоставило поканата за връчване. Изборът от дружеството на способ за връчване чрез нотариална поканата предварително изисква връчването й при спазване на правилата за връчване и на нормата на чл.47 ГПК. Намерил е, че краткият срок между представянето на поканата на нотариуса и датата на събранието, не представлява изключителност на хипотезата, позволяваща връчване чрез телефон. Също така съдът е приел, че нормата на чл.42, ал.3 ТЗ е неприложима при връчване на покана за общо събрание на съдружниците, изрично регламентирана от чл.139, ал.1 ТЗ като писмена покана. Връчването по телефон е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие - насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси. Заключил е, че връчването по телефон е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа. По телефон не може да бъде извършено връчване на съдебни книжа (изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други книжа, които се прилагат към съобщението), тъй като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата, още по-малко на книжа, съставляващи подлежащи на обжалване актове или заповед за изпълнение, от които съдът следва да връчи на страната препис ( в този смисъл - решение № 407/23.12.2011г. по гр.д. № 1138/10г., на IV г. о. на ВКС). Също така въззивният съд се е позовал на постоянната практиката на касационната инстанция, че уведомяването на съдружник за ОС може да се извърши по всякакъв подходящ начин - по пощата, чрез нотариална покана и др., като е важно поканата да е стигнала до съдружника и се акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаване. В този връзка е цитирано решение № 74/14.07.2011г. по търг. дело № 633/10г. на Първо т.о. на ВКС относно изпращането/получаването на книжа по телефакс, където е прието, че използването му не е в нарушение на чл. 139 ал. 1 ТЗ, като Регламент /ЕО/ № 1348/2000г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, предвижда, че изпращането на документи "може да се извършва по всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е лесно четивно". Въз основа на горевъзприетото въззивният съд е заключил, че прочитането на поканата за общо събрание от нотариуса по телефона не може да се приравни на редовно връчване и получаване на писмена покана от съдружника. Поради което е направен извод, че съдружникът Р. е получила поканата за общо събрание на 05.05.2022г., като регламентираният в чл.139, ал.1 ТЗ седмодневен срок до провеждане на събранието на 10.05.2022г. не е спазен. В допълнение е посочено, че тогава ответникът е запознал адресата с изложеното в раздел трети от поканата, представляващо писмено предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ до съдружника за неговото изключване. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Съответства ли на изискванията на чл. 139 ТЗ връчването на покана за общо събрание на съдружници в дружество с ограничена отговорност по телефона от нотариус, когато адресатът-съдружник се укрива?; Допустимо ли е връчване по телефона от нотариус на покана до съдружник за общо събрание на съдружници в дружество с ограничена отговорност, когато куриер е удостоверил, че адресатът — съдружник отказва да получи поканата (чл.42, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК)?; 2/ Когато адресатът на покана за свикване на общо събрание, съдържаща и предупреждение за изключване, действа недобросъвестно и/или се укрива, допустимо ли е същият да бъде уведомен по телефона за съдържанието на поканата и предупреждението за изключване?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК. Сочи се, че неправилно Апелативен съд – Варна е приел, че покана за общо събрание на съдружниците и предупреждение за изключване не може да бъде връчено чрез нотариална покана, прочетена по телефона, въпреки недобросъвестното поведение и укриване на съдружника В. Р., която сама се е поставила в неблагоприятна позиция. Твърди се, че очевидната неправилност се извежда от мотивите на съдебния акт, тъй като съдружникът сам се е поставил в положение да получи поканата и предупреждението 5 дни преди общото събрание, а не в законоустановения 7-дневен срок, за което е бил уведомен най-късно на 18.04.2022г. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно, предвид следното: Поставените от касатора въпроси не покриват общото основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Водещият извод на съда е, че връчването от нотариус по чл.42, ал.3 ГПК, вр. чл.50 ЗННД по телефона на писмената покана (и на съдържащото се в нея предупреждение за изключване) за общото събрание на съдружниците е изначално неприложим способ, тъй като става въпрос за връчване на книжа по реда на ГПК, а не само на съобщение, във връзка с който конкретен извод не е формулиран въпрос от касатора, като съдът не е обсъждал дали адресатът на поканата се укрива или е действал недобросъвестно, нито е приел, че ищцата е отказала да получи поканата, на които твърдения се основават въпросите. С оглед на това, същите не се явяват обуславящи за изхода на спора. Предвид неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на сочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд