Определение № 13 от 09.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 50083/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] /заличено в търговския регистър/, чрез адвокат А. М., с вх. № 12510 от 20. 11. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за допълване на определение № 488 от 06.06.2017г. по търг. дело № 50083/2016г. на ВКС, с което в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав. Молителят моли да бъде допълнено горепосоченото определение, като бъдат присъдени извършените от [фирма] /заличено в търговския регистър/ в касационното производство разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. съгласно представен списък на разноските. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – М. Ц. Г., чрез адвокат Х. Х., депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата, поради противоречие с чл. 80 ГПК. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като твърди, че същото следва да бъде намалено съгласно нормативно предвидения размер. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. Настоящото търг. дело № 50083/2016г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на ищцата М. Ц. Г. срещу решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав, с което е обезсилено решение от 01. 04. 2015г. по гр. дело № 2516/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І – 4 състав като недопустимо, постановено срещу заличен в търговския регистър търговец /неправосубектна главна страна/, и е прекратено също като недопустимо въззивното производство. С постановеното по настоящото дело определение № 488 от 06.06.2017г. не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав. В депозирания в законоустановения срок отговор на касационната жалба настоящият молител [фирма] /заличено в търговския регистър/ е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски, за които е представил договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лв. е платено в брой. Не е налице произнасяне по искането на [фирма] /заличено в търговския регистър/ за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., поради което и доколкото са налични по делото доказателства за извършването на тези разноски, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. Доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на горепосоченото решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав, касаторът - ищца М. Ц. Г. не е имала възможност преди узнаване на определението да се запознае с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, неосъществена размяна на книжа, в тази хипотеза тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. е основателно, предвид обстоятелството, че горепосоченото решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав не е допуснато до касационно обжалване и процесуалният представител на [фирма] /заличено в търговския регистър/- адвокат А. М., е изготвила единствено отговор на касационната жалба. Размерът на адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума, посочен в приложимия чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 /в ред., ДВ, бр. 41 от 23.05.2017г./ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Цитираната норма на чл. 9, ал. 3, регламентираща хонорара за един адвокат за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението, предвижда размерът му да се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв.. В настоящото дело, при обжалваем интерес в размер на 23 597 евро, с левова равностойност 46 151,72 лева, и адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в размер на 1914,55 лв., възнаграждението по чл. 9, ал. 3 от Наредбата възлиза на 1435.91 лв. и до тази сума следва да бъде намален хонорарът за един адвокат, платен от [фирма] /заличено в търговския регистър/. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение