Определение № 3270 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4738/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. В. срещу решение № 145 от 31.07.2023 г. по в. гр. д. № 208/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 71/2023 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на В. Б. В. с правно основание чл. 105 СК за предоставяне на информация за биологичния му произход. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което молбата с правно основание чл. 105 СК да бъде уважена. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 СК и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“; 2. „Изграждането на индивидуална идентичност на осиновеното дете „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл.105 СК и може ли същата да бъде изградена, ако осиновеното дете не знае своя произход?“; 3. „В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“; 4. „В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“, и 5. „Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“. Поддържа, че съдебната практика се нуждае от осъвременяване, поради настъпили промени в обществените условия, т.е. горепосочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В законоустановения срок не е постъпил отговор на касационната жалба от Прокуратурата на Република България. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че ищецът е [дата на раждане] и е осиновен при условията на пълно осиновяване през 1984 г. от Н. Н. С. и Б. В. С., както и че към момента на подаване на молбата по чл. 105 СК е пълнолетен, т.е. разполага с право да иска информация за биологичния си произход. Посочил е, че подадената по реда на чл. 105 СК молба е обоснована с доводи, че молителят желае да получи информация за личната си идентичност, корени, родословие и медицинска история, които са важни за него, тъй като не познава биологичните си родители и роднинския им кръг, както и за превенция срещу възможност от обвързване или сключване на брак от страна на неговите низходящи с биологични родственици и за установяване на генетичната му предразположеност към някои заболявания. Решаващият съд е намерил, че по делото не са установени „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК, които да налагат предоставяне на информация за биологичния произход на В. Б. В.. Посочил е, че при тълкуване на понятието „важни обстоятелства“ следва да се балансират интересите на молителя с тези на членовете на семейството му по произход, които също имат право на защита на личния и семейния живот съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Счел е, че съображенията от емоционално естество не обосновават наличието на предпоставки по чл. 105, ал. 1 СК, като изложените от молителя доводи са общи и не обосновават извод за съществуване на „важни обстоятелства” за разкриване на информация за произхода на В. Б. В.. Приел е, че наведените обстоятелства, свързани с личния и семеен живот на молителя, не представляват конкретни факти от действителността, а са правна квалификация, описание на общите белези на юридическите факти от хипотезата на правната норма. При тези решаващи съображения, въззивният съд е намерил молбата на В. Б. В. с правно основание чл. 105, ал. 1 СК за неоснователна. По основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Поставените от касатора въпроси, обобщени от касационната инстанция съгласно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до правния въпрос за обстоятелствата, които са от значение по смисъла на чл. 105 СК, за разкриване на биологичния произход на осиновеното лице. Така уточненият и обобщен материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с последното изменение на чл. 105, ал. 1 СК (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) е премахнато условието за наличие на „важни обстоятелства“, като предпоставка за уважаване на искането за разкриване на биологичния произход на осиновеното лице. Поради това, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че е осъществено допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съществува съвременна практиката на ВКС, обективирана в решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на ВКС, IV г. о., според която "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер, и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка, дали то съответства на горепосочената практиката на ВКС, респективно дали обстоятелствата, на които се позовава молителят – желанието да намери своята идентичност, да узнае има ли предразположеност към заболявания, да избегне вероятност от кръвосмешение и пр., притежават в изяснения по - горе смисъл характеристиката на релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, които не са осъществени по настоящото дело. В производството по чл. 290 ГПК следва да се съобрази изменението на чл. 105, ал. 1 СК, обнародвано в ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., настъпило след постановяване на въззивното решение, както и § 37 ПЗР към ЗИДСК, в сила от 22.12.2023 г., според който започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Настоящото дело попада в предметния обхват на § 37 ПЗР към ЗИДСК, при което по него е приложима новата редакция на чл. 105, ал. 1 СК, различаваща се от предишния текст на същата норма, съобразен от въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение