Определение № 60549 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 782/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Окръжна прокуратура- Бургас срещу решение № 544 от 16.11.20г. по в.гр.дело № 304/20г.на Апелативен съд- Бургас в частта,с което е потвърдено решение № 111 от 18.06.20г. по гр.дело № 1603/19г.на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, предявен от С. М. Л. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 21.03.15г. до окончателното изплащане Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Постъпила е касационна жалба и от ищеца С. М. Л. в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че въпросът, касаещ съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Във връзка с претендираното обезщетение за имуществени вреди сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и поставя въпроса: Имат ли характер на преки имуществени вреди,подлежащи на обезщетяване по реда на чл.2 ЗОДОВ заплатените от дадено лице адвокатски хонорари в полза на адвокати,предоставили му правна защита и съдействие в производства извън страната, първопричината за които е било образуваното срещу лицето наказателно производство в България, прекратено поради липса на данни за извършено престъпление и наложените в хода на същото мерки за процесуална принуда,обявяване за международно издирване и искане за екстрадикция. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 28.06.10г. в отсъствие на ищеца С. Л.,чрез служебен адвокат, срещу него са повдигнати обвинения за престъпления по чл.321 ал.1 вр.чл.93 т.20 НК,чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.с ал.1 вр.с чл.213а ал.3 т.3 вр.ал.2 т.1 пр.1 и т.2 вр.с чл.26 ал.1 НК.С влязло в сила на 21.03.15г.постановление на прокурор в ОП Ямбол наказателното производство е прекратено,поради това,че деянията не са извършени и не съставляват престъпления.Установено е по делото,че на 10.05.10г.ищецът и съпругата му са напуснали Република България и са заминали за САЩ с издадена имигрантска виза.На 5.10.10г.е издадена европейска заповед от ОП -Бургас за задържането му.На 7.07.2010г.е бил обявен за общодържавно издирване с цел принудително довеждане,за международно издирване на 2.12.10г.,както и на 4.04.11г.е поискано чрез Интерпол временното му задържане в САЩ.От показанията на св.Л. – съпруга на ищеца, е установено,че по повод организирано пътуване на група българи и американци с ветроходна яхта е бил задържан на остров Санта луша, което е наложило да ангажира адвокат, за да се завърне в Америка.Дори след отпадане на заповедта за задържане, същата не била своевременно свалена от масивите на Интерпол и тя и съпругът й били задържани в Милано пред 2015г.до изясняване на случая, както и на летище в Мексико.Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил съдружник е управител в „Биосет комерс“ООД, съдружник в „Кондор травел“ООД /сегашно наименование „Андра БГ“/ и съдружник и управител на „Сий лайн билдинг“ООД.На 9.07.10г.чрез пълномощник е продал дружествените си дялове от „Кондор травел“ООД и „Биосет комерс“ООД и от 27.07.10г.е заличен като съдружник и от тази дата и като управител на „Биосет комерс“ООД. За установяване на претърпените от ищеца вреди са събрани гласни доказателства. Прието е от съда, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.При определяне размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че до момента на повдигане на обвинението ищецът е бил с чисто съдебно минало, на 46 години,семеен,развиващ активна професионална дейност чрез търговски дружества,на които е бил съдружник и управител,което осигурявало на семейството му висок жизнен стандарт.Развивал обществена дейност,във връзка с което е бил избран в [населено място] за „личност на годината“,което сочи, че се е ползвал с авторитет и уважение.Наказателното преследване е продължило четири години и осем месеца,през което време е бил обвиняем за множество престъпни действия с висока степен на обществена опасност.След медийното отразяване на обвиненията положителният обществен облик на ищеца бил заличен и заменен с враждебно отношение от страна на партньори,служители и приятели, включително и извън страната,в частност в САЩ.Макар и поради отсъствието му от България,в наказателното производство да не е била взета мярка по чл.61 НПК,наказателната репресия е проявена по отношение на него с извършените в офисите на фирмите му и в дома му претърсвания и изземвания.Воденото срещу ищеца досъдебно производство предизвикало у него негативни емоционални преживявания с висок интензитет,но същевременно не са ангажирани доказателства за тежко и необратимо влошаване на здравето му.Като е взел предвид изброените обстоятелства, въззивният съд е приел,че сумата от 25 000 лв е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претенцията за имуществени вреди,представляваща загуба от платена сума в полза на трето лице за екскурзия с наета яхта и платени суми на адвокатски кантори в САЩ,е отхвърлена.Изложени са съображения от въззивния съд, че не е установена пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претендираните от ищеца разходи.Заплатените адвокатски възнаграждения не са защита по досъдебното производство,водено в РБългария,а са направени за защита на правата му в САЩ в резултат на неговото решение да се установи там. Приета е за неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неосъществено увеличаване на имуществото му в резултат на повдигнатото обвинение,поради че не е доказано, че по причина на повдигнатото обвинение ищецът е бил лишен от възможността да осъществява търговската си дейност и да получава приходи от нея. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса за критериите по чл.52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,който е поставен за разглеждане и от двете страни, като счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса: Имат ли характер на преки имуществени вреди,подлежащи на обезщетяване по реда на чл.2 ЗОДОВ заплатените от дадено лице адвокатски хонорари в полза на адвокати,предоставили му правна защита и съдействие в производства извън страната, първопричината за които е било образуваното срещу лицето наказателно производство в България, прекратено поради липса на данни за извършено престъпление и наложените в хода на същото мерки за процесуална принуда,обявяване за международно издирване и искане за екстрадикция. Посоченият от касатора С. Л. въпрос е по съществото на спора и е относим към правилността на решението, а не към допустимостта.Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Решаващите изводи на въззивния съд са, че липсва пряка причинна връзка между претендираната имуществена вреда от заплатените адвокатски хонорари в САЩ и наказателното производство,докато твърденията на касатора са за наличието на такава връзка.Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение би могла да доведе до необоснованост на решението,която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта му,в която съдът се е произнесъл по претенцията за неимуществени вреди и по двете касационни жалби. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.