Определение № 1032 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 643/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. „Ч.”[населено място] срещу решение №58 от 09.02.2010г по гр.дело № 44/2010г. на П. окръжен съд, с което отменено решение от 25.11.2009г по гр.д.540/2009г на Велинградски районен съд и по същество е отменено дисциплинарно уволнение. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т 2 от ГПК. Като разрешени в противоречие с практиката се формулират материалните въпроси за тежестта на нарушението по критериите на чл. 189 ал.1 от КТ и изискването да се обсъдят „личността и поведението” на служителя Приложени са реш. № 1326 от 02.11.1999г ,реш.№1440 от 03.10.2005г.реш. № 608 от 13.09.1994г реш. №1678 от 01.12.1999г на ІІІ г.о на ВКС .В противоречие с решение № 1718 от 09.12.2002г на ІІІ г.о на ВКС с обжалваното решение е било прието ,че налагането на наказанието „предупреждение” за едно нарушение изключва системността. В отговор ответникът по жалбата И. М. А. оспорва допустимостта на жалбата След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК,като противоречиво решаван е формулиран въпрос, който не се явява от решаващо значение в настоящия случай. Обсъждането на личността и поведението на наказания служител предвид критерия за съответствие е безпредметно тогава, когато работодателят е наложил наказание за поведение, което не съставлява дисциплинарно нарушение и тези именно постъпки са обосновавали поддържаната системност. В случая е било доказано едно единствено нарушение от посочените „системни”такива. Тезата на касатора ,че това нарушение следва да се приеме за тежко предвид цялостното поведение и личност на работника, се основава на доводите за извършени други нарушения, приети за дисциплинарни, но в действителност не са били такива ,както и подозренията в злоупотреба със служебно положение, останали изцяло недоказани. Поради това не е налице противоречие между приложената практика на ВКС ,ІІІг.о по реш. № 1326 от 02.11.1999г ,реш.№1440 от 03.10.2005г.реш. № 608 от 13.09.1994г реш. №1678 от 01.12.1999г и понастощем обжалваното решение. За да обоснове противоречие по втория изведен материалноправен въпрос, свързан с признака системност при вече наложено дисциплинарно наказание по едно от нарушенията, касаторът преиначава изведеният решаващ мотив във въззивното решение. Приетото от въззивния съд е в пълно съответствие с указаното в решение № 1718 от 09.12.2002г от практиката на ВКС ІІІ г.о, но в случая по настоящето дело не са били установени поне други две нарушения, извън вече санкционираното с предупреждение за уволнение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.