Определение № 317 от 21.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 534/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд, повдигнат от последния. С решение № 165 от 12.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 1841/2023 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдена присъда № 20075045 от 13.01.2023 г. по н.о.х.д. № 5089/2021 г. по описа на Софийски районен съд. С разпореждане от 13.03.2024 г. съдията-докладчик от въззивния съд е разпоредил молба с вх. № 14653 от 8.02.2024 г., подадена от Д. Г., ведно с два броя справки-декларации от вещите лица Г. и Д. за изплащане на възнаграждение за изготвена от тях и проф. М. експертиза, да се изпрати на Софийски районен съд по компетентност, тъй като е постъпила след проведеното на 26.01.2024 г. открито съдебно заседание и решението по делото вече е постановено на 12.03.2024 г. С разпореждане № 20124194 от 11.06.2024 г. съдията-докладчик от първоинстанционния съд счел, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата на вещите лица за определяне на възнаграждение за изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, поради което повдигнал настоящия спор за подсъдност. В мотивите на разпореждането си посочил, че експертизата е била назначена и заключението по нея е прието от въззивната инстанция, поради което именно тя е компетентна да се произнесе подлежат ли на освобождаване от бюджета сумите, посочени в справките-декларации на вещите лица. Допълнително било посочено, че едва след присъждането на тези суми на вещите лица, първоинстанционният съд следва да се произнесе дали те следва да се възложат или не в тежест на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Въпросът за разноските по делото се решава от съда с постановяване на присъдата на основание чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК, а в случаите, когато не е сторил това, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с нарочно определение. Съгласно чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК за проверка на това определение е предвиден инстанционен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК. В обхвата на касационна проверка по чл. 346, т. 3 от НПК са включени само определенията на окръжните и апелативните съдилища по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда. Следователно, въззивният съд е компетентен да се произнесе по разноските по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, само когато постановява нова присъда (какъвто не е настоящият случай) с оглед на предвидения в закона инстанционен контрол от касационния съд. Във всички останали случаи, когато въззивната инстанция не се е произнесла с присъда, а с решение, в което е пропуснала да се произнесе по направените по делото разноски, въпросът за разноските следва да бъде решен от първоинстанционния съд с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, което на основание чл. 341, ал. 2, вр. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК подлежи на инстанционен контрол от въззивния съд по реда на двадесет и втора от НПК. С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд е компетентен да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещите лица за изготвената от тях експертиза пред въззивната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение,