Определение № 162 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6818/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение от 18.07.2014 г. по гр.д. № 4934/2013 г. на Софийски районен съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 08.02.2012 г. по гр.д. № 24848/07 г., с което са отхвърлени предявените от К. К. К. против П. Г. Г., Л. П. Г., Г. П. Г. и Р. П. Р. искове с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване на владението върху апартамент № 54, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. ”Д”, ет. 2, [жилищен адрес] със застроена площ 155.93 кв.м, заедно с мазе № 2 със светла площ от 6.60 кв.м, и съответните идеални части от общите части на блока и от УПИ І, кв. 133, м.”К. село- Плавателен канал”, както и решението на същия съд от 29.11.2012 г., с което е оставена без уважение молбата на К. К. К. за допълване на диспозитива на решението от 08.02.2012 г. с произнасяне по направеното оспорване на писмени доказателства. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от К. К. К.. Изложени са подробно оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят подържа, че след като въззивното производство се е развило при действието на ГПК от 2008 г., съдът е следвало да се произнесе с определение по предварителните въпроси и направените оспорвания съгласно чл. 140, 143, ал.1,чл. 145, ал.3 ГПК и да прикани страните към спогодба, съгласно изискването на чл. 149, ал.1 ГПК, което не е сторил. На следващо място подържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е допуснал свидетели и е дал вяра на техните показания, които противоречат на съдържанието на официални документи, приети по делото. В нарушение на чл. 154 ГПК/ отм./, съответно- чл. 193 ГПК съдът в двете инстанции не се е произнесъл по оспорването на документи, което е било предприето своевременно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, които счита, че са обусловили изхода на делото и по които следва да се допусне касационно обжалване: 1/ Може ли в противоречие с § 2, ал.2 от ГПК въззивното дело да се гледа по съдопроизводствените правила на ГПК/ отм./, след като е постъпило във въззивната инстанция през 2013 г. 2/ Може ли предварителен договор за строеж на жилище в жилищна сграда на Ж. да има вещнопрехвърлително действие по отношение на трето лице, чрез трето лице, без да има влязло в сила решение на общото събрание на Ж. за такова действие; 3/ Може ли със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ; 4/ Може ли чрез владение, осъществено по скрит начин, да се придобие недвижим имот по давност; 5/ Може ли да тече давностно владение на недвижим имот- жилище за периода 1995-2006 г., след като е установено с констативен протокол по чл. 181, ал.2 ЗУТ, че сградата е завършена в степен груб строеж към 23.10.2007 г. 6/ Може ли районен съд да откаже разглеждане и произнасяне по оспорени документи по съображения, че не е предявен инцидентен установителен иск за тези документи. По тези въпроси касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Л. П. Г. и П. Г. Г. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси. Становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване е изразено и в писмения отговор на касационната жалба, подаден от ответниците по касация Г. П. Г. и Р. П. Р.. Третото лице- помагач на страната на ищеца – Ж. ” Български художник”, не е взело становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е бил приет за член- кооператор в Ж. ”Български художник” с решение на общото събрание от 2007 г., като на същия е бил разпределен процесният апартамент № 54. Приел е също, че Ж. “Български художник” е била собственик на 8500/20595 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, и на толкова идеални части от отделните жилищни имоти в нея по сила на приращението по чл. 92 ЗС. За да отхвърли предявения иск по чл. 38а ЗЖСК обаче е намерил, че имотът е придобит по давност от ответниците, които са упражнявали владение върху него от момента на изграждане на сградата до степен “груб строеж”, което е станало през 1994 -1995 г., до предявяване на иска през 2007 г. Два от поставените от касатора К. правни въпроси/ №№ 4 и 5/ касаят придобиването по давност на право на собственост върху жилище, собственост на Ж., ако владението е осъществявано по скрит начин и ако владението е осъществявано в периода 1995-2007 г. и преди построяване на сградата в “груб строеж”. Като взе предвид, че през част от посочения период / 1995-01.01.2000 г./ е бил в сила Закона за кооперациите от 1991 г./ отм./, съгласно чл.31, ал.3 от който имуществото на кооперациите не може да се придобива по давност, настоящият състав намира, че поставените от касатора правни въпроси се включват в общия материалноправен въпрос “ „Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./. Този въпрос е в предмета на тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС и това налага настоящото производство да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Водим от гореизложеното съдът