Определение № 2442 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 665/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Б. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1158 от 9.10.2025г. по в.гр.д. № 1484 по описа за 2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260067 от 20.02.2025г. по гр.д. № 3402/2020г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД досежно 1/2 ид.ч. от процесния имот и вместо това е постановено друго, с което е обявен за окончателен сключеният на 22.03.2019г. предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който З. Б. Н., в качеството си на продавач, се е задължила да прехвърли на П. Б. Н., в качеството на купувач, 1/2ид.ч.от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор ..., дворно място с площ от 584 кв.м., който съгласно представен констативен нотариален акт за собственост съставлява УПИ ...-..., кв.36 по плана на „В.- ВЕЦ С.“, ведно с подобренията и приращенията в имота и са присъдени следващите се данъци, такси и разноски, като е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. Б. Н., чрез процесуалният представител адвокат Д., с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че поставените въпроси не съставляват надлежно общо основание за допустимост и че не са налице специалните основания, на които касаторът се позовава. Излага доводите си и по същество, като намира постановеният въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за частично основателен предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗЗД, като е приел за установено следното: Страните са сключили на 22.03.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на процесното дворно място с площ от 584кв.м., ведно с подобренията и приращенията в него за сумата от 150 000лв., платими по следния начин: 100 000лв. при подписване на договора и 50 000лв.при подписване на нотариалния акт. Плащането на сумата от 100 000лв. като задатък е удостоверено с представена разписка, подписана от продавача. Договореният срок за сключване на договора е три месеца от подписването му,т.е. до 22.06.2019г., при точно посочен нотариус. С гласни доказателства е установено, че продавачът е предал владението на купувача. Ищецът е представил с исковата си молба н.а.№ ..., т..., рег.№ ..., д.№ .../...г., от който е видно, че собственик на процесния имот не е З. Н., а С. Ц. С., въз основа на давностно владение. Представено е и удостоверение за наследници на С. С., от което е видно, че той е починал на 16.08.2018г./преди сключване на процесния договор/ и негови наследници са племенниците му Р. С.,Б. И. и З. Н.. След оспорване на авторството на подписа на ответницата върху предварителния договор и разписката и съобразявайки заключенията, дадени от експертите, изготвили приетите две единични и една тройна експертизи, въззивният съд е приел за установено, че те са подписани от З. Н.. За нея е установено с експертно решение на ТЕЛК № 0180 от 22.01.2014г., че след прекаран инсулт, е с 95% трайна нетрудоспособност с чужда помощ. При тези факти, въззивният съд е приел иска за основателен до размер на 1/2 ид.ч., приемайки, че между страните е налице надлежо възникнала облигационна връзка, въз основа на сключеният предварителен договор. Определил е, че към момента на вписване на исковата молба продавачката е собственик на 1/2ид.ч.от имота, позовавайки се на чл.8, ал.1 и чл.4 ЗН /независимо, че е представено удостоверение за наследници съгласно което наследници на С. С. са децата на неговата сестра С. П. / Р. С.,Б. И./, дъщерята на неговия брат В. С./П. Д./, за която няма данни дали има наследници и настоящата касаторка /като дъщеря на сестрата на наследодателя С. Ц.. В мотивите си въззивният съд е посочил, че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД не следва да се представят доказателства по чл.33, ал.1 ЗС, защото подобно законово изискване няма и тъй като продавачът /в качеството си на съсобственик/, а не купувачът следва да предложи на другите съсобственици да купят неговата част при същите условия. /Освен това последицата от неизпълнение на изискванията на чл.33, ал.1 ЗС не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор, а с правото на непоканеният съсобственик да изкупи имота от купувача/. Неизпълнението на задължението на купувача да изплати цялата цена /останали са дължими още 50 000лв./ не осуетява възможността да се обяви предварителния договор за окончателен /вж.ТР №4/9.05.2023г.по т.д.№ 4/2023г.на ОСГК/. Въззивният съд е отказал да разгледа възражението, касаещо договорената възможност за задържане на задатъка, пред вид факта, че същото е преклудирано като направено за първи път пред въззивната инстанция. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните формулирани въпроси: Първите три поставени въпроса са във връзка със за дъ лжението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните доказателства. Основните възражения по които счита, че няма произнасяне са за липса на изпълнение по сключения договор поради неотправена покана и липса на явяване пред нотариуса, липса на представено удостоверение за наследници, удостоверяващо че продавача е собственик, необсъждане на доводи относно здравословното състояние на продавача, несъобразяване на доказателства за притежаваната част от процесния имот от продавача, 4. Длъжен ли е съдът да тълкува договора при условията на чл.20 ЗЗД при спор относно действителната воля на страните?, 5. Следва ли съдът да кредитира заключението на назначената експертиза, след обсъждането му наред с всички доказателства по делото и преценка на приетата друга експертиза, съобразно критерия обоснованост когато заключенията са противоположни?, 6-7. В кои случаи съдът е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката? Налице ли е накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1, изр.2 ЗЗД, когато се нарушава правен принцип, каквито са тези на справедливостта и на добросъвестността чрез заобикаляне разпоредбата на чл.586 ГПК, изискваща проверка на собствеността?, 8. Следва ли да се прилага преклузия за направени в съдебно заседание пред въззивната инстанция възражения за неизпълнение от ответника с факти, въведени в производството от ищеца и по които не е възразявано? Следва ли съдът да се позове на преклузия едва в решението си, ако ищецът не е оспорил направеното възражение своевременно в първата инстанция и в съдебното заседание пред въззивната? Настъпва ли преклузия за страната в чиято полза е постановено първоинстанционното решение, ако в мотивите на съда тези факти и доводи не са били отразени? Отделно, касаторът се позова и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивния акт по първите три въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди в мотивите си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните доказателства. Същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика с оглед представените доказателства, касаещи реалната наследствена част на продавача на процесния имот /доколкото касаторката е дъщеря на една от сестрите на наследодателя при наличие на четири братя и сестри /. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд