Определение № 29 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 15/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с Определение № 10599 от 26.03.2025 г., постановено по адм. д. № 3038 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2025 г. С него е повдигнат спор за подсъдност между АССГ и Софийския градски съд (СГС) относно подсъдността на правния спор, заявен с искова молба, предявена от „Мега кънстракшън“ ЕООД, с ЕИК 206637632 срещу Столична община (СО). С исковата молба e предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от дружеството – ищец срещу СО, които по негови твърдения са настъпили в резултат на извършено „нарушение, изразяващо се в субективно и несправедливо отстраняване от участие” в проведено производство по чл. 20, ал. 3 от Закона за обществени поръчки (ЗОП) - възлагане чрез събиране на оферти с обява. Исковата молба е била предявена пред СГС, който с Определение № 2910 от 13.02.2025 г., постановено по гр. д. № 20251100100907 по описа за 2025 г. е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Прието е от състава на СГС, че фактическите твърдения в жалбата не касаят гражданскоправни отношения, а такива между възложител на обществена поръчка и заинтересовано лице, като правната квалификация на иска била по чл. 218 ЗОП, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по аргумент от цитирана практика на Върховния административен съд. По тези съображения и съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ този съд формирал извод, че искът не е подсъден на СГС, а на АССГ. По тези причини прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на посочения административен съд. Във връзка с това определение пред АССГ било образувано адм. д. № 3038 по описа за 2025 г., по което е постановено посоченото по – горе определение, с което е повдигнат спорът за подсъдност. За да приеме, че делото не му е подсъдно, административният съд аргументирал становище, че правната квалификация на иска не била по чл. 218 ЗОП. Според изразеното в посоченото определение разбиране тази разпоредба изрично предвижда провеждане на административно производство – процедура от категорията по чл. 18 ЗОП, която завършва с административен акт, на чиято база се сключва договор за обществена поръчка. Съдът изложил съображения, че в конкретния случай не се касае за сочената процедура, а за специфичен ред за възлагане на обществена поръчка по Глава двадесет и шеста от ЗОП – събиране на оферти с обява. Последната не приключва с решение, което да подлежи на обжалване по чл. 196, ал. 1 ЗОП, а с протокол. Този протокол, съобразно постоянната практика на Върховния административен съд, не подлежи на оспорване. В резултат на тези разсъждения, съдът формирал теза, че обществените поръчки по Глава двадесет и шеста не се регулират по метода на власт и подчинение и възложителите не постановяват властнически волеизявления по тях. Аргументирал становище, че за случаите по Глава двадесет и шеста от ЗОП са неприложими правилата по Глава двадесет и седма от ЗОП и по-конкретно по чл. 218 ЗОП, тъй като възложителят не действа в условията на метода на власт и подчинение. Настоящият смесен петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба на „Мега кънстракшън“ ЕООД срещу СО, е съответният административен съд, в случая – АССГ, по следните съображения: С исковата молба е предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с характер на пропуснати ползи, възникнали поради несключването с ищцовото дружество на договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) за детска градина № 94 „Детски свят“, гр. Бухово, район „Кремиковци“, СО по реда на ЗОП. От формираните в исковата молба твърдения се установява, че ищецът счита, че претърпяното увреждане е резултат от неизбирането му като изпълнител за посочените СМР в проведено производство по възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 3 ЗОП във вр. с глава Двадесет и шеста на ЗОП – събиране на оферти с обява. От фактическите твърдения, направени в исковата молба се формира извод, че ищецът сочи увреждащите деяния да са извършени от административния орган - кмет на район „Кремиковци“, СО, доколкото същият има качеството публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9, пред. второ ЗОП, а не от самото учреждение. Несподелим е изводът на повдигналия препирнята за подсъдност съд, направен като последица на възприетото становище, че при обществените поръчки по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП не са налице процедури по смисъла на чл. 18 ЗОП, поради което възложителите не постановяват властнически волеизявления в рамките на тези производства. Вярно е, че практиката на Върховния административен съд по тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗОП е константна в разбирането, че протоколите по чл. 192, ал. 4 ЗОП не подлежат на обжалване. Последното обаче не променя характера на възникналото правоотношение, във връзка с което се претендира присъждането на обезщетение за имуществени вреди като административно, което дава отговор и на повдигнатия за разрешаване въпрос относно подсъдността на спора. Той следва да бъде разгледан от административния съд - АССГ, комуто делото следва да се изпрати. Така мотивиран, настоящият смесен петчленен състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд