Определение № 5304 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2024 г.

Производството по делото е оставено без движение с указание до Т. М. П., чрез назначения й по реда на правната помощ служебен адвокат С. Х. Г. - Т., в едноседмичен срок от съобщението, да уточни в кои части обжалва въззивното решение, като представи копие от уточнението за насрещната страна. Страната е уведомена чрез процесуалния си представител на 06.11.2024 г. (отрязъкът е върнат в деловодството на съда на 13.11.2024 г.). С молба вх. № 19196/08.11.2024 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва въззивният съдебен акт в цялост. Изпълнението е точно и в срок, поради което са отпаднали пречките по движение на делото. С решение № 489/30.05.2024 г., постановено от Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 481/2024 г. е потвърдено това на първата инстанция в частта, с която е прекратено производството и е оставен без разглеждане иска на Т. П. против Г. А. И. за прекратяване чрез развод сключения между страните брак – чл. 49, ал. 1 СК. В тази си част съдебният акт има характера на определение, поради което и подадената от страната жалба срещу въззивния съдебен акт има характера на частна. Със същото решение, въззивният съд, като е потвърдил първостепенния съдебен акт, е отхвърлил и иска на Т. П. по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [община], обл., след прекратяване на брака с вече влязло на 17.12.2003 г. решение на компетентния орган в Кралство Н.. Подадената жалба от Т. П. в тази й част има характера на касационна, която следва да бъде образувана в отделно касационно производство; не е възможно по нея съдът да се произнесе в частното производство. Предмет на производството по частно гр. дело № 3236 по описа на ВКС за 2024 г. е само жалбата, която по естеството си е частна, срещу въззивния съдебен акт, с който е прекратено производството по чл. 49, ал. 1 СК. Частната жалба е подадена в срок – арг. чл. 63, ал. 3 ГПК. Въззивният съд не е дал точни указания как се обжалва в отделните му части постановения от него акт, а общо, вкл. неправилно, обявил, че в едномесечен срок от съобщението, може да се подаде касационна жалба. В случая страната, чрез процесуалния си представител, е уведомена на 13.06.2024 г.; подала е жалба на 10.07.2024 г., което е след срока по чл. 275, ал. 1 ГПК в частта й, имаща характера на частна, но е в рамките на определения от съда месечен срок. Насрещната страна по делото Г. А. И., чрез адв. И. К. и Адв. Ж. М., е подал отговор срещу жалбата на Т. М. П., като относно прекратяването на производството по чл. 49, ал. 1 СК, счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване, както и, че въззивното определение (решение) е правилно. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима, защото е подадена срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК. Искът по чл. 49, ал. 1 СК е брачен съгласно законовата дефиниция по чл. 318 ГПК и, по силата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Това значи и, че определенията, постановени по това дело, не подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Предвид резултата, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебноделоводни разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който Г. А. И. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на адв. М. за процесуално представителство по жалбата на Т. П. и в двете й части (частна касационна и касационна жалба). В договора не е изяснено каква част от платената сума е във връзка с частното производство и съставът на ВКС, по силата на чл. 162 ГПК, определя, че това е сумата от 600 лв. Тази сума подлежи на възстановяване от жалбоподателя, на осн. чл. 78,ал. 3 ГПК. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно осн. чл. 56, ал. 1 СК следва да се докладва за образуване в касационно гражданско дело, съобразно т. 8.4 от Правила за образуване и случайно разпределение на делата във Върховния касационен съд, утвърдени със Заповед № 1771/16.07.2018 г. на председателя на Върховни касационен съд. Препис от молба на Т. М. П., с която е уточнен предметът на обжалване, да се връчи за сведение на насрещната страна. По настоящото дело и по новообразуваното, да се съобрази изразеното от адв. С. Х. Г. – Т. съгласие да бъде известявана чрез ЕПЕП за съобщения и призовки в хода на делото. Мотивиран от горното, съдът