Определение № 50839 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Ц., подадена чрез адв. П. от САК срещу въззивно решение № 260163/20.05.2021 г. по в.гр.д. № 193/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 940/2018 г. на Самоковски районен съд. С последното са отхвърлени предявените от М. Б. Ц. срещу Н. М. Ф., А. Ф. Ф. и Ф. А. Ф. искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителност по отношение на ищеца на: 1/ договор за дарение, сключен на 03.05.2011 г. между А. Ф. Ф. и Н. М. Ф., от една страна, и Ф. А. Ф., от друга страна, който договор е обективиран в н.а. № 55, т. Іа, н. д. № 52/2011 г. на нотариус М. Х. с район на действие РС-Самоков, в частта му, имаща за предмет ј ид.ч. от правото на собственост върху застроен поземлен имот в [населено място], [община], подробно индивидуализиран в решението, и Ѕ ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна масивна вилна сграда – югоизточен близнак; 2/ договор за дарение, сключен на 03.05.2011 г. между А. Ф. Ф. и Н. М. Ф., от една страна, и Ф. А. Ф., от друга страна, който договор е обективиран в н.а. № 55, т. Іа, н. д. № 53/2011 г. на нотариус М. Х. с район на действие РС-Самоков, в частта му, имаща за предмет ј ид.ч. от правото на собственост върху застроен поземлен имот в [населено място], [община], подробно индивидуализиран в решението, и Ѕ ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна масивна вилна сграда – северозападен близнак. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. Искът за обявяване на недействителността на договор по чл. 135 ЗЗД по своята същност представлява иск за съществуването на договор и неговата относителна недействителност спрямо кредитора, поради което цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – като стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай са предявени два иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – първи, иск за относителна недействителност по отношение на кредитора на дарение от 03.05.2011 г. в частта му относно 1/4 ид. ч. от право на собственост върху УПИ девет за имот 67, в кв. 4 по плана на [населено място] и на 1/2 ид. ч. от построената двуетажна масивна вилна сграда-северозападен близнак с РЗП 73,82 кв. м, срещу Н. Ф., А. Ф. и Ф. Ф.; втори, иск за относителна недействителност по отношение на кредитора на дарение, изповядано на същата дата, на 1/4 ид. ч. от същото УПИ и на 1/2 ид. ч. от сграда-близнак югоизточен, с прехвърлител Н. Ф. и А. Ф. и приобретател Я. Ф.. Съгласно представеното удостоверение от [община] данъчната оценка за сграда -2 етажа, РЗП 73,82 кв.м. е 3468 лв., а за земята е 1903,10 лв. В такъв случай цената на всеки иск следва да се определи като 1/2 от данъчната оценка на сградата (или 1734 лв.) и ј от данъчната оценка на земята (или 475,77 лв.). Така определената цена на всеки от исковете е под минималния праг за касационно обжалване от 5000 лева, а предявените искове не попадат в изключенията, установени с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Това обуславя недопустимостта на подадената касационна жалба. Подари изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,