Определение № 342 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1343/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. И. от [населено място] срещу решение № 260011 от 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 406/2020 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменски районен съд решение № 260010 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 1210/2019 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 558, ал. 5, пр. 2, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, настъпило в резултат на пътно-транспортно произшествие на 15.04.2018 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради произнасянето по възражение, каквото не е било заявено от ответника и от третите лица-негови помагачи, а именно – че съгласно чл. 29, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, същият не дължи обезщетение за вредите, причинени при използването на МПС за участие в състезания, когато спазването на правилата за движение по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието. Релевира оплакване и за неправилност на акта поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост по отношение изводите на въззивната инстанция, че водач на МПС без регистрационни табели, участващо в автомобилно състезание, при което спазването на правилата по ЗДвП не е задължително, не трябва да разполага със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща съгласно чл. 483, ал. 7 КЗ отговорността му за вреди по време на автомобилното състезание и че в тази хипотеза не може да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд за причинените от водача по време на автомобилно състезание вреди. В касационната жалба е изразено несъгласие и с размера на определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е занижен и не отговаря на вида и характера на вредите, както и че не е съобразен с икономическата конюнктура. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Длъжни ли са съдилищата да се произнесат по всяко подадено до тях искане/твърдение/възражение за защита на лични и имуществени права само до обема на поисканите от страните защита и съдействие или могат свободно да се произнесат по искания/твърдения/възражения, които са различни от заявените; 2. Длъжен ли е водач на МПС (снабдено или не с регистрационни табели), участващо в автомобилно състезание, при което спазването на правилата по ЗДвП не е задължително, да разполага със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща съгласно чл. 483, ал. 7 КЗ отговорността му за вреди по време на автомобилно състезание или съгласно чл. 483, ал. 1 КЗ е освободен от това задължение (ако няма регистрационни табели); 3. Може ли да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд, в случай че водачът на увреждащия автомобил не е разполагал със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща съгласно чл. 483, ал. 7 КЗ отговорността му за вреди по време на автомобилно състезание; 4. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 5. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид и икономическата конюнктура в страната, наред с указаните в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС“. По отношение на въпроси № 1, № 4 и № 5 се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения по чл. 290 ГПК, а по въпрос № 4 – и противоречие с ППВС № 4/68 г. За останалите въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на съдебна практика. Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 12.04.2021г. Третите лица-помагачи на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] и Н. Х. Г. от [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, че: Ищецът е получил травматично увреждане – множествено закрито счупване на костите на лява подбедрица в дисталната й трета – като зрител на автомобилно състезание, проведено на 15.04.2018 г. в [населено място]; Причинилият инцидента участник в състезанието Н. Х. Г. не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; Отговорността на всички състезатели, в т. ч. и на делинквента, за вредите, причинени на трети лица в резултат на инцидент по време на състезанието, е била застрахована от организатора на същото при ДЗИ „Общо застраховане“ със застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018 г. по застраховка „Обща гражданска отговорност“ и „Отговорност на работодателя“, при лимит на отговорността за едно увредено лице 20 000 лв. и уговорено самоучастие 10%; По тази застраховка на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв.; Обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5 314 лв. е изплатено на ищеца и от страна на делинквента Н. Х. Г.. За да отхвърли предявения срещу Гаранционен фонд частичен иск за сумата 22 000 лв. (от общо 42 000 лв.), въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, независимо от безспорния факт, че водачът на процесния автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приел е, че в случая такава застраховка не се изисква, доколкото процесният състезателен автомобил е бил със свалени регистрационни номера, докато предвиденото в чл. 483, ал. 1 от КЗ задължение за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се отнася за лицата, които притежават регистрирано на територията на Република България и не спряно от движение МПС. От друга страна, съдебният състав е взел предвид разпоредбата на чл. 483, ал. 7 КЗ, според която собственик на моторно превозно средство, участващо в състезание, при което спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието, е задължен да си осигури покритие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за отговорността си във връзка с участие в състезанието. С оглед на нея е приел, че се касае не за стандартна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а за застраховка „Гражданска отговорност“, в която при индивидуална оценка на риска е договорен покрит риск – вреди в резултат на автомобилно състезание, като логично и застрахователната премия би била по-голяма поради по-големия риск от увреждане. Застъпил е становището, че в застрахователната полица трябва да е вписана изрична, ясна и недвусмислена уговорка, че застрахователят се съгласява да покрие вредите, причинени от застрахованото МПС при участието му в автомобилно състезание, тъй като само такава уговорка би могла да дерогира правилото на чл. 494, т. 4 от КЗ, идентичен с чл. 268, т. 4 от КЗ (отм.). Освен това, въззивният съд е аргументирал извода, че отговорността на Гаранционен фонд не може да бъде ангажирана в случая, и с оглед нормата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, изрично изключваща отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на вредите, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието. Според съдебния състав, от тълкуването на цитираните по-горе разпоредби и при отчитане на обезпечителната и обезщетителна функция на Гаранционния фонд, следва, че при вреди, причинени в резултат на регламентирани автомобилни състезания, липсва механизъм, по който да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд, в случай, че водачът на увреждащия автомобил не си е осигурил покритие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за отговорността си във връзка с участие в състезанието, поради което предявеният срещу Гаранционен фонд иск е неоснователен. Само за пълнота въззивният съд е посочил, че неоснователността на иска произтича и от факта, че „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД вече е изплатило на ищеца по застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., която сума представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от него болки и страдания съобразно характера на получената телесна повреда, продължителността на лечението, извършените медицински манипулации, периода на възстановяването, възможността на ищеца да продължи трудовата си кариера и с оглед икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, неоснователно е твърдението на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, в каквато връзка е и първият от поставените от него въпроси. В случая не може да се счете, че решаващият състав е нарушил диспозитивното начало в процеса и че се е произнесъл по „непредявено възражение“. Изложеното в мотивите на акта допълнително съображение за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника, основано на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фон (освен на разпоредбите на чл. 483, ал. 1 и 7 и чл. 494, т. 4 КЗ), представлява прилагане на закона (в широк смисъл), т. е. на относимата правна уредба, което е същинската част от правораздавателната дейност – разрешаването на спора. Издирването и прилагането на съответните правни норми към установените по делото факти е задължение на съда, изпълнението на което не е предпоставено от изричен довод или възражение на страните. Поради това, не е налице и противоречие по първия въпрос с цитираната в изложението практика на ВКС. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по втория и трети въпрос от изложението. С оглед мотивите на акта, безспорно тези въпроси отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за изхода на конкретното дело. Не е налице обаче поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сама по себе си, липсата на съдебна практика по приложението на дадена правна норма не обосновава автоматично необходимост от допускане на касационния контрол, ако не са осъществени двете кумулативни предпоставки, формиращи посоченото основание. В случая, отсъствието на същите произтича от това, че отговорът на така поставените въпроси се съдържа в напълно ясните законови разпоредби: разпоредбата на чл. 483, ал. 7 КЗ, установяваща задължение на участващото в състезание лице „да си осигури покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за отговорността си във връзка с участие в състезанието, при което спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието“ и съответно в разпоредбите на чл. 494, т. 4 КЗ и чл. 29, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фон, предвиждащи изключване на отговорността както на застрахователя (освен при изрична уговорка), така и на Фонда в хипотезата на участие на автомобила в състезание, при което спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието. Що се отнася до последните два въпроса, относими към извода на въззивния съд, че изплатеното на ищеца обезщетение по застраховката, сключена от организатора на състезанието, е справедливо и покрива претърпените от него неимуществени вреди, същите не могат да бъдат определени като обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото основният аргумент за отхвърлянето на иска е липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд и предвид преценката на настоящия състав, че поставените в тази връзка въпроси не обосновават допускане на касационния контрол, въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, се явяват ирелевантни за изхода на спора, тъй като касаят само допълнителния аргумент на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, т. е. дори да бъде допуснато касационно обжалване по тях, това не би довело до промяна в правния резултат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК