Определение № 612 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 295/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №96/06.01.2025г. на адв. Л. Г. срещу определение №5014 от 05.11.2024г. по ч. гр. №3868/2024г. на ВКС, с което частната му жалба срещу определение №1024 от 19.09.2024г. по в. ч. гр. д. № 956/2024г. на Окръжен съд – Благоевград е оставена без разглеждане. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като твърди, че неговата воля е настоящото производство да бъде прекратено като не желае молбата му по чл. 207, чл. 208 и сл. от ГПК да бъде разглеждана нито от PC-Благоевград, нито от РС-Петрич. Тази своя воля обективирал с нарочна молба с вх. №21146/20.09.2024г., депозирана в РС- Благоевград преди произнасянето на ОС-Благоевград. Въпреки подаденото заявление за оттегляне на молбата му по чл. 207, чл. 208 и сл. от ГПК, съдията при РС -Благоевград не зачел оттеглянето, а разпоредил делото да се изпрати на РС Петрич. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на състав на ВКС, което според разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение №1024 от 19.09.2024г. по в. ч. гр. д. №956/2024г. на Окръжен съд–Благоевград е потвърдено определение №1798 от 11.09.2024г. по ч. гр. д. №2470/2024г. на РС– Благоевград, с което производството по делото е прекратено пред този съд и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Петрич. С обжалваното определение, постановено по гр. д. №3868/2024г. на ВКС, II-ро г.о., частната жалба на Г. срещу горното определение на ОС – Благоевград, е оставена без разглеждане по съображения, че определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК, не влиза в категорията определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. Тъй като разглеждането на молбата е двуинстанционно, то и въззивното определение, потвърждаващо определението за прекратяване на производство по чл. 208 ГПК и изпращането му по подсъдност на друг съд не подлежи на касационна проверка. Настоящият състав намира определението за правилно по следните съображения: Производството по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК има несамостоятелен характер, поради което постановения по него акт не дава разрешение по същество на друго производство, нито има преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Предвид изложеното, определението, постановено в производство по чл. 208, ал. 1 ГПК не попада в определенията, които според чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и разясненията на ТР №5/12.07.18 по тълк. д. №5/15, ОСГТК на ВКС, подлежат на частно касационно обжалване. От двуинстанционното разглеждането на молбата по чл. 207 ГПК в контекста на изложените съображения следва, че въззивното определение, потвърждаващо определението за подсъдността, е окончателно и не подлежи на касационна проверка. Във връзка с наведените в частната жалба твърдения, следва да се посочи, че нито настоящата, нито въззивната инстанция, сезирани с частни жалби, са компетентни да се произнесат по искането за прекратяване по следните съображения: На първо място, следва да се отбележи, че в частната си жалба, адресирана до ОС – Благоевград, жалбоподателят е декларирал, че ще оттегли подадената до РС – Благоевград молба за обезпечаване на доказателствата в случай, че жалбата му не бъде уважена, т.е. жалбоподателят сам е посочил, че ще оттегли молбата си след произнасянето по частната му жалба, предвид което първоинстанционният съд не е имал задължение да се произнесе по това искане, а само да администрира постъпилата частна жалба. По молбата му вх.№21245/24.09.2024г., съдията от РС – Благоевград също не е могъл да се произнесе, тъй като от една страна по постъпилата частна жалба, още на 13.09.2024г. делото е било изпратено на ОС –Благоевград, а от друга страна- с постановяване на определение №1798/11.09.2024г. за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност, РС Благоевград вече не е разполагал с правомощия да извършва правни действия по вече прекратеното пред него производство. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като правилата относно подсъдността са стриктни, и не зависят от желанието на молителя, освен в изрично предвидените в ГПК изключения, даващи възможност за избор. Според ал. 2 на чл. 118 ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, пред който делото се смята за висящо от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд. Следователно, съдът, на който делото е изпратено по подсъдност, се явява надлежен съд, компетентен да се произнесе и по молбата за прекратяване на производството по чл. 207 ГПК. Предвид гореизложеното, определението, с което частната жалба е била оставена без разглеждане, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение №264 от 29.06.2022г. на ВКС по ч. гр. д. 2195/2022г., определение №22/9.02.22г. по ч. г. д. №308/22, I ГО, определение №200/20.05.20 по ч. т. д. № 598/20, II ТО и др., поради което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,