Определение № 266 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1587/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Черноморие – А.Д.“ ЕООД, [населено място] подадена от процесуалният му представител- адв. Р. Г. против решение № 60 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 731/2019г. на Варненски апелативен съд Ответникът по касация- Й. В. Й., чрез пълномощника си- адв. Б. Б. е на становище, че подадената жалба е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Интерпретиран е диспозитивът на съдебният акт и е направено оплакване, че съдилищата неправилно са приложили материалния закон. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК в каквато връзка са поставени въпросите: 1/ „ Приложимо ли е правилото на чл.87,ал.1 от ЗЗД в хипотезата на чл.262,ал.2 ЗЗД “. Страната е развила разбирането си, за това че правилото на чл.87,ал.1 ЗЗД е приложимо и по отношение разваляне на договора за изработка като двете норми не се намират в съотношение на обща към специална. В заключение е заявено, че крайният извод на съда бил неправилен.Поставен е въпросът –2/ „Допустимо ли е предявяване на иск за разваляне на двустранен договор за суперфиция/ преди да е изтекъл уговорения между страните срок за изпълнение на строителството, т.е. преждевременно“. И 3 / „ Допустимо ли е разваляне на двустранен договор по искане на неизправната страна по този договор“. Страната е развила и по двата въпроса – по първия - накратко, по втория по пространно оплакване за неправилност на акта, като е изложила защитната си теза, като и по двата въпроса е направено заключение, че решението е неправилно. В същият порядък е поставен и четвъртият въпрос – „ Допустимо ли е при невиновно поведение от страна на длъжника да се постанови разваляне на един двустранен договор на основание чл.262,ал.2 ЗЗД “, по който въпрос отново накратко е развита защитната теза на касатора. В заключение на изложението лаконично е посочено, че в случая била налице и очевидна неправилност на въззивното решение, което било основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1 са развити и изведени от защитната теза на касатора, а не от решаващите мотиви на състава. Нещо повече по първия поставен въпрос, касаторът е достигнал и до същите правни изводи като изложените в мотивите на обжалваното решение, като е развил съображения, че разпоредбата на чл.262,ал.2 ЗЗД препраща към чл.87,ал.1 ЗЗД, а не се намира в съотношение на обща към специална норма, в какъвто смисъл е обосновал решението си и въззивния съд.. Но дори и от така формулираните въпроси да бъде изведен релевантен, то страната не сочи каквито и да било доводи по поддържания допълнителен критерий, освен текстовото възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т .1 и 3 ГПК. По първото основание липсва каквато и да било обоснованост на наличие на решения на ВС или ВКС разрешили поставените въпроси по начин, различен от въззивния съд, а по т.3 на текста / възпроизведена само като текст/ липсва каквато и да било обоснованост, съобразно изричното разяснение на основанието със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Липсата на въведен валидно допълнителен критерий прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез оплаквания за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от него - като неправилно приложение на материалния закон. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, само е маркирано, без да бъдат изложени каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото, установени надлежно и поискани разноски в размер на 2000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение