Определение № 318 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от [населено място] срещу решение №84 от 17.05.2011г по гр.дело № 151/2011г. на Ямболски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение от №772 от 05.01.2011г на Ямболски РС е уважен иск срещу касатора и на основание чл232 ал.2 от ЗЗД по два договора за наем на земеделска земя. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос ,могат ли договорите за наем да имат обратно действие ,т.е ако един договор е сключен на 20.02.2008г ,може ли с него да се приеме ,че същият действа от 01.10.2007г .Тезата е ,че подобна уговорка за „ обратно действие” противоречи на чл. 228 от ЗЗД и прави всички договорки относно останалите съществени елементи неясни и нищожни поради противоречие със закона. Поставя се и въпрос може ли такъв договор за наем да има силата на приемателно- предавателен протокол, относно земите, предмет на наемното правоотношение .Като основание за допускане до обжалване защитата сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, конкретни съображения са основани единствено на поддържаната от защитата теза за нищожност на наемния договор, поради придадено му „ обратно действие „ В отговор ответникът „Е. фонд за земеделска земя” А., София, чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Изведени са въпроси, на които трайната и следвана от съдилищата съдебна практика е дала разрешение, в съответствие с което е и обжалваното и в контекста на което разрешение поставените въпроси са неотносими. Договорите са юридически факти, от които възникват права и задължения за страните, каквото е и правото на вземане на наемателя по чл. 232 ал.2 от ЗЗД .С уговорения срок на действие на договора, както в случая, страните се съгласяват. Когато в текста на наемен договор се съдържат и констатации за факти от значение за поетите права и задължения, в тази част договорът има характер на частен документ с доказателствено значение, както е изтъкнал и въззивния съд .Въпросът за „обратното действие” няма отношение към договора в тези му съдържателни елементи, за подобно действие може да става дума при нормативното регулиране, свързано с действието на правните норми. Решаващите съображения на въззивния съд са основани на действието на конкретния договор за наем, неизпълнението на задължение на наемателя, а въпросите на защитата нямат връзка с тях. Изложението не съдържа и допълнителните основания, на които да бъде разгледано искането за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Не се обосновава необходимост от запълване на празнина в закона по тълкувателен път, липса на практика по поставените въпроси или необходимост следвана съдебна практика да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, да бъде променена чрез преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба и пр( ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС),. преформулира се единствено защитната теза, възражение, което няма опора в тълкуването на закона .Поради това Върховният касационен съд не приема довод за основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Практиката по приложението на чл.232, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна, постановени са и решения по реда на чл.290 ГПК – напр. р. № 703 по гр.д. № 1060/2009 г. на IV г.о. ,в което относно формата за валидност на договора за наем е посочено, че тя може да е писмена, устна или с конклудентни действия. Няма пречка изпълнението на договора да започне преди подписването на писмено споразумение, щом е предоставено ползването на веща, няма пречка фактът да следва от установеното при подписването на договора .Полученото ползване може да се констатира както отделно, така и да следва от съдържанието на договора. Предаватено-приемателният протокол установява състоянието на веща към момента на съставянето му и има значение при спор за недостатъци на наетата вещ, което също е изяснен в практиката въпрос. При този изход на делото следва да се присъдят разноски за касационното производство в полза на ответника. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.