Определение № 475 от 28.09.2011 г. на ВКС по д. № 400/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по ч.гр.д. №1208/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора срещу С. Пирова иск за развод и упражняване на родителските права за малолетното дете от брака им поради неподсъдност на делото, при липса на международна компетентност на българския съд. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е допустима. Налице са и предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане на обжалването по поставения от касатора въпрос за приложението на чл.3, б. „а” и б.”б” от Регламент ЕО №2201/03 г. /регламента/ за компетентността на съда на държавите - членки на ЕС по дела за развод между съпрузи и двамата граждани на една от тях, но с обичайно местопребиваване в друга. По този въпрос въззивното определение противоречи на определение на ВКС четвърто г.о. по ч.гр.д. №645/10 и на трето г.о. по гр.д. №194/11 г., постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Противно на приетото в обжалваното определение, че компетентен да разгледа делото за развод е само съдът по обичайното пребиваване на страните – чл.3, б.”а” от регламента, в определенията на ВКС е посочено, че компетентен е и съдът на държавата, чиито граждани са двамата съпрузи – чл.3, б.”б” от регламента. В случая и двамата съпрузи, както и роденото в Испания тяхно дете, са български граждани с обичайно местопребиваване в Испания. С отговора на исковата молба ответницата Пирова е представила удостоверение от испанския съд за заведено от нея там бракоразводно дело. Няма категорични данни за това, кое от делата е по –късно заведено – първоинстанционният съд е приел, че това е без значение, а въззивният – че по - късно заведено е делото пред българския съд. При данните за избрана от съпругата като ищца подсъдност на държавата по обичайното местопребиваване със завеждане на иска пред съда в Испания и от съпруга – на държавата, чиито граждани са двамата съпрузи, със завеждане на иска пред съда в РБългария, следва да се установи кое от делата е заведено / кой съд е сезиран/ по –късно, за приложението на чл.19 от регламента. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.