Определение № 195 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 489/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от „Костанева“ ЕООД, [населено място] срещу определение №60237 от 30.12.2021г. по т.д. №2696/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №260818 от 17.06.2021г. по в.гр.д.№818/2021г. на Окръжен съд. Пловдив. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен- постановен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че процесният спор не е търговски, тъй като бил започнал като гражданско дело. В същото време твърди, че размерът на претенциите бил 21 000 лева, т.е. над установения праг за търговски дела. Моли да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за произнасяне по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба срещу решение №260818 от 17.06.2021г. по в.гр.д.№818/2021г. на Окръжен съд. Пловдив, с което е потвърдено решение №260104 от 11.01.2021г., постановено по гр.д.№14678/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив. С първоинстанционното решение е осъден ответника „Костанева“ ЕООД да плати на Е. Ю. Е., действащ като ЕТ „Е. Е.“, ЕИК[ЕИК] сумата 6 000 лева- платена без основание цена по развален договор от 05.01.2016г. за изработка на технологичен проект за „Обект за преработка на плодове и зеленчуци“, ведно със законната лихва от 09.05.2019г. до окончателното плащане, сумата 900 лева- неустойка по чл.18 от същия договор, както и разноските по делото. Съставът на ВКС, Първо търговско отделение счита, че предмет на делото е търговски спор- предявени са искове на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 6 000 лева, дадена по развален договор за изработка, представляващ търговска сделка, както и на основание чл.92 ЗЗД за сумата 900 лева /грешно посочени в мотивите като 15 000 лева/ - неустойка по договора. За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът приема, че размерът на всяка от исковите претенции, произтичащи от търговска сделка, е с цена под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че спорът между страните е търговски, тъй като предмет на исковото производство са обективно съединени претенции с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.92 ЗЗД, произтичащи от търговска сделка- договор за изработка, сключен между лица, имащи качеството търговци. И двете искови претенции са с цена под 20 000 лева /първата е за 6 000 лева, а втората за 900 лева/, поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/. Обстоятелството, че по административен път делото е образувано като гражданско, не променя горния извод. Обективният критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение- предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, произтичащо от правоотношения, за които са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност, делото е търговско. Търговски са и делата по търговските спорове, изброени в чл.365 ГПК, в това число и за защита на право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства /ТР №3/2019 от 23.02.2022г., т.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Договорът за изработка, сключен между търговци, представлява относителна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, поради което и споровете във връзка с изпълнението, неизпълнението, развалянето на тази сделка и последиците от прекратяването на договорната връзка са търговски по своя характер. С оглед гореизложеното и като взе предвид, че решенията по въззивни дела с цена до 20 000 лева за търговски дела не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение