Определение № 4450 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение21.09.2026 г.докладчик Бисера Максимова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 691 от 23.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 220/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив. ОСЪЖДА П. А. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС – София държавна такса в размер на 7.67 евро, на основание чл. 77 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. П. от [населено място], против разпореждане № 691 от 23.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 220/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната частна жалба с вх. № 6289/02.07.2026 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане № 575/24.06.2026 г., постановено по същото в. ч. г. д. № 220/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В частната жалба се излагат съображения, че разпореждането е постановено в нарушение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна и за насрочване на открито съдено заседание, в което жалбоподателят ще може да защити личните си и имуществени права срещу ответниците. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството по делото е образувано пред Апелативен съд - Пловдив по постъпила частна въззивна жалба с вх. № 1311/18.03.2026 г., подадена от П. А. П. срещу определение № 84/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 31/2026 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. Апелативен съд - Пловдив е разгледал частната жалба по същество и е постановил определение № 196/30.04.2026 г., с което е потвърдил обжалваното пред него определение № 84/24.02.2026 г. на ОС - Кърджали, постановено по гр. д. № 31/2026 г., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба с вх. № 5515/16.12.2025 г. по регистъра на ОС-Смолян против „Д.-Т.“ О., Дирекция „Инспекция по труда“ - С., Районен съд - Девин, Районен съд - Чепеларе, Окръжен съд - Смолян и ЧСИ П. И. М., и е прекратено производството по делото. Против потвърдителното определение на АС – Пловдив жалбоподателят е депозирал частна касационна жалба с вх. № 4589/15.05.2026 г., която с разпореждане № 430/18.05.2026 г. на ПАС, е оставена без движение до отстраняване на констатираните нередовности, а именно: - да бъде приподписана от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС, или подписалият жалбата П. А. П. да представи доказателство за придобита юридическа правоспособност; - да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК; - да представи документ за внесена държавна такса от 7.67 евро по сметка на ВКС. В срока за отстраняване на констатираните от съда нередовности, жалбоподателят е депозирал молба, озаглавена „становище“ с вх. № 5248/03.06.2026 г. като възразява срещу посоченото по-горе разпореждане № 430/18.05.2026 г. С разпореждане № 498/04.06.2026 г. Апелативен съд - Пловдив повторно е оставил без движение частна касационна жалба с вх. № 4589/15.05.2026 г. като отново е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности, посочени по-горе. Същият отново е депозирал становище срещу това разпореждане. С разпореждане № 575/24.06.2026 г. АС - Пловдив е върнал частна касационна жалба с вх. № 4589/15.05.2026 г., подадена от П. П., против определение № 196/30.04.2026 г. на АС – Пловдив по в. ч. гр. д. № 220/2026г., тъй като жалбопадателят не е отстранил нередовностите на жалбата в дадения му от съда законоустановен срок, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. В едноседмичния срок за обжалване на разпореждане № 575/24.06.2026 г. по делото е депозирана частна жалба вх. № 6289/02.07.2026 г., подадена от П. П., против разпореждане № 575/24.06.2026 г. С разпореждане № 618/06.07.2026 г. АС - Пловдив е оставил жалбата без движение до отстраняване на констатираните нередовности, а именно: жалбоподателят да представи надлежно подписан екземпляр от подадената частна жалба с вх. № 6289/02.07.2026 г., като положи мокър подпис или валиден електронен подпис, ако същата е подадена по електронен път; да представи документ /в оригинал или заверено копие/ за внесена държавна такса в размер на 7.67 евро по сметка на ВКС. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 691/23.07.2026 г. Апелативен съд – Пловдив, след като е констатирал, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частна жалба с вх. № 6289/02.07.2026 г., е върнал същата. При така установените факти в настоящото производство частната жалба се явява неоснователна. С разпореждане № 618/06.07.2026 г. АС - Пловдив е дал ясни и точни указания на жалбоподателя относно констатираните нередовности на депозираната от него частна жалба. Разпореждането е било връчено лично на жалбоподателя на 14.07.2026 г. В указания от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба с вх. № 6289/02.07.2026 г., жалбоподателят е депозирал поредното становище с вх. № 6730/16.07.2026 г., в което са изложени доводи, които не касаят нередовността на частната жалба и не кореспондират с дадените указания в разпореждане № 618/06.07.2026 г. на АС – Пловдив. Жалбоподателят не е изпълни указанията на съда нито относно начина на подписване на частната жалба, нито е внесъл дължимата за обжалване държавна такса. Следва да се приеме, че законосъобразно и обосновано въззивният съд е приложил чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, връщайки като нередовна процесната частна жалба с вх. № 6289/02.07.2026 г. Обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане следва да се потвърди. Поради обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил дадените от въззивния съд указания за внасяне на дължимата за настоящото производство държавна такса, същият следва да бъде осъден да заплати същата в размер на 7.67 евро по сметка на ВКС. Доколкото исковата молба е изцяло нередовна и не е възможно да се установи предмета на предявените искове, вкл. дали някой от тях представлява трудов спор, жалбоподателят следва да поеме отговорността за разноски по внасяне на държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.