Определение № 256 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3304/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Предмет на обжалване е определение на Пловдивския апелативен съд№1380 от 13.06.2013г., постановено по ч.гр.дело № 53/2013г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за отмяна на наложеното с определение на същия съд обезпечение на бъдещ иск от 11.01.2013г., като неоснователна. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението, като излага съображения, че месечния срок за предявяване на бъдещ иск започва да тече не от датата на получаване на съобщението на определението на съда за молителя, а от датата на постановяване на определението, с което се допуска обезпечението. Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] заявява становище за недопустимост на частната касационна жалба, алтернативно да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното: Тъй като предмет на обжалване е определение на Пловдивския апелативен съд, който за първи път се произнася по молба за отмяна на допуснато от същия съд обезпечение на бъдещ иск, производството е по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и чл.402, ал.2 ГПК. По реда на чл.280, ал.1 ГПК, ВКС се произнася само в хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК, какъвто не е случая. С тълкувателно решение №6 от 14.03.2014г., постановено по т.дело №6/2013г. ОСГТК на ВКС прие, че срокът по чл. 390, ал.3, изр. І-во ГПК за предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението. С произнасянето на съда в определения от закона ден започва да тече и началото на срока за съответното процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи препис от акта. В случаите когато съдът не се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение в деня на подаване на молбата, срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане на обезпечението. С обжалваното определение Пловдивския апелативен съд е приел, че срокът за предявяване на бъдещ иск започва да тече от датата на съобщаване на определението, с което е допуснато обезпечението. Считано от датата на получаване на съобщението на 17.01.2013г. срокът по чл.390, ал.3 ГПК за представянето на доказателства за предявения иск се явява спазен. Определението е правилно. Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в закрито заседание по молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещ иск след подадена частна жалба срещу определението на Хасковския окръжен съд, с което молбата е оставена без уважение. На молителя няма как да му стане известно определението на съда по частната жалба, след жалбата се разглеждат в закрито заседание / 278, ал.1 ГПК. Както е прието в т.1 на цитираното ТР, страната не може да бъде обременена със задължението в течение на неопределен период да проверява ежедневно за произнасяне на съда, поради което молителят следва да бъде уведомен за допуснатото в негова полза обезпечение на бъдещия иск, а началото на срока за предявяване на иска тече от връчване на съдебния акт. От горното следва, че срокът за подаване на исковата молба за молителя започва да тече от датата на връчване на съобщението от П. апелативен срок. Съобщението е получено от [фирма] на 16.01.2013г., срокът изтича на 18.02.2013г., тъй като 16.02.2013г. е неприсъствен ден – събота / чл.60, ал.3 ГПК/. Съдът е уведомен за подадената искова молба на 18.02.2013г., видно от приложената към делото стр.19 молба, т.е. срокът по чл.390, ал.3 ГПК е спазен. Определението, като съобразено със закона, ще следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ТК