Определение № 22 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 782/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „Д. 1 Света К.”-В. срещу определение на ОС-Варна от 08.07.2011 г. по ч.т.д. № 1636/11, с което е обезсилено определението, с което е обезсилено определението на РС-Варна за изменение №7077816.05.2011 на В.,26 с-в за изменение на решение №635/23.02.2011 г. в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната недопустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС на 22.07.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева, а по граждански –до 5 000 лева, както и на определения по тези дела- чл. 274 ал.4 от ГПК. Доколкото се касае за иск, с цена на иска 2 138,64 лева обективносъединен с иск за сумата от 194,42, то частната касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение