Определение № 2523 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 907/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Б. И. Ж., [населено място], като пълномощник на Ж. М. С., срещу определение №656/12.12.2023 г. по ч.гр.д. № 498/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4198/05.11.2023 г. по гр.д. № 1302/2021 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата му с вх. № 24715/12.10.2023 г. за допълване на определение № 3557/17.09.2023 год. по гр. д. № 1302 по описа за 2021 г. на ВОС, чрез присъждане възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата по иска Ж. М. С.. С обжалваното определение е прието, че окръжният съд е прекратил производството по делото в частта по исковете на КОНПИ срещу ответницата Ж. М. С., представлявана по делото от адвокат Б. И. Ж.. Искането на последния е за допълване на прекратителното определение с присъждане в негова полза на разноски за защита на доверителката му при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Към молбата е приложил подписан от него с електронен подпис списък на разноските с посочено искане за „адвокатски хонорар – безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА“. Адвокат Б. И. Ж. е упълномощен от ответницата да я представлява по делото. По делото не е представен писмен договор за осъществяване на безплатна правна помощ, нито са налице други доказателства за съвпадащите изявления на двете страни по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществявана такъв вид помощ, като не са налице и твърдения от адвокат Ж. такива да са обективирани в документ от делото. Напротив, жалбоподателят е поддържал, че договор не е необходим, тъй като възнаграждението му не се основана на договора, а се основава на закона в хипотезата на чл. 38 ЗА. В молбата за допълване и в приложения списък за разноски не са изложени обстоятелства и не е посочена конкретна хипотеза на някоя от визираните в чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА (защитата да е предоставена на:1. лица, които имат право на издръжка; на 2. материално затруднени лица; или на 3. роднини, близки или на друг юрист), при която се твърди да е осъществена безплатната защита, нито е посочен друг документ от делото, от който да се установи това. Затова, към момента на изтичане на срока за молбата за допълване по делото не са били налице нито изявление за съгласие на ответницата по делото - страна по договора за безплатна правна защита, нито данни при коя от трите хипотези се осъществява безплатната правна защита. При това положение (нарочен писмен договор не се изисква), не е доказано наличието на съгласие на страните по договор за безплатна правна защита. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно предпоставките и фактическия състав на чл. 38, ал. 2 ЗА, при които на адвоката, претендиращ заплащане за предоставена безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и дали липсата на договор за правна помощ, при оказана безплатна такава, е пречка за присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Представено е определение №460 от 21.06.2023 г. по ч.т. дело №900/2023 г. на ВКС, I т.о. Ответникът по частната касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], оспорва жалбата. Не претендира деловодни разноски. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презумира, а следва да бъде установено от данните по делото, както и че следва да са доказани съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.