Определение № 60298 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 821/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4730 от 24.03.2021 г. на П. Й. Х. срещу определение № 147 от 17.03.2021 г. на Апелативен съд – София по в.т.д. № 2208/2020 г., с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за допускане увеличение размера на предявения по делото иск от 76 500 лв. на 177 000 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Tвърди, че с исковата молба не е посочила определена цена на иска, а е заявила искане за заплащане на пълния размер на дружествения дял, който следвало да се установи в хода на процеса. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал поредица от процесуални нарушения, които не били съобразени от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното определение. Твърди, че е заявила с исковата молба правата си в пълен обем, изразяващи се в равностойност на дяловото й участие в имуществото на дружеството, изчислена по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието в дружеството 31.7.2012 г. Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд се изразявали в указанията на първоинстанционния съд да посочи заплащането на каква сума претендира от ответното дружество. Ищцата счита, че не е заявила иска като частичен, нито на реда по който да бъде заявено увеличение. Изрично била заявила, че претендира 28 000 лв, но размерът на исковата претенция била определяема в хода на процеса и щяла да се уточни след ССЕ. Не била заявявала твърд размер от 28 000 лв. Освен това е поискала не да се счита за увеличение на иска, а уточняване. След приемане на ССЕ било уточнено, че се увеличава иска със сумата от 48 500 лв и да се счита предявен до 76 500 лв. Сочи, че при постановяване на обжалваното определение, било извършено нарушение като съдът в противоречие с първоначално заявеното от ищцата, не е извършил определяне цената на иска на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК. В съдебното производство пред въззивния съд, част от допуснатите процесуални нарушения на първоинстанционния съд били отстранени. Ако първоинстанционният съд не бил преградил възможността за допускане на ССЕ, уточнението на цената на иска е щяло да се извърши пред първоинстанционния съд. Моли да се отмени определението и се укаже на въззивната инстанция да определи цената на иска съгласно чл. 70, ал.3 от ГПК. Ответникът по частната жалба – „Алпредо“ ЕООД оспорва същата. Счита, че въззивното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Обжалваното определение е постановено на 17.03.2021 г. в открито съдебно заседание, като представител на жалбоподателя е присъствал в откритото съдебно заседание. Частната жалба е подадена на 24.03.2021 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок. За да остави без уважение искането на П. Й. Х. за допускане увеличение цената на предявения срещу „Алпредо“ ЕООД иск, въззивният съд е приел, че с постановяване на първоинстанционното решение съдът е определил цената на предявения иск, което от своя страна представлявало изпълнение на правомощие на съда в случаите когато било налице затруднение при определяне размера на цената на иска. Частният жалбоподател – П. Х., е предявила срещу ответното дружество „Алпредо“ ЕООД иск за заплащане паричната равностойност на дяловото й участие в имуществото на дружеството, изчислена по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието й в дружеството – 31.07.2012 г. Според въззивния състав било недопустимо по реда на уточняване цената на иска, предявеният размер на иска да бъде увеличаван пред въззивната инстанция. Приел е, че заявеното искане на страната, при вече уточнен размер на цената на иска, впоследствие увеличен, а и постановено първоинстанционно решение, с което сезираният съд е взел становище и е определил цената на иска, следва да бъде квалифицирано от съда като изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, а съобразно последната разпоредба, изменение на искането до съда можело да бъде заявено по отношение размера на предявения иск само до приключване на производството пред първата инстанция. Поради това и въззивният състав е оставил без уважение като неоснователно искането за увеличение на предявения иск от разгледания размер пред първата инстанция за сумата 76 500 лв. до заявения пред въззивния състав размер от 177 000 лв. Въззивният съд правилно е определил, така както е определено и в постановеното по делото определение № 1633/20.5.2019 г. по т.д. 2066/19 г.,по описа на САС, ТО, 5 състав, че цената на иска е определена по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК в началото на процеса и е в размер на 28 000 лв. В този случай, въззивният съд е направил извод, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран с искане за допускане увеличение на първоначално заявения иск от 28 000 лв до размер от 76 500 лв. Допуснато е увеличение на иска в първата инстанция в размер на 76 500 лв и до този размер първоинстанционният съд се е произнесъл с решение № 94 от 2.6.2018 г. уважен за 24 092 лв и отхвърлен до 28 000 лв, допълнено с решение № 24 от 31.01.2020 г. по т.д. 142/17 г. с произнасяне относно увеличение размер от още 48 500 лв. След произнасяне на първоинстанционния съд по заявения размер на иска,, следва да се приеме, че всяко друго посочване на по-висока стойност на заявената по размер претенция, трябва да се приеме като увеличение на иска на основание чл. 214 от ГПК. В обжалваното в настоящия случай определение на въззивния съд правилно е извършена квалификация на искането, а именно, че е заявено увеличение на цената на иска. Но е отказано да бъде допуснато увеличение на претенция по размер над 76 500 лв до 177 000 лв, заявено в открито съдебно заседание на 17.03.2021 г. пред въззивния съд. Следва да се приеме, че е налице отказ за допускане увеличение на иска по размер, на основание чл. 214 от ГПК. Определението, с което е оставено без уважение искането за допускане увеличение на иска може да се обжалва, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 7 б от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Действително, императивната норма на чл. 214, ал.1, изр. 3 ГПК установява преклузивен срок за допускане изменение размера на предявения иск – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. При прилагането на същата, обаче, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въвеждащи изключение от правилото, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства и да искат събиране на доказателства, а именно – когато не са могли да посочат новите обстоятелства или поисканите доказателства не са им допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Във въззивното производство, по обжалване на решението на първоинстанционния съд, по реда на чл. 258 от ГПК, с определение, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК от 02.10.2020 г., по в.т.д. 2208/20 г. по описа на Апелативен съд София, ТК, 6 състав е допусната повторна съдебно-икономическа експертиза, със задачите, на допуснатата единична експертиза от първоинстанционния съд. С оглед изслушаната експертиза в проведеното съдебно заседание на 17.03.2021 г. от въззивния съд и определения от вещото лице размер на дяловото участие на ищцата в имуществото на дружеството –жалбоподателката е заявила пред въззивния състав, че сумата от 177 000 лв представлява пълния размер на предявения от нея иск. Във формираната понастоящем трайна практика на ВКС, израз на която са определение № 380 от 10.07.2017 г. по ч.т.д. 1467/17 г., 2 ТО на ВКС и определение № 21 от 08.1.2014 г. по ч.гр.д. 7503/13 г., 4 ГО на ВКС, е прието, че с нормата на чл. 214, ал.1, изр. 2 от ГПК е установен преклузивен срок за допускане изменение размера на предявения иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Но само, ако не са налице предпоставките, предвидени в чл. 266, ал. 1 и 3 от ГПК. Съгласно тези норми, при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, както и когато са настъпили нови факти или когато са узнати нови факти, налагащи изключението, че могат да се твърдят нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства, когато не са могли да ги посочат или не са могли да съберат доказателства поради процесуални нарушения, е допустимо да се прецени от въззивната инстанция, че са налице тези предпоставки и да допусне събирането на нови доказателства. В хипотеза, когато първостепенният съд е отказал допускане на експертиза в нарушение на съдопроизводствените правила и това е установено от въззивната инстанция с определението, постановено по реда на чл. 267 от ГПК и въззивният съд е допуснал експертиза, то тогава обективно страната не е могла да съобрази търсената от нея защита и да поиска в преклузивния срок увеличение на иска. Ето защо, ако въззивната инстанция е преценила наличието на предпоставките, предвидени в чл. 266, ал.3 от ГПК и допусне поисканото доказателство, на страната следва да се признае право да заяви увеличение на иска, т.е. да упражни право, което не е могла да упражни поради допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция. Действителният размер на претендираната от ищцата парична равностойност на дяловото й участие в имуществото на ответното дружество, изчислена по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието й в дружеството – 31.07.2012 г. й е станал известен от допуснатото по нейно искане и прието от въззивния съд заключение на повторна съдебно-икономическа експертиза. Ищцата още пред първата инстанция е заявила, че иска да посочи точен размер на претенцията си след изслушване заключение на вещо лице. При изслушване на допуснатата експертиза от въззивния съд, същата има право да поиска увеличение на иска в посочения от нея размер. С оглед изложените мотиви, следва да се приеме, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на посочената норма на чл. 214 от ГПК вр. чл. 266, ал. 3 от ГПК. Налице са предпоставките за допускане увеличение на иска, на основание чл. 214 от ГПК в посочения от ищцата размер над 76 500 лв до 177 000 лв. Доколкото въззивният съд не е указал точния размер на дължимата държавна такса във връзка с увеличението на иска, след връщане на делото, следва да се даде възможност на ищцата да довнесе дължимата от нея държавна такса с оглед увеличения размер на предявения иск по предявения иск в пълния му размер. С оглед изложените съображения, постановеното от Апелативен съд - София определение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на ищеца П. Й. Х. за допускане увеличение на предявения иск – уважено. Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение