Определение № 5084 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 171/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор Е. Д. от ТД – Бургас, против въззивно решение № 129/02.10.2023 г., постановено по въззивно гр.д. № 230/2023 г. от Апелативен съд –Бургас. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Насрещните страни Х. Р. П., Т. К. П. и „Р. Транс Груп““ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Х. П., всички действащи чрез адв. П. Г. от АК – С., считат, че касационната жалба е недопустима, но навярно имат предвид основанията за допускане на касационно обжалване. В тази връзка заявяват, че „становището на касатора за противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2021 г. на ВКС ОСГК (грешно посочено IV г.о.) е неоснователно. Следва изложение как следва да се тълкуват разпоредбите на ЗПКОНПИ и довод, че въззивното решение е законосъобразно. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като отменил в обжалваната пред него част решението на първостепенния Сливенски окръжен съд, отхвърлил исковете на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г., изменено заглавие на Закон за отнемане на незаконно придобито имущество с ДВ бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., както следва: 1. против Х. Р. П., Т. К. П. за отнемане общо на сумата от 10 900 лв., съставляваща сбор от пазарната стойност на лек автомобил „М.“, лек автомобил „А. А4“ и лек автомобил „Ф. Г.“; 2. против „Р. Транс Груп““ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Х. П. за отнемане на товарен автомобил „С. Р 144/460“ с пазарна стойност от 15 000 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на КОНПИ против Х. и Т. П. за отнемане на парични суми на обща стойност от 50 109,71 лв., е влязло в сила. Въззивният съд, за да отхвърли иска, предмет на въззивното производство, е заключил, че установеното имущество на ответниците, придобито през проверявания период и налично в края му, е под предвидената в § 1, т. 3 ЗПКОНПИ (ново заглавие ЗОНПИ) сума от 150 000 лв., като граница, чието надвишаване сочи на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Съдът се обосновал с това че още в исковата молба е посочена обща сума от 192 348,44 лв. като стойност на придобитото през проверявания период имуществото, като от него 147890,60 лв. е общата сума на неналичните парични средства в банковите сметки. Съдът се е позовал и на разясненията, дадени с ТР № 4/18.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснил е, че преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови сметки, парични суми, които не са налични в края на поверявания период, не съставляват имущество по см. § 1, ал. 1, респективно § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, отм. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т.е., неналични в края на проверявания период. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, т. е. само, когато са налични, и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имущество. В изложението към касационната жалба касаторът не е формулирал правни въпроси, с които обосновава допускане на касационно обжалване. Позовал се е на чл. 280, ал. 2 ГПК „очевидна неправилност и необоснованост на постановеното решение … поради нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на правните норми, уреждащи отнемането в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, както и дадените разрешения с ТР № 4/2023 г. на ОСГК на ВКС“. Изложението завършва с бланкетното твърдение, че са налице основанията „по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, ал. 2 и чл. 281, т. 3 ГПК“ за допускане на касационно обжалване. Подобно изложение няма как да формира извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. В чл. 281 ГПК са уредени касационните основания за обжалване, като в т. 3 конкретно са разписани тези за неправилност на въззивния съдебен акт – нарушение на материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания се разглеждат по съществото на касационното производство, след като вече, в проверката по чл. 288 ГПК, съдът е намерил, че има основания за допускане на касационно обжалване; по касационните доводи касационната инстанция се произнася с решение, след призоваване на страните в открито съдебно заседание. В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби, съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи. Касаторът цитира чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без никаква друга обосновка. Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда, не е такава обосновка, нито отменя изискването за формулиране на правния въпрос, при решаването на който въззивният съд е достигнал до съответния резултат. За да извърши преценката по чл. 288 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, на ВКС трябва да е ясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касаторът. Нужна е още и обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, които в случая са – противоречие с актове на Конституционни съд на РБ или на Съда на Европейския съюз (т. 2) или значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото (т. 3). Липсата на въпрос или на обосновка изключва изобщо възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба К е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушения, поради което той е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да посочи още, че единственото съображение на въззивния съд да отхвърли иска е, че от имуществото на обща стойност от 192 348,44 лв., чието отнемане се желае, 147 890,60 лв. са неналични парични средства, т.е. няма как без тях несъответствието между имуществото и нетния доход, да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Този извод, че не може да се установи „значително несъответствие„по см. на нормативния акт, не би могъл да се промени, доколкото първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на КОНПИ против Х. и Т. П. за отнемане на парични суми на обща стойност от 50 109,71 лв., е влязло в сила. Така, останалото претендираното имущество остава на обща стойност от 142 238,73 лв. Съдът служебно не установи основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените по делото съдебноделоводни разноски – 4500 лв. общо заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът