Определение № 50058 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3305/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Л. Х. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- София, ГО, 10 състав решение № 39/10.01.2022г. по гр.д. № 828/21г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 3 ГПК. Твърди се, че „На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обжалваният акт е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВАС. Доводи в тази насока са реливирани в пар. ІІ, т. 4.1, т.4.2 и т.3 на касационната жалба; 2/. „На основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, обжалваният акт е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България, на Европейския съд и на ЕСПЧ. Доводи за това са релевирани в пар. ІІ, т.1, т.4.7 и в пар. VІ на касационната жалба“; 3/. „На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, обжалваният акт е решен в противоречие с директиви на ЕС, законови норми, ОУ на „ЧЕЗ Разпределение“. Доводи за това са реливирани в пар. ІІ, т.4.4, т.4.5. и т.4.6, както и в пар. VІ на касационната жалба, като в този смисъл прави искане съдът да се произнесе по „въпросите“: „Твърдяната липса на право основание ответникът ЧЕЗ произволно да изгражда второ електрическо табло, в конкретния казус- на 6,5 метров стълб на улицата, на 70 см. извън границата на дворното място и на 30 м. от сградата на ищеца/касатор /пар. ІІ, т.2 на касационната жалба/, увреждайки по такъв начин интереса на касатора- потребител /и на потребителите въобще/ и „Твърдяната солидарна отговорност, рес. дължима престация на двете дружества- ЧЕЗ „Електро България“ АД и ЧЕЗ „Разпределение България“ АД“, доводи за което са релевирани в пар. V на касационната жалба, и 4/. „На основание чл.280, ал.2 ГПК, обжалваният акт е решен при очевидна неправилност- нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения опорочават в значителна степен постановения от възз. състав акт“, като доводи за това са реливирани в пар. ІІ и пар. ІV на касационната жалба. С писмения си отговор ответникът по касацията „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контроли за неоснователност на касационната жалба. С писмения си отговор ответникът по касацията „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски, от които- за фазата на допускане до касация, в размер на 200 лв. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си, САС, ГО, 10 състав е приел, че по делото не се спори, че ищецът и ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са обвързани от договорно отношение във връзка с присъединяване към електропреносната мрежа, по силата на което дружеството е поело задължението да осигурява разширението и реконструкцията й, единното й управление и надежното й функциониране, поддържането на обектите и съоръженията й в съответствие с техническите изисквания- чл.87 от ЗЕ. Договорът е сключен при общи условия- чл.16 от ЗЗД. Не е спорно, че ищецът е в договорни отношение и с „ЧЕЗ Електро България“ АД, в качеството му на обществен доставчик на електрическа енергия до крайния потребител- чл.94 от ЗЕ, който договор е сключен при общи условия, регламентиран в чл.16 от ЗЗД и предвиден в чл.98а от ЗЕ. Публикуваните общи условия в едни централен и един местен ежедневник влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, поради което и следва да се приеме, че ищецът, като потребител на електрическа енергия, е обвързан от общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД във връзка с продажбата й. От тези договорни отношения следват права и задължения и за двете страни. За крайния снабдител - да продаде електрическа енергия, а за потребителят за битови нужди- да я заплаща според консумираното количество. Началото на продажбата започва с поставяне под напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост- чл.8, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, ако потребителят не изпълни, което и да е свое задължение. Това право е регламентирано в чл.123а /отм./ от ЗЕ, сега 123 от ЗЕ, като съгл. чл.124 ЗЕ възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиента се извършват след отстраняване на причините, довели да преустановяването им. На основание чл.123, ал.5 от ЗЕ, доставчикът на електрическа енергия може да поиска от оператора на електропреносната мрежа да преустанови преноса на електрическа енергия до клиент, който не е изпълнил което и да е от задълженията си по договора за доставка и продажба на електрическа енергия, включително и това за заплащането й. В този случай операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на електрическото захранване. Жалбоподателят твърди, че е изправна страна и няма задължения към крайния снабдител, който неправомерно е преустановил снабдяването му с електрическа енергия. Поддържа и че електромерното табло незаконно е монтирано извън имота му и не му се осигурява електрическа енергия до електромера, намиращ се в жилищната сграда, което поведение на ответните дружества е незаконно и го уврежда. Разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ /в релевантната редакция/ предвижда измерването на електрическата енергия да се осъществява със средство за търговско измерване/СТИ/, собственост на оператора на електропреносната мрежа, разположено до или на границата на имота на клиента. В случая „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е операторът на електропреносната мрежа. Той има задължението да монтира и поддържа в изправност СТИ, така че то да измерва вярно и с метрологична точност консумираната електрическа енергия от клиента. Според ал.2 на чл.120 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съображения и мястото на СТИ се определя от наредба. Към месец февруари 2008г., когато според заключението на техническата експертиза, е монтирано електромерно табло на стълб на тротоара до имота, където се намира жилището на ищеца, е действала Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на потребители и производители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа/отм/. Наредбата предвижда, че СТИ се доставят и са за сметка на преносното и съответното разпределително предприятие и са негова собственост- чл.29, ал.5. В ал.2 на същата разпоредба е посочена границата на собственост в зависимост от начина на присъединяване при кабелен електропровод или въздушен електропровод. При кабелен електропровод границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници. При въздушен електропровод границата на собственост са клемите за присъединяване на проводниците. И в двата случая границата на собственост е мястото, където се осъществява свързването с електропреносната мрежа. Това е електромера, където се включва съоръженията за пренос на електрическа енергия собственост на потребителя. Към исковия период е действала Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производителите и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от нея определя точно границата на собственост, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Това са изходящите клеми на СТИ или изходящите клеми и разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Това е границата на собственост при присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа. Самите електромерни табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа – чл.29, ал.5 от Наредбата. В случая се има предвид физическата граница на имота на мястото, където той е разположен. От тази норма може да се направи извод, че право на собственика на СТИ и електромерното табло е да определи мястото, където ще ги постави, ако това е до или на границата на имота на клиента. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е определило мястото, на което да постави електромерното табло и СТИ. Разпоредбата на чл.29, ал.8 от сега действащата Наредба урежда въпроса със собствеността на СТИ и електромерните табла, както и отменена и предвижда те да са собственост на оператора на разпределителната мрежа. Предвидена е възможност да се монтират електромерни табла и захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено за това място в общите части на сградата. Ищецът въвежда твърдение, че сградата, в която живее, е етажна собственост, но не е ангажирал доказателства за установяването му. По правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в чл.154 от ГПК, всяка страна доказва онези факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. При анализът на цитираните правни норми, уреждащи присъединяването на клиентите към преносната и разпределителните мрежи, може да се направи извод, че операторът на разпределителната и преносната мрежа е изпълнил задължението си да осигури електрическо захранване на потребителя, когато е подал напрежение на изходящия автоматичен предпазител на СТИ, където е границата на собственост и присъединяване. Това обстоятелство е установено от вещото лице, изготвило техническата експертиза. Нормативната уредба не предвижда задължение за оператора на преносната и разпределителната мрежа да изгражда съоръжения за пренос на електрическо захранване в имота на потребителя от границата на собствеността до електрозахранвания обект. Затова и не може да му се вмени във вина това, че не го е направил. След границата на собственост отговорност на абоната е да осигури захранването до жилището си. Затова твърдението на Р. Х., че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД го е увредило, защото не е осигурило ел. захранване към СТИ, монтирано в самата жилищна сграда, където живее, е неоснователно. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не отговаря за вредите, причинени при преустановяване на преноса на електрическа енергия, когато то е станало по искане на крайния потребител- чл.122, ал.7 от ЗЕ/ сега чл.123 от ЗЕ/ и чл.42, ал.3 от Наредба № 6/24.02.2014г. Затова чл.44, ал.1 от ОУ на дружеството не намира приложение по отношение на ищеца. Поради това този ответник не е материално пасивно легитимиран да отговаря по предявената претенция. Неустойката обезпечава правилното и точно развитие на облигационното отношение, изпълнение на задълженията на страните по него, както и обезщетява вредите, които изправната страна има поради неизпълнението на договорните задължения от другата. В тежест на ищеца, претендиращ неустойка е да установи, че е изправна страна по договора. Ответникът може да се брани като въведе в процеса правоизключващо неговата отговорност възражение. То става предмет на делото и съдът е длъжен да се произнесе по него. Предметът на делото обхваща както твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, така и възраженията на ответника, които той противопоставя на ищеца, за да се брани срещу претенцията му. Така в отговора на исковата молба „ЧЕЗ Електро България“ АД като защитно възражение за освобождаване от отговорност е въвел, че ищецът е неизправна страна по договора за доставка и продажба на електрическа енергия. Тази неизправност е свързана с незаплащане на консумирана електрическа енергия като за задължението има издадени фактури. В тежест на дружеството е да докаже това възражение с всички относими и допустими доказателства, тъй като от него черпи благоприятни правни последици. Поискал е допускане на счетоводна експертиза, която след преглед на представените по делото фактури и в счетоводството на ответното дружество е установила, че ищецът дължи сумата от 1955, 62 лв., представляваща стойност на консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Фактът, че издадената срещу ищеца заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК е обезсилена, тъй като заявителят „ЧЕЗ Електро България“ АД не е предявил в срока по чл.415 от ГПК специалния положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, не означава, че той не дължи. Заявителят разполага с друго правно средство да поиска заплащане на сумата от длъжника- потребител, но негова е волята дали ще го упражни. Клиентът би се освободил от отговорността да заплати консумираната от него електрическа енергия, ако с влязъл в сила съдебен акт е отречено вземането на кредитора. В случая жалбоподателят не е установил, че не дължи претендираната от „ЧЕЗ Електро България“ АД стойност на доставена и консумирана електрическа енергия. Той е неизправна страна, поради което общественият доставчик се е възползвал от правото си по чл.122/чл.123/ от ЗЕ да поиска от оператора на преносната и разпределителна мрежа „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да преустанови захранването. Тази възможност е предвидена в отменената Наредба № 6/09.06.2004г. и в сега действаща Наредба № 6/24.02.2014г. съответно в чл.41, ал.1 и чл.42, ал.1. Отговорността на обществения снабдител може да се ангажира, когато в нарушение на предвидените предпоставки в ОУ е прекъснал електроснабдяването на потребителя. Тя е договорна, тъй като общественият доставчик и потребителя на електрическа енергия са обвързани от договор при общи условия. /ТР № 4/29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Той е източник на правата и задълженията на страните по него и може да се определи като договор за продажба/доставка/. Макар, че има специфичен предмет липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока- чл.183 от ЗЗД. При незаплащането й специалният Закон за енергетиката е предвидил санкция, а именно временно преустановяване на електроснабдяването. Приел е, че по отношение на Р.Х. това не е неправомерно, поради което ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД не дължи неустойка за неизпълнение на свое договорно задължение. Отговорността на обществения доставчик за заплащане на неустойка е предвидена в чл.30, ал.1 от ОУ. Тя се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя, тъй като само тогава съществува необходимостта той да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на доставчика, той знае това и ако то е противоправно, той дължи обезщетение за действително претърпените вреди на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление- решение № 37/28.02.2017г. по гр.д. № 50235/16г., ВКС, IV г.о., решение № 266/17.12. 2019г. по гр.д. № 2046/19г., ВКС, IV г.о./. От доказателствата по делото се установява, че въззивникът не е заплатил дължимата сума към „ЧЕЗ Електро България“ АД и респективно не е отпаднала причината за възстановяването на електрозахранването. По делото е установено, че то е възстановено до границата на собственост, като той не е положил дължимата грижа, за да свърже имота, в който живее, със СТИ. Това, че в сградата има поставен електромер, не е обвързващо за оператора на разпределителната мрежа, тъй като този, които се намира извън имота, не е незаконен и той е този, по който се отчита доставената и консумирана електроенергия. Този електромер, поставен в електромерното табло на границата на имота, е значим и единствен за отчитане на електроенергията, която потребителят следва да плати. Снабдяването на потребителите с електрическа енергия е в обществен интерес, но това не означава, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на клиентите, включително и за заплащане на консумираната такава, те няма да носят отговорност, която произтича от тяхното неправомерно поведение. Независимо, че са икономически послабата страна ползващите електрическа енергия като страна по договор, трябва да изпълняват точно и според уговореното своите задължения. Това произтича от общото правило, че всеки трябва с грижата на добрия стопанин да изпълни всяко задължение, което произтича от договора. Въззивникът не го е сторил, поради което като неизправна страна по договора за продажба на електроенергия не може да претендира неустойка от „ЧЕЗ Електро България“ АД. В жалбата си Р. Х. се позовава на Регламент /ЕО/ 2006/2004г. и Директива 2009/72/ЕО/ на ЕП и на Съвета като счита, че от тях черпи права като потребител на електрическа енергия. Регламент /ЕО/2006/2004 за сътрудничеството между националните органи за защита на потребителите има за цел да улесни сътрудничеството между държавните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. Той не създава каквито и да било права за потребителите, от които те биха могли да се възползват, включително въззивникът. Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО има за цел създаване на правила на общ вътрешен пазар на електроенергия, който се създава след 1999г. Вътрешният пазар е предназначен да предоставя действителен избор за всички потребители в ЕС били те граждани или предприятия. Сигурността на доставките на енергия е основен елемент от обществената сигурност и следователно е неразривно свързана с ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия. „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са електроенергийни предприятие по смисъла на директивата. Легална дефиниция за електроенергийно предприятие се съдържа в чл.2, т.35 от същата. Разпоредбата на чл.7 от Директивата, на която Р.Х. се позовава, е част от Глава III „Производство“ и засяга разрешителна процедура за нова мощност. Директивата използва термина уязвими потребители, но не в смисъла, вложен от жалбоподателя. Не е налице и твърдяната от ищеца солидарна отговорност на ответниците. Разпоредбата на чл.121 от ЗЗД определя, че солидарност освен в определените от закона случаи може да възникне между двама или повече длъжници само, ако е уговорена. Т.е. солидарността възниква от два източника- закона и договора. Такава по силата на закона е предвидена при деликт- чл.53 от ЗЗД. В останалите случаи тя произтича от договора, ако страните са я уговорили. Нормата на чл.121 от ЗЗД урежда пасивната солидарност, когато длъжниците са поведе от един. Двете дружества не могат да бъдат солидарно отговорни спрямо ищеца, защото законът не предвижда такава, а още по- малко да произтича от договор. Те не са вертикално интегрирани предприятия по смисъла на Директива 2009/72/ЕО, но и от нея също не следва солидарност на евентуално тяхно задължение. Солидарността създава възможност за кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците- чл.122, ал.1 от ЗЗД и ако едни от тях изпълни, то това изпълнение освобождава всички длъжници. Съдът е свободен в преценката си, ако приеме, че няма солидарност между длъжниците, да осъди само един от тях за дължимата престация. Разширително тълкува на закона е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете- решение № 15/26.05.2017г. по гр.д. № 40/16г., ВКС, III г.о, решение № 71/28.02.2011г. по гр.д. № 1025/10г., ВКС, III г.о. Самият ЗЕ изключва възможността дружествата да са солидарно отговорни в случаите, когато по искане на едното, другото е преустановило електрозахранването на потребителя. По основанията за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая в изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В него се сочи общо наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 за допускане до касационно обжалване, като е въведено твърдение, че обжалваният акт е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВАС, с актовете на Конституционния съд на Р.България, на ЕС и на ЕСПЧ, както и настоящият казус съставлява въпрос от значение за правото и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като „е решен в противоречие с директиви на ЕС, законови норми, ОУ на „ЧЕЗ Разпределение“, без да е поставен нито един конкретен правен въпрос. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Дори да се приеме, че искането за произнасяне по „твърдяната липса на правно основание ответникът ЧЕЗ произволно да изгражда второ електрическо табло…., увреждайки по такъв начин интереса на касатора/потребител (и на потребителите въобще)“, е питане, което изисква отговор, то освен, че има значение за правилността на обжалваното решение, не е обусловило и решаващата воля на съда, който, за да отхвърли иска, е приел и че ищецът не е установил, че не дължи стойността на доставената ел. енергия, при която неизправност общественият доставчик може да се възползва от правото си по чл.122 /чл.123/ ЗЕ и Наредба № 6/04г. /сега Наредба № 6/14г./ да поиска от оператора на преносната и разпределителна мрежа да преустанови захранването. Т. нар. искане за произнасяне по „твърдяната, респ. дължимата престация на двете дружества“ също не е обусловило решаващата правна воля на съда, обективирана в решението му- за да отхвърли предявения срещу ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск, въззивният съд се е позовал не само на липсата на пасивна солидарна отговорност на дружествата- ответници, но и че на осн. чл.122, ал.7 ЗЕ /сега чл.123 ЗЕ/ и чл.42, ал.3 от Наредба №6/14г., ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не отговаря за вредите, причинени при преустановяване на преноса на ел. енергия по искане на доставчика. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 39/10.01.2022 г. на САС, ГО, 10 състав, постановено по в.гр.д. № 828/2021г. С оглед изхода на спора, Р.Х. следва да бъде осъден да заплати на „Електрохолд Продажби“ АД на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.2 от НЗПП и при съобразяване с диспозитивното начало в гражданския процес, разноски за касационното производство в претендирания размер от 200лв. - юрисконсултско възнаграждение. По делото липсва направено от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /преди- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,