Определение № 1739 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4000/27.03.2023 г. на З. Д. А. и Н. Д. В., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Т., срещу въззивно решение № 69/14.02.2023 г. по в. гр. д. № 892/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения на ищците, които са ключови за формирането на основанието и петитума на тяхната претенция, да не кредитира първоначално посочени от тях факти и обстоятелства, които са и в противоречие с констатациите на съда; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено твърдение, което не отговаря на посоченото от ищците, което твърдение е с особено значение към установяването на датата, от която започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС; 3. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения относно датата за възникване на правото на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, въпреки констатираната неяснота, да се произнесе с решение, в което е приетa дата, различна от изложената от ищците; 4. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в двумесечния преклузивен срок, когато ищците твърдят, че са научили „случайно“ за настъпилата продажба, като тази случайност не е конкретизирана към определена дата и моментът на узнаване за извършената сделка не е точно определен; 5. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на твърдение, което не е конкретизирано и се основа на случайни неопределени събития; 6. Допустимо ли е въззивният съд да посочва дата на узнаване на сделката, от която тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, различна от посочената от ищците; 7. Ограничен ли е правораздавателният контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя; 8. При наличието на доказателства по делото, че узнаването от ищците за продажбата, в която те не се участвали като страна, и за нейните съществени белези, е настъпило в по-ранен момент от заявения пред съда от ищците момент на узнаване на продажбата, следва ли да се приеме, че искът е предявен от ищците в законоустановения срок; 9. Следва ли съдът да допусне изкупуване без да установи действително уговорените условия по сделката; 10. Налице ли са предпоставки за аналогия на закона /analogia legis/ въз основа на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗС по въпроса дали неуведоменият по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственик е добросъвестен до момента на узнаването му за продажба на дял в съсобствен имот от съсобственик на трето лице, при положение че с оглед на събраните по делото доказателства се констатира, че ищците по делото са знаели за извършената продажба; 11. Кои са надлежните писмени доказателства по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС, които следва да бъдат представени пред нотариуса за удостоверяване на предложението до останалите съсобственици за изкупуването на частта от недвижимия имот; 12. Кои са законоустановените действия, които добросъвестният съсобственик, който иска да предложи на останалите съсобственици изкупуването частта от недвижимия имот, следва да предприеме при пълно бездействие от страна на другия съсобственик на имота; 13. Представлява ли злоупотреба с право бездействието на съсобственика, който отказва да предприеме действия, с които да удостовери отказа си от изкупуването на съсобствения имот, обявен за продан; 14. Как добросъвестният съсобственик, който иска да продаде своята част от недвижимия имот, но е осуетен от бездействието на другия съсобственик, следва да защити правата си по чл. 33, ал. 1 ЗС. Налице ли са законови разпоредби за изложеното. Ответниците по касационната жалба – Т. К. П. и Д. Г. П., [населено място], чрез адвокат С. В., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Молят да се присъдят извършените пред касационната инстанция съдебни разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 900222/15.07.2022 г. по гр. д. № 1254/2020 г. на Районен съд – Сандански, с което е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Т. и Д. П. изкупуване на 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 90 кв.м. и с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, с площ 606 кв.м., сега по скица № 676/19.11.2020 г. от 590 кв. м., УПИ * им. пл. № * кв. 21, по плана на [населено място], при съседи на имота: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *, ведно с прилежащите битови постройки по скица на имота, при условие, че в 1-месечен срок от влизане на решението в сила Т. и Д. П. заплатят на Д. С. С. сумата от 6300 лева. С исковата молба е предявен иск по чл.33, ал.2 ЗС за признаване правото на изкупуване на Т. К. П. и Д. Г. П. за изкупуване на 1/2 ид.ч. от дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда и подобрения, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 117/2018 г., с който Н. Д. и З. А. продали имота на Д. С. С.. Ищците са заявили, че при продажбата продавачите декларирали, че са предложили на Т. и Д. П. да закупят притежаваната от тях идеална част от процесния парцел, ведно с източната половина от двуетажната масивна жилищна сграда за сумата от 6 300 лв., но последните не са поискали да закупят имота. Ищците са заявили, че в действителност не им е направено предложение от съсобственика по реда на чл.33 ЗС. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете по чл.33, ал.2 ЗС не са за собственост или за вещно право, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред и въззивните решения по тези искове с цена под 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. Цената на такива искове се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. Видно от представеното в първоинстанционното производство удостоверение /л.14/, данъчната оценка на процесния имот, вкл. земя и постройка, е 2 661, 10 лева. При това положение цената на предявения иск е под 5 000 лева, като е без значение за преценката по чл.280, ал.3 ГПК вписаната в атакувания договор продажна цена от 6 300 лева. Изложеното води до извод за недопустимост на касационната жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, съгласно приложения догвор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.