Определение № 50047 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2385/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ф. ,А. Г. Ф. и В. Г. Ф.,законни наследници на първоначалния ищец по делото Г. Ф., представлявани от адв.П.Г. срещу решение №39 от 17.03.2022г по гр.д № 390/2021г на Апелативен съд – Варна в частта за отхвърляне на претенцията им по чл. 59, ал.1 ЗЗД за обезщетение поради използвани от ответника енергийни съоръжения,собственост на ЕТ„АЛДО – Т. Ф.”за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 27 409,70лв до размера от 47 000 лева, както и в частта с която същото решение е потвърдено за отхвърляне на този иск до пълния преявен от 63183,25лв след увеличение на неговия размер. Постъпила е и касационна жалба от „Електроразпределение-Север„АД срещу въззивното решение в частта ,с която е потвърдено осъждането му да заплати исковата сума от 27 409,70лв при условията на неоснователно обогатяване. Въззивният съд на свой ред е приел ,че като през 1992г по учредена суперфиция съгласнодействащия тогава ЗТСУ(отм)Т. Ф., действаща като ЕТ АЛДО- Т. Ф.”(тогава ЕФ)е изградила мачтов трафопост и кабелни линни за подземно и надземно зхранване по схема ,за изграждане на който обект със свои средства е получила надлежни одобрения съгласно действащия тогава Закон за електростопанството(обн 1975г, отм.1999г) и ЗТСУ, като със заповед на директора „Електростабдяване-Варна”от 13.08.1992г обектът е включен под напражение, за да захранва част от вилна зона „Траката” [населено място] и абонати по списък, без да се зачислява към съответния подрайон на електроснабдителното предприятие т.к. обектът не е негова собственост,то ЕТ АЛДО-Т. Ф.”е собственик на описаните в исковата молба съоръжения представляващи оборудване за МТП(трафомашина),кабелни линии за присъединяване към ел.мрежа и стълбове и пр.оборудване ,които са част от електроразпределителната мрежа, същите със статут на енергиен обект съгласно §1т.23 от ДР на ЗЕ. Въззивният съд на свой ред е отхвърлил възраженията на ответника,че след като лицето, чието право да получи обезщетение ищците упражняват (съгласно договор за цесия,сключен от ЕТ с първоначалния ищец)е била едноличен търговец,респ. физическо лице,то не би могло да е собственик на съоръженията. Не е било спорно ,че ЕТ АЛДО-Т. Ф.” не е имала качеството на лицензирано енергийно предприятие по см.на §1 т.24 от З Енергетиката, не е спорно и основанието по този закон ответникът да ползва изградените от търговеца съоръжения. Дружеството ги ползва,тъй като същите са част от енергийната система. Не е спорно, но според ответника е ирелевантно, че при водената между ЕТ АЛДО-Т. Ф.” и ЕРП–Варна кореспонденция през периода 2002-2004г електроразпределителното дружество не е оспорвало собствеността,между страните е било сключено споразумение на 07.01.2004г,дадено е съгласие от ЕТ като собственик за ползване на отклонение,за подмяна на трафомашината от ползувателя,за подръжката на новата, споразумението включва условията за присъединяване на абонати и др.въпроси,като е потвърдено задължението на ЕРП Варна да изкупи ел.съоръжението в срока по §4 от ЗЕ. Не е спорно ,че договор по чл.117,ал.8 ЗЕ не е сключен. Поради това въззивният съд е приел,че се дължи обезщетение,а по отношение на размера е приел заключение на назначената във въззивното производство експертиза. В приложеното към жалбата изложение на касаторите Т. А. Ф.,А. Г. Ф.-К. и В. Г. Ф. се изтъква основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по два свързано формулирани въпроса:1) Следва ли при изчисляване цената за достъп като база за обезщетението да се отчита амортизацията по счетоводни стандарти за периода на експлоатация на енергиен обект 2)Как следва да се извърши оценката на обедняването – само по обективни критерии ,или по правилата на чл.162 ГПК съдът допълва или изключва критерии ,включително да извърши оценка като използва инструменти на данъчното облагане.Защитага е изложила виждане, даващо насока при отговора на двата въпроса .Амортизацията ,или стареенето на ел. уредби не влияе на регулираните цени, които лицензентите предоставят ,тя следва да се отчита само ако собственикът е водил амортизационни отчесления ,или при несъответно на стандартите техническо състояние .По втория въпрос се изтъква ,че обстоятелства неоказали влияние на процаса „обогатяване” и „обедняване”защото не са съществували, не следва да бъдат съобразявани,а стандартите и инструкциите на данъчната администрация са приложими инструменти за определяне на оценката.Амортизацията не е овехтяване и не е пазарен измерител.Изтъква се и очевидна неправилност на решението,защото определяне на пазарна стойност на активи чрез отчитане на неосчетоводени амортизации е несправедливо, нарушава чл.17от КРБ и облагодетелства едни частни субекти в ущърб на други. В изложението на касатора „Електроразпределение – Север „АД ,представляван от адв .Н.Банков се изтъква основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК по свързано формулираните въпроси:1.1.Могат ли изградени ел. съоръжения, представляващи енергийни обекти по см. на §1 т.23 от ЗЕ за бъдат придобивани в собственост от едноличен търговец /физическо лице при действието на Закона за елекпростопанството ( обн 1975г ,отм 1999г ); 1.2 Следва ли съдът да извърши проверка на предпоставките по чл.2,ал.2 и чл. 8, ал.1, ал.2 от този закон при твърдяно придобиване на ел.съоръжения ,представляващи енергийни обекти по см. на §1 т.23 от ЗЕ от едноличен търговец /физическо лице,при действието му.;1.3 Следва ли разпределителното предприятие, ползващо енергиен обект (трафопост и съоръжения)изградени от трето лице при действието на Закона за елекпростопанството ( обн 1975г ,отм 1999г ),за доставка на ел. енергия на други потребители да заплаща обезщетение за ползването на това трето лице.По първите два въпроса се изтъква портиворечие на въззивното решение с практика на ВКС в решение № 716 от 22.10.10г.по гр.дело № 810/09г.на І г.о.на ВКС, по третия въпрос се сочи противоречие с решение.№ 440/2011г по гр.д № 1605/2010 Четвърто г.о на ВКС,като се подчертава ,че и в случая присъединителните съоръжения са представлявали ел.уредба по смисъла отменения Закона за електростопанството, те са енергиен обект по смисъла на следващите специални закони (ЗЕЕЕ от 1999г).При действието на първия посочен закон всички енергийни обекти са били държавна собственост.Не се касае за ел. уредба с вътрешноведомствено предназначение,както неправилно е приел въззивния съд.Чрез процесния трафопост са обслужвани 30 абонати,а към днешна дата дори и повече потребители на ел.енергия в съответния район на общ.Варна и поради това съоръжението е държавна собственост,тъй като изключенията по действащия до 1999г закон не са налице. Насрещните страни в спора са депозирали отговори, като всяка от тях ,чрез пълномощника си,оспорва да са налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по жалба на насрещната страна и се претендират разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се обосновава основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК и при трите въпроса,формулирани в изложението на касатора „Електроразпределение –Север”АД Докато в изтъкнатите от защитата на касатора две решения на ВКС(решение № 716 от 22.10.10г.на І г.о.на ВКС и решение № 440/2011г по гр.д № 1605/2010г на Четвърто г.о на ВКС.) въпросът за собствеността и нейното носителство с оглед качеството на субекта, който изгражда присъединителните съоръжения и с оглед на това за какви нужди е бил предвиден енергийния обект ,е преценяван за случаи на изградени трафопостове и оборудване,станали част от енергийната система при действието на този закон в обществено- икономическите условия в които е приет, т. е. за обекти ,по отношение на които държавна собственост по правило,или собственост на кооперативна,или на друга обществена организация (само по изключение) е възникнала до приемането на Конституцията на РБ през 1991г.В настоящия случй е установена,обсъдена и решаващо преценена друга фактическа обстановка. Изграждането на обектите е извършено през 1992г от предприятие на ЕТърговец. Същевременно,към този момент е действал Закона за електростопанството (ДВ бр.95/1975г, отм 1999г) който по отношение изграждането и поддържането на електрическите уредби и мрежи в населените места е препращал към общия ред на Закона за териториално и селищно устройство/отм./,а последният предвижда компетентност на различни субекти от структурата на социалистическата държава да изграждат и поддържат трансформаторни постове,като упражняват стопанисването и управлението им.Затова не може да се приеме,че мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система са предоставени на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика”по силата на закона.Основанието,на което енергоразпределително дружество полза обектите,дори да е пречка да се върне владението им на собственик,който няма необходимия лиценз,ползването не е безвъзмездно и ако не се сключи предвидения в закона договор,се дължи обезщетение. В тази насока въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, формирана в решение №179/18.05.2011г на Второ т.о, решение № 6/ 02.02.2015г на Второ т.о и решение № 291/27.02.2015г на Първо г.о на ВКС. Неотносимо се поставя въпрос следвало ли е въззивният съд да провери предпоставките по чл.2, ал.2 и чл.8 от действащия тогава Закона за електростопанството от 1975г (отм). Въззивният съд е обсъдил тези предпоставки, изтъкнайки изключията от правилото в чл.2, ал.1 ЗЕ от 1975г(отм) за държавна собственост на електическите мрежи и не е приемал,че същите са с „вътрешно ведомствено предназначение”,както се постулира във въпроса. Дал е тълкуване на на чл.2, ал.1 във вр чл. 8, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975(отм) като заварен закон(съгл§3 ПЗР на КРБ),касателно придобиването на енергиен обект( по смисъла на §1 т.23 от ДР на ЗЕ) от държавата с изграждането му ,засягащо и тълкуването на чл.2, ал.2 и чл. 8, ал.2 от същия закон - като изключение от този принцип ,т.е дал е тълкуване ,което да е съответстващо на алинеите в чл.17 от Конституцията ,приета от ВНС през 1991г.Легалната дефиниция на понятието „електрически мрежи“ е дадена в §3 ДР на Закона за електростопанството (отм.),като това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове,свързани помежду си.Понятието енергиен обект е дефинирано в последващо приети закони.Дори да не се преодолява ограничителното прилагане на изключенията за придобиване на собственост тогава, когато уредби и мрежи са изградени(съответно правото на собственост върху тях е възникнало)при друг правопорядък, след приемане на новата КРБ за случаите,в които по предвидения в заварения закон начин(като изключение ) енергиен обект се изгражда и оборудва от частноправни субекти със суперфициарно право, придобивно основание за държавата на тези уредби и мрежи не може да бъде изведено от Закона за електростопанството от 1975г,или от друг закон,след като притежанието им от лица,различни от държавата не е забранено. С разпоредбите на чл.56 и § 67, ал.2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл.40, ал.1, т.2 и § 4, ал.11 ПЗР от действащия Закон за енергетиката са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена с чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г.,да премине в собственост на енергийните предприятия, т. е. на субектите, които притежават лиценз за осъществяване на дейност по пренос и доставка на електроенергия, по смисъла на чл.40 от отменения ЗЕЕ. За собственост,която съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г не е възникнала като държавна, е предвидено да бъде изкупена от правоимащите собстеници.Това съответно на закона тълкуване, оспорвано от касатора чрез въпросите в изложението, е намерило израз както в последващото специално законодателство ,така в практикта на ВКС във връзка с разпоредбите на отменения през 1999г ЗЕлектростопанството от 1975г и действието им.Според приетото в решение № 291/14 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 625/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о,решение №22/2019г по гр.д 653/2018г на І г.о, Законът за електростопанството от 1975 г./ отм./ е запазил съществувалата до приемането му възможност и е предвиждал възможност кооперации и обществени организации да придобиват и притежават в собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди,като следващите закони – Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г./ отм./, Закон за енергетиката от 2003 г. и Закон за енергийната ефективност от 2004г. не променят правния режим на съществуващите към 16.07.1999г. енергийни обекти. В решение №8/2015г по гр.д №4764/2014г на Второг.о е изтъкнато,че мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система,в частност трансформаторни постове изграждани от лица и организации непосочени в изключението по чл. 2,ал.2, дори когато са ставали държавна собственост след изграждането им, не са предоставени на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика” по силата на самия закон. Също така, към момента на изграждане на процесните МТП и съоръжения от предприятието на едноличния търговец, Асоциация „Енергетика” вече не съществува.Тя е закрита с Разпореждане № 16 на МС от 21.11.1989 г.(обн. ДВ, бр. 92/28.11.1989г.), считано от 1.01.1990г,нейните активи и пасиви са били поети от Комитета по енергетика.Съгласно Разпореждане № 46/7.11.1991 г. на МС, обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата са преобразувани в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“АД,вписано в регистъра на търговските дружества.Когато не е възникнало в полза на държавата правото на собственост върху мрежи и съоръжения по силата на двата отменени закона и в частност по силата чл. 2,ал.1,във вр чл.8, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г (отм), те подлежат на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, респ. § 67, ал.2 от ПЗР към ЗЕЕЕ/ отм./,съответно правото на собственост на лицата се зачита,като до изкупуването с предвидения в чл.117, ал.8 ЗЕ договор, за ползването им се дължи обезщетение. ( Решение .№ 179/ 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение №6/2015 по т. д №184/14 г. Второ т.о и др.) По този начин са поставени и отношенията между страните в настоящия спор,след като към момента на изграждане на процесните обекти право на собственост на държавата върху тях по силата на чл.2, ал.1 от действащия ЗЕ не е могло да възникне.Това тълкуване не е намерило пряко изражение в мотивите на въззивното решение, но е съобразено в решаваща насока от въззивния съд,дал отговор на първия и третия формулиран от касатора въпрос в съответствие с установената практика на ВКС. Изтъкваната в изложението на „Електроразпределение – север” практика на ВКС в решение № 716 от 22.10.10г.по гр.дело № 810/09г.на І г.о.на ВКС и решение № 440/2011г по гр.д №1605/2010 Четвърто г.о (с цитираната в него практика) ,е неотносима и не обосновава основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК,като друго специално основание за допускане до касационно обжалване по същата алинея касаторът не е изтъкнал в изложението си. По въпросите, поставени от касаторите Т. А. Ф., А. Г. Ф. и В. Г. Ф. също не са налице общите ,както и соченото специално основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. .Въпросите нямат ясно изведено правно съдържание, те са от методологичен характер и в конкретност засягат въпрос от област на специални знания и прилагането им.Вместо знанията на експертите по делото ,защитата на касаторите обосновава формулираните въпроси със своите виждания. При формулирането им са намесени и правни доводи като израз на теза, че ако една вещ, имуществен актив, не е водена като ДМА,затова няма и осчедоводени амортизации, определянето на нейното изхабяване не може да се основава на амортизационни норми,тъй като биха се нарушили принципи от конституционен порядък (чл.17 КРБ). В тези доводи не може да се проследи правната логика.Доколкото засягат правен въпрос-за правилното определяне на величината която съдът следва да приеме като по-малка между обогатяването на енергийното предприятие и обедняването на собственика на енергиен обект /съоръжение, за който не е сключен предписания от чл.117, ал.8 ЗЕ договор (неоснователно обогатяване), обуславящият правен въпрос е разрешен в трайно установена практика на ВКС,която не се нуждае от развитие в насока указнване на медологичните подходи в елементите,зададени като условие при формулираните в изложението въпроси. Обезщетението се дължи на основание чл.59 ЗЗД до размера на обогатяването на ответника за сметка обедняването на ищеца,което в случая представлява размера на сумата, която последният би следвало да получи при наличие на договор за предоставяне на достъп от потребители през собствените им уредби или съоръжания на преносното или разпределителни предприятия.Поради това в съдебната практика / р.№ 179/ 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./се утвърждава,че база за определяне на това обезщетение е приетата от регулатора (ДКЕВР,КЕВР) Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия.При наличието на договор цената,която е регулирана,би следвало да се определя по методиката за определяне цените за предоставен достъп, или в конкретния случай–въз основа пазарната стойност на актива, доколкото липсва балансова такава. Тази практика е съобразена от въззивния съд.Методиката няма отношение към счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи(ДМА)и на амортизациите,а само урежда начина на определяне на цените по договори за предоставен достъп от потребителите до собствените им уредби и съоръжения,като посочва формулата за изчисляване Един от компонентите на тази формула е балансовата стойност „сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки” Съгласно т.3.2 и т.3.3 от приложимата в случая методика,след като няма заведена балансова стойност на ДМА по инвентарните книги,приема се тяхната пазарна стойност.При същата обаче се отчита и фактическото им изхабяване,а негов израз са амортизационните норми за съответната категория активи,макар това да не е било отразено и изразено счетоводно.В тази насока въззивният съд е основал изводите си на приетата по делото експертиза. Решението на съда няма за предмет определяне на цена за достъп,което в предвидените от закона случаи е от компетентност на КЕВР,а касае присъждане на обезщетение по чл.59,ал.1 ЗЗД за ползване,поради което съдът следва да съобрази всички релевантни към определяне на размера на обезщетението обстоятелства, като възприеме професионално утвърдени и икономически обосновани методи за оценка в зависимост от характера на оценяваната вещ и/или ползата от нея,а когато има нормативно регулирани параметри,да съобрази и тях.Поради това въззивният съд е назначил и приел съдебно-оценителска експертиза, въз основа на заключението на която е определил и конкретния размер на обезщетението, съобразно установената практика на ВКС. Не е налице и поддържаната от касаторите очевидна неправилност. Обсъдените в решението факти са относимите към материалното основание и размера на иска, а изводите за тях са основани на проведено с участие на двете страни доказване. Не е бил приложен закон в неговия противоположен или несъществуващ смисъл.Съобразен е приложим закон.Явно от самото решение нарушаване на основните логически,опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда в случая не се констатира, нито се обосновава от защитата. Разноските остават за страните, както са направени Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.