Определение № 3985 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. М., чрез адв. Р. Б. от АК-Г. срещу Определение № 5617/03.12.2025 г. по гр.д. № 3341/2025 г. на Върховен касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба на М. Т. М. против решение № 41/28.03.2025 г. по гр.д.№ 14/2025 г. на Окръжен съд – Силистра. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението. Твърди се, че съставът на ВКС неправилно е приел, че цената на предявените искове е равна на данъчната оценка на имота - 1306,10 лв., а не на неговата пазарна стойност установена по делото – 29670 лв., надхвърляща повече от 21 пъти данъчната оценка. Сочи се също, че исковете попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като засягат на правото на собственост на ищцата. От ответника по частната жалба не е постъпил писмен отговор. С Определение № 2135/24.04.2016 г. производството по делото е било спряно до приключване производството по конституционно дело № 5/2026 г. на Конституционен съд на Република България. По посоченото конституционно дело е постановено Решение № 10/09.07.2026 г., обнародвано в ДВ, бр. 65 от 17.07.2026 г., с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 55 от 2026 г.), поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че в случая цената на предявените искове е под 5 000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Позовал се е на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 т. 4 вр.т. 2 ГПК, според която цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота. Посочено е, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделка за продажба на недвижим имот – земеделска земя, чиято данъчната оценка е в размер на 1306,10 лв. /съгласно удостоверение за данъчна оценка на л. 27 от делото пред Районен съд – Тутракан/. Настоящият състав достига до същите изводи. Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно съединени искове за прогласяване недействителност на договор за продажба на недвижим имот – земеделска земя. В исковата молба не е посочена цена на иска, което е изискване за нейната редовност съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. В постъпила уточнителна молба от 09.10.2023 г. ищцата е посочила, цената на иска - 1306,10 лв. /при представено по делото с молбата удостоверение за данъчна оценка от 06.10.2023 г. с данъчна оценка – 1306,10 лв./. Няма данни по делото въпросът за цената на иска да е повдиган от ответника или служебно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, съгласно която след този момент тя се стабилизира такава каквато е посочена от ищеца и остава непроменена до приключване на исковото производство във всички инстанции /в този смисъл: определение № 74/12.02.2020 г. по гр.д. № 3745/2019 г., ВКС, ІV г.о.; определение № 336/28.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1820/2020 г., ВКС, III г.о.; определение № 874/28.12.2012 г. по гр.д. № 800/2012 г., ВКС, IV г.о.; решение № 6/06.02.2012 г. по гр.д. № 1634/2011 г., ВКС, IV г.о. и др. Извод за това може да се направи и от мотивите на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Цената на всеки от предявените искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.т. 2 ГПК, а именно при искове за съществуване на договор, който има за предмет недвижим имот, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. С оглед на посоченото съдът намира, че тъй като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лв., на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В случая не е налице изключението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не са предявени искове за собственост. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са необосновани. Крайният извод за недопустимост на касационната жалба не се променя от обстоятелството, че пазарната стойност на имота е многократно по-висока от данъчната му оценка. Както бе посочено, приложимата разпоредба за определяне цената на всеки от предявените искове в случая е чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.т. 2 ГПК и меродавна е данъчната, а не пазарната оценка на имота. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение