Определение № 44 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2555/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Земеделска кооперация „Нов път“ и Н. Т. М. срещу определение № 307 от 29.09.2025г. по в.ч.т.д. № 297/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 922 от 01.04.2025г. по т.д. № 241/2024г. на Окръжен съд - Пловдив. С потвърденото разпореждане е върната като просрочена въззивната жалба на касаторите с вх. № 11825 от 28.03.2025г. срещу постановеното по т.д. № 241/2024г. решение № 113 от 10.03.2025г. Оплакванията на касаторите са за неправилност на въззивното определение. Поддържа се, че съдът не е извършил реална проверка дали връчването на съобщението за първоинстанционното решение е осъществено на 13.03.2025г., нито е обсъдил възражението, че реалното предаване е станало на следващия ден – 14.03.2025г. Съдът е възприел дата 13.03.2025г. като дата на връчване единствено въз основа на формалното й посочване в съобщенията и изходящото писмо от кметството в [населено място]. Не е била анализирана възможността за техническа или фактическа грешка при вписването на датата в документите от кметството. Не са били събрани поисканите от касатора доказателства. Връчването не е било от съдебен служител и удостоверяването на датата няма характер на официален документ. Касаторите искат обжалваното определение да бъде допуснато до касация, отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на действия по администриране на въззивната жалба. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Длъжен ли е съдът при преценка на срока за въззивно обжалване да извърши служебна проверка на действителната дата на връчване на съдебния акт, когато страната оспорва посочената в книжата дата и представя доводи и доказателства в тази насока и допустимо ли е съставът на съда да приеме изтичане на срока за въззивно обжалване въз основа само на формален външен белег/отбелязване по делото, без да извърши анализ на неговата доказателствена стойност и без да съпостави този белег с твърденията и доказателствата на страните. Във връзка с въпроса касаторите се позовават на решение № 108 от 25.06.2020г. по гр.д. № 1538/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. 2.) Следва ли съдът да обсъди всички събрани доказателства и всички доводи на страните относно релевантните факти както поотделно, така и в тяхната съвкупност и представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на такъв анализ в мотивите на съдебния акт? Касаторите сочат решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с което на въпроса е отговорено положително. От насрещната страна „Агросистема – 01“ ЕООД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С решение № 113 от 10.03.2025г. по т.д. № 241/2024г. Окръжен съд – Пловдив е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Агросистема – 01“ ЕООД срещу Земеделска кооперация „Нов път“ и Н. Т. М. за признаване за дължима, при условията на солидарност, сумата от 70 557 лева въз основа на запис на заповед от 02.10.2019г., със законната лихва за забава от 19.01.2023г. до окончателното плащане. За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № № 774/2023г. на Районен съд – Пловдив. Преписи от първоинстанционното решение са били изготвени и изпратени до ответниците със съобщения от 10.03.2025г. Съобщенията са били върнати като оформени от кмета на [населено място], [община], област Пловдив със съпроводително писмо № 68 от 13.03.2025г. Съгласно удостоверяванията от служител в кметството (М. И.), където Земеделска кооперация „Нов път“ е имала седалище и адрес на управление, а Н. Т. М. - адрес, преписи от съдебното решение са били връчени на Н. Т. М. лично и като представляващ кооперацията на 13.03.2025г. Срещу решението е била подадена въззивна жалба на 28.03.2025г. Първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена по реда на чл. 262, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като срокът за обжалване на въззивното решение е изтекъл на 27.03.2025г. Според съда преписи от решението са били връчени на 13.03.2025г. (чл. 259, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 60, ал. 4 от ГПК). Срещу разпореждането за връщане е била подадена частна жалба, по която е било образувано в.ч.т.д. № 297/2025г. на Апелативен съд – Пловдив. Възражението на Земеделска кооперация „Нов път“ и Н. Т. М., изложено в жалбата, е било, че решението на окръжния съд е било връчено на 14.03.2025г. На 13.03.2025г. Н. Т. М. е бил извън [населено място]. Ходил в София по лични задължения. В жалбата е била изразена готовност да бъде доведен свидетел, който да разкаже къде е бил на 13.03.2025г. Н. Т. М.. Апелативен съд – Пловдив е допуснал искания от жалбоподателите свидетел, както и е изискал от кметството в [населено място] заверен препис от дневника за изходяща кореспонденция. Насрочено е било открито съдебно заседание. Това заседание е било отложено поради заболяване на Н. Т. М.. На следващото насрочено заседание той не се е явил, нито за жалбоподателите е бил изпратен представител. Не е бил доведен допуснатият свидетел. Междувременно от кмета на [населено място] е бил представен дневника за изходяща поща (копие), потвърждаващ изпращането на съпроводителното писмо с № 68 на 13.03.2025г. Документът е бил приет по делото. С определение № 307 от 29.09.2025г. въззивният съд е потвърдил първоинстнационното разпореждане за връщане на въззивната жалба на Земеделска кооперация „Нов път“ и на Н. Т. М.. Прието е било връчване на решението на Окръжен съд – Пловдив на 13.03.2025г. Според въззивния съд това обстоятелство се е установявало от удостоверената от служител на кметството дата. Самите съобщения са били върнати със съпроводително писмо от същата дата, а изпращането на писмото - отбелязано в дневника за изходяща поща на кметството. Не е имало доказателства връчването на първоинстанционното решение да е станало на 14.03.2025г. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора първи въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т. 1), приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй като е предпоставен от несъществуващи обстоятелства - представени от касаторите доводи и доказателства във връзка с оспорването на датата на връчване на съдебното решение на Окръжен съд – Пловдив. Поради това въпросът не е обуславящ изводите на въззивния съд. По делото от Земеделска кооперация „Нов път“ и Н. Т. М. не са били представени и събрани доказателства във връзка с връчването на първоинстанционното решение, съответно че това е било на 14.03.2025г. Вторият от въпросите на касаторите (също процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и обсъди всички събрани доказателства, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посоченото от касаторите съдебно решение, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Противно на оплакванията в касационната жалба, въззивния съд е посочил защо приема датата 13.03.2025г. като дата на връчване на първоинстанционното решение. В този смисъл е било удостоверителното изявление на служител в кметството в [населено място] при връчването на решението по реда на чл. 42, ал. 1 от ГПК. На същата дата е било изпратено съпроводително писмо с оформените съобщения, което е било отразено и в дневника за изходяща поща на кметството. Същевременно, също съгласно възприетото от въззивния съд в частното производство, от касаторите не са били събрани доказателства за друга дата на връчване на първоинстанционното решение. В това производство е било поискано допускането на свидетел, искането е било уважено, но свидетелят не е бил доведен в проведеното по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив открито съдебно заседание. Или от въззивния съд е била извършена проверка дали връчването на първоинстанционното решение е осъществено на 13.03.2025г., както и е обсъдено възражението на касаторите за връчване на друга дата (14.03.2025г.). Това възражение е било прието за неоснователно. Не е имало доказателства за допусната техническа или фактическа грешка при вписването на датата в документите от кметството, които въззивният съд да съобразява. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд - Пловдив. Воден от горното съдът