Решение № 540 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Суис Ауто“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Владимирова, против Решение № 11646 от 04.04.2025г., постановено по дело № 403/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002220005282-091-001/22.07.2021 г., издаден от С. Т. Костадинова – орган, възложил ревизията, и Д. Д. Терзиева – ръководител на ревизията, в частите, с които е потвърден и изменен с Решение №1810/29.11.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, с които на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 1991.28 лева и съответните лихви, както и задължения за ДДС за внасяне за м. 06. 2014г., м. 07. 2014 г., от м. 10. 2014 г. до м. 02. 2015 г., м. 05. 2015 г., от м. 08. 2015 г. до м. 11. 2015 г., от м. 03. 2016 г. до м. 08. 2016 г., от м. 10. 2016 г. до м. 12. 2016 г., м. 02. 2017 г., м. 03. 2017 г., м. 05. 2017 г., м. 06. 2017 г., м. 07. 2017 г., м.08. 2017 г. и м. 06. 2018 г., и за м. 04.2017г. главница и лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл.209, т.3 от АПК. Основното оплакване на касатора е свързано с това, че в атакуваното решение не са кредитирани приложените доказателства, изслушаните основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и събраните гласни доказателства. Необоснован е изводът на съда за законосъобразността на частта по ЗДДС, както и относно установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2016 г., след изменението с Решение № 1810/29. 11. 2021 г. и потвърждаването на нулевите данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да му присъди разноски. Ответникът - Директор на дирекция „ОДОП“ - София, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 156 от 09.01.2025г., постановено по дело № 7867/2024г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 10225 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3975 по описа на Административен съд София – град за 2022 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав. Дадени са задължителни указания да се разпредели доказателствената тежест, да се извърши съвкупен анализ на събраните доказателства, вкл. заключението на ССчЕ /основно и допълнително/ и да се изложат мотиви кои разходи следва да бъдат признати при определяне на задълженията по ЗКПО и дали увеличаването на финансовия резултат на дружеството е направено при спазване на относимите разпоредби. По отношение на задълженията по ЗДДС да се посочи на какво основание са определени, за кои доставки е възникнало право на данъчен кредит и установяват ли се други задължения по ЗДДС за „Суис Ауто“ ЕООД. Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на ревизионен акт №Р-22002220005282-091-001/22.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София в частта, с която е бил изменен и потвърден с решение №1810 от 29.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София относно установените задължения на „Суис ауто” ЕООД по ЗКПО и ЗДДС. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; без съществени нарушения на процесуалните правила, при доказани основания за извършване на ревизията по особения ред и при правилно прилагане на материалния закон при определяне на данъчната основа за облагане. Съдът е посочил, че предмет на спора са непризнатите разходи за различните периоди, включени в обхвата на ревизията, произтичащи от издадени фактури за услуги /административни и посреднически за продажба на имоти и мониторинг на уеб сайт/ към „Лоял 1006“ ЕООД; „Цветстрой“ ЕООД; „Елитстрой Билд“ ЕООД и „Барокко Студио“ ООД, както и от евентуално реализирани приходи от предоставяне за безвъзмездно ползване на трети лица на МПС. По ЗКПО е прието, че платените парични средства от задълженото лице за покупката на автомобил марка „Ролс-Ройс“, модел „Даун“, рег. № [рег. номер], „Суис ауто“ ЕООД, които са с неизяснен произход, са реално получени от него и представляват извънредни приходи от дейността му, като с тях е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат. Според съда е доказано, че използването на МПС - Мерцедес S350 BlueTec4 с рег.№ [рег. номер] не е свързано с дейността на дружеството и не донесло икономическа изгода за последното, следователно отчетените разходи за 2016г. не следва да бъдат признати за данъчни дели. Относно продажбата на товарен автомобил „Ланд Роувър Фриландер“, рег. № [рег. номер] е установено, че ревизираното дружество е следвало да начисли ДДС с данъчна ставка 20% върху данъчна основа - 12 500,00 лв. в размер на 2 500,00 лв., като на основание чл. 78 от ЗКПО е извършено намаление на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2013 г. при формирането на данъчния такъв с неправомерно отразения приход в размер на 2 500,00 лв. Според съда дружеството е следвало да признае текущи приходи по договора от 25.06.2014 г. с „АГУРА ЕНД КО“ ЕООД, с предмет предоставяне за ползване рекламни площи, разположени около 5 футболни игрища, в размер на 24 500 лева, като правилно е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат. В частта по ЗДДС, решаващият състав е счел, че издадените фактури от „Суис ауто“ ЕООД към „БАРОККО СТУДИО“ ООД, „ЕЛИТСТРОЙ БИЛД“ ЕООД /с предишно наименование „БАРОККО“ ООД/, „ЛОЯЛ 1006“ ЕООД и „ЦВЕТСТРОЙ“ ЕООД за услуги по административно обслужване, мониторинг, посредничество при продажба на недвижими имоти не документират реално извършени облагаеми доставки, поради липсата на предмета на доставките, липса на резултата от услугите, липса на данни кой е изпълнявал същите услуги. Съдът е преценил, че не е доказано последващо ползване на резервните части, вкл. влагане за ремонт на Mercedes G-350 BlueTec, нито тяхното използване за облагаеми доставки и не е признал правото на данъчен кредит от 39 810,18 лв. за юни 2018 г. При покупката на товарен автомобил „Ланд Роувър Фриландер“, рег. № [рег. номер], „Суис ауто“ ЕООД неправилно си е самоначислило ДДС за ВОП с Протокол №1/09.07.2013 г. в размер 352,05 лв., тъй като доставката не отговаря на изискванията за признаване на ВОП – доставчикът е италиански гражданин, нерегистрирано лице по ЗДДС. При последващата продажба на този автомобил на М. Б. (румънска гражданка) с фактура №1..286/02.12.2013 г., данъчна основа 15 000,00 лв., жалбоподателят неоснователно се е позовал на чл. 50, ал. 2 от ЗДДС за неначисляване на ДДС, доколкото приобретателят не е регистрирано по ЗДДС лице. На следващо място е приел, че законосъобразно ревизиращият екип е отказал правото на данъчен кредит по издадените фактури от „Алианц лизинг България“ АД за данъчни периоди м. 06.2014 г., от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г., м. 05.2015 г., м. 08.2015 г., м. 09.2015 г., от м. 03.2016 г. до м. 08.2016 г., м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 04.2017 г. и м. 06.2017 г. в общ размер на 27 079,81 лв., с предмет на доставки - лизингови вноски за лек автомобил Мерцедес Бенц, модел S 350 Blue Tec 4 Matic, рег. № [рег. номер]. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. Противно на оплакванията в касационната жалба първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, обсъдил е и е анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. При изготвянето на проверявания съдебен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Сочените в касационната жалба пороци не биха могли да бъдат материалноправно нарушение, както твърди касаторът, същите биха могли да бъде неконкретизирани оплаквания за необоснованост, каквато настоящата съдебна инстанция не намира в обжалваното решение. Липсата на анализ и/или неправилно прилагане на относимата към спора законова и подзаконова нормативна база е също достатъчно неясно твърдение в касационната жалба, но следва да се отбележи, че съдът е приложил относимите към съответния период и казус материалноправни норми на ЗКПО и ЗДДС и оплакването е неоснователно. В обобщение, въпреки изложените в касационната жалба оплаквания решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и при съответствие със събраните доказателства. Относно оплакванията в касационната жалба по приложението на чл. 122 от ДОПК: Обоснован е изводът на съда за правилно провеждане на ревизията за 2015 г. по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Ревизираното лице не е подало годишна данъчна декларация за 2015 г. Правилно съдът е съобразил, че наличието само на едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчно да обоснове провеждане на ревизионното производство по особения ред. Възражението на касатора за неправилно проведено ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, без да са налице предпоставките за това, е неоснователно. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда презумпция, според която в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Правилно съдът е приел, че лицето не е представило категорични доказателства, с които да обори фактическите констатации в РА. Един от основните спорове по делото, касаещ както облагането по ЗДДС, така и по ЗКПО, е относно използването на лизинговия лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350 Blue Tec 4 Matic“ рег. № [рег. номер], в независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит за получени облагаеми доставки на стоки е налице, когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е предвидено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правилно съдът е приел, че „Суис ауто“ ЕООД не е отчело разходи за гориво, консумативи и резервни части за лизинговия лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350 Blue Tec 4 Matic“, въпреки че той е бил в движение, както и че управителят по време на ревизията не е предоставил информация за начина на използването му. Обосновано с първоинстанционнато решение са счетени за недоказани твърденията на касатора, че автомобилът е служил като заместващ или за извършване на административни и посреднически услуги, въпреки събраните гласни доказателства. Последните не се подкрепят от представени писмени доказателства за реално извършени услуги, нито за използване на автомобила във връзка с тях – липсват оформени конкретни резултати кога и във връзка с какво конкретно е ползван автомобила, пътни листове, маршрути и данни за изпълнение. Свидетелските показания на свидетеля Я. са твърде общи и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка в конкретика. След като не са ангажирани безспорни доказателства, че автомобилът е ползван за икономическата дейност на ревизирания субект, то незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите от "Алианц Лизинг България" АД за лизинговите вноски и по фактурите за стоки и услуги, свързани с автомобила. Следователно не са налице условия за приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано използване на автомобила за целите на облагаеми доставки. Поради това законосъобразно е отказан данъчен кредит по фактурите за лизингови вноски, издадени от „Алианц лизинг България“ АД, за посочените данъчни периоди, в общ размер на 27 079,81 лв., съответно в частта по ЗКПО законосъобразно са преобразувани финансовите резултати на дружеството за спорните периоди. По отношение останалите оплаквания в касационната жалба по приложението на ЗДДС, имащи отношение и по облагането по ЗКПО: Обосновани са и изводите на съда, по отношение фактурите с получатели „Барокко студио“ ООД, „Елстрой билд“ ЕООД /с предишно наименование „Барокко“ ООД/, „Лоял 1006“ ЕООД и „Цветстрой“ ЕООД, с предмет на доставки на услуги по административно обслужване, мониторинг, посредничество при продажба на недвижими имоти. Вярно е посочено в обжалваното решение, че услугите не могат да бъдат приети за реално осъществени, понеже няма доказателства да са изпълнени и не е наличен резултата от услугите, нито има данни кога, с какви лица, пред какви институции са изпълнени. т.е. от значение е липсата на предмета на доставките, липсата на резултата от услугите, липса на данни кой е изпълнявал същите услуги. Установяването на предаването на предмета по доставката е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Изпълнението и приемането на резултата от услугите не е установено със съставени съответно приемо-предавателни протоколи или други документи, в които да е описана извършената дейност, кога, как и по отношение на какво е извършена. Липсата на кадрови потенциал е само допълнителен аргумент, кореспондиращ с гореизложените. Съответстващи на разясненията на СЕС са и мотивите на първоинстанционния съд, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно приложимите процесуални и материално правни норми. Това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решение по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Във връзка с тези мотиви правилно е третирането с РА на осчетоводяването на тези сделки както по ЗДДС, така и като извънреден приход по ЗКПО. На следващо място не е доказано с категоричност последващо използване или продажба на закупените резервни части от германското дружество GFG GESELLSCHAFT FUR GELANDEWAGEN mbH, нито влагането им в ремонти или извършването на облагаеми доставки. Обосновано първоинстанционният съд е наблегнал на факта, че в хода на втората ревизия е представен договор с „Автосервиз Дар“ ООД за съвместна дейност, но по представената по време на ревизията сервизна карта от 10. 09. 2018 г. за ремонт на един автомобил няма издадена фактура, такава не е включена в СД по ЗДДС. За ремонти на други автомобили и влагане на частите при тези ремонти не са представени никакви доказателства. Събраните гласни доказателства и представените по – късно писмени доказателства, които са в противоречие с първоначално представените, в случая правилно не са кредитирани. Правилно поради липсата на индивидуализация на процесните стоки, съдът е приел, че не може да се направи извод, че описаните в тях като вложени авточасти са същите, декларирани като получени от горния доставчик. Като допълнителни аргументи в случая е и посоченото, че дружеството не доказва местонахождение на стоките, не притежава склад, където би могло да съхранява резервните части за автомобили, те не са индивидуализирани със сериен номер на производителя, не доказва на кого впоследствие са продадени и с какви фактури. Заключението на вещото лице не конкретизира изписаните резервни части по серийни номера и вид, поради което е и невъзможно да се направи необходимата обвръзка между резервните части и влагането им в конкретен ремонт. При липсата на индивидуализация на стоките, обективирана в съответни документи, придружаващи всяка една от фактурите, няма как да се приеме за настъпило съответното данъчно събитие. Тъй като няма наведени касационни оплаквания относно данъчното третиране на покупката и продажбата на товарен автомобил „Ланд Роувър Фриландер“ per. № [рег. номер] и при служебна проверка на решението и в тази му част, на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. По отношение приложението на ЗКПО: В доказателствена тежест на РЛ е било да установи друг размер на направените разходи и оттам на данъчната основа за облагане. Предвид изложените по – горе в частта по ЗДДС мотиви, това не е установено при условията на пълно доказване, поради което касационният съд намира за обосновано и законосъобразно решението на АССГ, с което са потвърдени изводите на приходните органи относно размера на данъчната основа във връзка с размера на признатите разходи и извършените преобразувания на финансовите резултати за облагане с корпоративен данък за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Предвид липсата на касациони оплаквания по отношение данъчното третиране на договора с „Агура Енд Ко“ ЕООД и неоснователността на останалите касационни оплаквания по ЗКПО и след цялостна проверка на материалната законосъобразност на решението, при която не се констатираха пороци на същото, касационният съд намира, че обжалваното решение и в частта по ЗКПО следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 7 192, 83 лева, които превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ са в размер на 3 677,63 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,