Определение № 47 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 236/2011 г.

Производството по т.д.№ 236/2011г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 298/14.12.2010г., постановено по гр.д.№ 1013/10г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 646/06.07.2010г. по гр.д.№ 593/10г. на Великотърновския районен съд за признаване за установено, че [фирма] – В. И. Г. дължи на касатора сумата от 1242 лв., представлява дължими наемни вноски по договор от 31.08.2007г. и сумата от 109.12 лв. – обезщетение за забава. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадена касационна жалба е недопустима. Производството по делото е образувано по искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване на съществуването на вземания на касатора в размер на 1473.76 лв., произтичащо от неплатена наемна цена на недвижим имот и в размер на 127.74 лв. – обезщетение за забава върху главницата. Претендираните вземания произтичат от търговска сделка, поради което обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело. По силата на чл.280, ал.2 ГПК с изм. с ДВ бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г. не подлежат на обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. Касационната жалба е постъпила на 17.01.2011г., поради което следва да се върне като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд